Либерали срещу православни
За пет месеца ситуацията достигна абсолютен клинч. Либералите напълно пропуснаха ROC в медиите и популярната култура. ROC е събрал административен ресурс и държавни канали. Хората отпуснаха чела, очи в очи, стоят, мучат, ръмжат и удрят с копита.
Когато процесът „Пуси райът” едва започваше, аз написах текст, в който обещах, че Църквата ще стъпи на всички възможни гребла по този въпрос, ще спечели всички възможни удари и ще си нанесе максимални репутационни щети, опетнявайки завинаги имиджа си в очите на младото поколение българи, които са неутрални към християнството. Оказах се напълно права. За пет месеца ситуацията стигна до подкрепата на "Пуси" от високопоставени фигури на западната поп култура (изборът между Патриарха и Red Hot Chili Peppers е очевиден за светската младеж), самите "Пуси" се превърнаха в културен феномен, а цялата преса, с изключение на напълно измръзналия държавник, по един или друг начин трови Църквата. Заемайки твърда позиция, Църквата направи мъченици от група истерични ЛГБТ активисти, символ на цялото антицърковно движение, което ще се чества след 10 години.
Мисля, че се казва "намиране на проблеми в задника". Намерих го, хора.
Но не взех предвид един факт - либералите и антиклерикалите, привидно напреднали прогресивни хора с критично мислене, се оказаха умни на ниво Църква или дори по-зле. Вместо да отрежат жестоко РПЦ от българското „правосъдие“ и да започнат да мачкат целия процес по линия на „Кървавият Путин преследва смели опозиционерки“ (там дори не свещениците, а охраната на ХХЦ подадоха молба срещу тях, „наемни хищници искат репресии!“ И по-нататък в текста), либералните умници и умници започнаха да се борят с цялото християнство наведнъж, като първо организираха информационна атака срещу патриарха (който до последно се опитвашеседят настрани в окопа, „Не, брадати, махни се, искаме и ти срещу нас!“), а след това започват да раждат дълги дискусии за морал и морал, вместо простата, разбираема и масово поддържана тема „българската съдебна система тотално изгни“. В ситуация на АБСОЛЮТНО политическо поражение, ограничаване дори на минимален либерализъм и начало на политически репресии. „Скъпи Абрам! Най-накрая намерих време и място да се боря с организация, която дори Сталин не можа да смаже!“
За пет месеца ситуацията достигна абсолютен клинч. Либералите напълно пропуснаха РПЦ в медиите и популярната култура, „Свещениците изгарят момичета“. РПЦ събра зад себе си целия административен ресурс и държавни телевизии. Хората отпуснаха чела, очи в очи, стоят, мучат, ръмжат и удрят с копита. Вместо да осъзнаят безсмислието на войната на една част от обществото срещу друга (нито либералите, нито православните имат ресурса да нанесат решителен удар на врага) и да започнат да се връщат към реалността (където неконституционните закони се подпечатват на партиди), гражданите продължават да се тровят и обиждат взаимно, изгаряйки всички мостове за помирение.
Когато пиша за историята на революцията от 1917 г., често ме питат: „Кажете ми как българското общество загуби всичко като цяло, като за шест месеца потъна до нивото на каменната ера? Как може това? Абсолютно невероятна история!“. Гледайки конфронтацията между РПЦ (където цялото висше духовенство се състои от умни политици с няколко висши образования) и либералите (състоящи се от политически технолози, медийни акули и част от интелектуалната прослойка), можете да видите как като цяло умни, сръчни и закалени от политическия живот хора стигат до абсолютната нула за пет месеца, до пожарникарите, до дъното.
И така, около 1917 г. всичко ибеше.