Лидия Графова посвети книгата си „Отнесени от вихъра“ на мигрантите – вестник „България“.
В нашата професия има човек за всички времена: съветски и антисъветски. Лидия Ивановна Графова е от онези звездни екипи на „Комсомолская правда“ и „Литературная газета“. Тя става най-известният журналист сред милионите сънародници, които след СССР се оказват чужденци и решават да се върнат в България.
Нейната чанта с храна и дрехи можеше временно да помогне на едно семейство, но по това време в Москва имаше 60 000 бежанци. Как да се справим с тази вълна? Първите й горещи доклади се появиха с остри въпроси към Министерския съвет на RSFSR. Офисът й в "Литературная газета" и апартаментът й в Лаврушинския път неочаквано се превърнаха в щаб на хора в беда. Графова беше търсена от напълно непознати граждани като единствена надежда за живот.
Всичко това напомня за поредния уникален случай в професията. Синовете на писателя Сергей Сергеевич Смирнов, който разкри на страната имената на защитниците на Брестката крепост, казаха, че много от героите, завърнали се от лагерите, са живели в къщата им, докато баща им е помогнал за възстановяването на документите и биографията им.
Тогава разбра, че не става въпрос за състрадание, което е важно, а моментно. Нужна е реална помощ от държавата, гражданското общество, самоорганизацията на самите мигранти, чиято съдба е бездна. След гражданската война в Таджикистан, кланетата в Молдова, войната в Чечения огромна бежанска вълна заля България. Плюс милиони българоговорящи сънародници, решили по-късно да се върнат в историческата си родина.
И едва сега, на европейския фон на лавина от мигранти, разбирате с какви проблеми все пак се справи България. Справи се и защото имаше и има такива уникални журналисти и правозащитници като Лидия Ивановна Графова, коятоте не позволиха слизането на бюрократични, непохватни местни власти.
Добре си спомням акцията „Завръщането на Журавлеви”, която Графова води още на страниците на „Български вестник”. За съдбата само на една млада съпруга и майка, която беше депортирана в Туркменистан заради забавяне на паспорта не по нейна вина, тя доказа какви спешни промени трябва да се направят в миграционното законодателство.
Такси за регистрация, подкупи за работа, митични квоти – Графова познаваше цялата черна страна на миграционната вълна. В много региони на България вътрешно разселените лица създадоха свои организации, за да решават проблемите си в диалог с властите. Тя се бори срещу рекета в град Борисоглебск, където имаше експеримент за цивилизовано преселване на нашите сънародници в България и изграждането на цял микрорайон. Те проведоха няколко форума на организации за презаселване, поискаха отстраняването на бездушни служители. Те дори приеха идеалистичен, но важен като молитва кодекс на заселниците: покрив над главата ти няма да израсне от сълзи.
Властите все още се страхуват от нея. Защото пак се случват глупости: един човек на име Иванов дори е служил в българската армия, но не му дават български паспорт, не му дават разрешение за престой в семейството на жена му, защото.
И тогава, както преди четвърт век, се появява линейка Лидия Ивановна Графова. Тя не се уморява да пише писма до директора на Федералната миграционна служба и да защитава лидерите на организации за презаселване, които се противопоставят на местните корумпирани служители.
И спечели, както успя да направи в Приморие. Да, и в много други региони.
Книгата "Разцепени от вятъра" е своеобразен доклад на една обществена организация, на един конкретен журналист какво може да направи гражданското общество, ако не е съгласно сфактът, че всяка болка може да се понесе, ако е чужда.
Такава книга не може да се измисли. Може да се живее само достойно.
Мигрантски кодекс на честта
1.Забравете оплакването: „Дойдохме в България, в историческата си родина, но тук никому не сме нужни“. Не завиждайте на местните, още повече, че сега в България няма на кого да завиждате: на бедните е трудно, на богатите е страшно. Не се самосъжалявайте – това е прекалено голям лукс в нашето положение и отнема силите. Покривът над главата ти няма да расте от сълзи.
2.Не пропускайте възможност да помогнете на човека, който сте били вчера. Не подминавайте нуждаещ се мигрант (и местен също). Ако няма с какво друго да помогнете, помогнете поне със съвет, с насърчителна дума. И не само на сънародниците - на всички, които се оказаха наблизо.
НЕ ЗАБРАВЯЙТЕ ДА ПОМОГНЕТЕ НА ТЕЗИ, КОИТО СА ПО-ЗЛЕ ОТ ВАС
3.Да, повечето мигранти са квалифицирани, енергични, не пият. Но винаги и навсякъде хората не вярваха на "непознати". Не забравяйте, че никой от "местните" не е лично виновен за вашите проблеми. Опитайте се да разберете проблемите им (всеки си има достатъчно проблеми) и тогава ще им бъде по-лесно да ви разберат.
Не се възгордявайте и не изпитвайте злоба към хората
4.Не забравяйте, че вие сте съдник на всички мигранти. Запомнете: вие далеч не сте най-лошата част от българското общество. Пазете репутацията на мигрант. Не хвърляйте камък по някой, който някога ви е протегнал ръка за помощ.
БЪДЕТЕ ДОБРИ, ДОРИ В ЕКСТРЕМНИ СИТУАЦИИ
5.Търсете съмишленици. По-лесно е да се измъкнете заедно от всякакви неприятности. Споделяйте знания, опит, идеи. Вие също печелите от това.
ОБЕДИНЕНИ Е НАШАТА СИЛА
СТРЕМЕЖЪТ КЪМ СЪТРУДНИЧЕСТВО Е ОСНОВАТА НА УСПЕХА
7.„Форум.” помага на всички нуждаещи семигранти, независимо от националност, политически симпатии и статус. В противен случай някой определено ще изостане, ще има причина за раздяла. Невъзможно е от хора, които вече са станали жертва на чужди амбиции, отново да станат заложници на чужди приключения.
ТАКА, СТОЙТЕ ДАЛЕЧ ОТ ПОЛИТИКАТА!
НИКОЙ НЯМА ДА РЕШИ ПРОБЛЕМИТЕ ВИ ВМЕСТО ВАС