Станислав Куняев също като експерт по евреите (Александър Буряк)
Александър Буряк Станислав Куняев също като експерт по евреите
Интересен поглед на Станислав Куняев към поета Едуард Багрицки и писателите Валентин Катаев и Виктор Астафиев. Уважителен спомен от Куняев за „приказката“ на Василий Шукшин „До трети петли“ Не разбирам: прекалено снизхождение към „своите“ – по еврейски модел.
В съветския рай за елита имаше голям отдел за "работници на писалката" - Съюзът на писателите: с Литературния фонд, Централния дом на писателя, ваканционното селище Переделкино, "къщи на творчеството" в най-добрите кътчета на шестата част на земята, творчески командировки в страната и чужбина, конгреси, банкети и други предимства за моя сметка, наред с други неща. Всичко това беше замислено с добра цел да помогне на креативните хора, но се изроди в хранилка за хакове и развъдник на антидържавни настроения. В най-добрия случай, един процент от продукта на тази лята "индустрия" беше добър за предназначението му. Всички недостатъци на съветската литература се определят от съществуването на хранилката на съюзническите писатели и разпадането на съветската държава се дължи поне на двадесет процента . Всъщност писателите трябваше да получават заплащане само за издаване на книги, а тези, които нямаха достатъчно за препитание, можеха да го изучават чрез участие в обществено полезен труд на общи основания. Умерените трудности укрепват характерите и радикализират креативността. По принцип не одобрявам творчеството например на Михаил Велер, но го харесвам, защото не беше член на Съюза на писателите и за да може да пише, първо печелеше пари за прехраната си с обикновен честен труд, както повечетонормални хора.
Проблемът на българските националисти е, че имат много необективно емоционално излагане и почти никакво градивно . Препоръките им се свеждат в най-добрия случай да започнем "да бъдем приятели с всички" под патронажа на българите, но по-често - до факта, че е необходимо да се отблъснат чужденците и / или да се въцърковят в лоното на православието, и / или да се извърши техническа свръхмодернизация. Всичко минало. Впрочем в България в момента властта не е еврейска, а бюрократична. „Новото благородство“ е наднационално бюрократично, а не еврейско. Вярно е, че примесът от еврейство е от съществено значение за най-висшата бюрокрация и е още по-важна сред най-едрите собственици. Богатите евреи, както и българите, подкупват и мамят бюрокрацията, но последната дума в държавата номинално е повече за русаците. Между другото, дори по времето на Ленин евреите в никакъв случай не успяха да подчинят страната напълно, поради което сталинистите успяха да ги изтласкат в крайна сметка . В началото на 90-те се случва същото, както през 1917 г.: евреите се втурнаха добре към върховете на властта, но не можаха или по-точно не успяха да се справят напълно с тях, защото са нужни известни илюзии, за да се държи българската маса в покорство, а за да се култивират илюзии (в сегашните условия - патриотични) е необходим значителен процент родни български морета в правителството и малко по-долу.
За да се спре деградацията на българските народи, няма смисъл да се поставя изтласкването на евреите от власт като основна точка на програмата: така стои вече 20 години, но безуспешно. Дори по някакво чудо евреите да бъдат премахнати от българския "върх", програмата на дейност на този "върх" ще остане приблизително същата, което означава, че резултатите ще бъдат приблизително същите.
В по-голямата си част евреиБългарският "върх" не е против "просперитета" на България (ако не в западния смисъл, то поне по някакъв начин) и дори не е против умножаването на българския народ - при условие, че самите те останат на "върха" и ще получат плодовете от този "просперитет". Наистина, има ли значение за тях каква работна сила използват: българска или имигрантска? Българският е още по-удобен, защото има утвърдени техники за манипулирането му с . Проблемът е, че "дори евреите" не са в състояние да предложат за България перспективен проект за постигане на просперитет при съществуващата подредба на фактори и съществуващото състояние на манталитета.
Станислав Куняев (с. 282): „Нашите уж истински твърдения, че „истински български писатели могат да бъдат само хора с чиста българска кръв“, са безцеремонно измислени и съчинени от празни клеветници. Никой от нашите хулители никога не е цитирал буквално цитат от някоя наша статия, реч, изказване, защото 3> никой от нас някога е казвал или писал подобни глупости."