ЛИСТОПАД - Литература
Листа, като лодки, плуват в локви, Птици небрежно летят в небето, Ярки звезди се въртят във въздуха Слънчево - тъжно опиянено падане на листа. Градът замлъкна, потъна в симфония на Тихото шумолене на звънтящите листа. Листа лежат в предсмъртните си агони В облаци кафява трева. Късната есен не е само навън... Късната есен е вътре в мен. Е, нека! Времето е бреме! Как да не се отпусна?! Лека тъга изпълни сърцето ми. Спомените падат като листа. Минаха години от падането на листата. Есен! Бързам да те срещна, В пустата ти, но слънчева градина. Листа, като звезди, плуват в локви, Как годините ми летят и летят... Толкова яростно се върти сърцето ми Слънчево - тъжно опиянено листопад! * * * Ще закърпя моята дупчиста памет, С течение на времето тя стана сито, гниене. Есен. Златна зеленина се излива от дърветата Сърцето бие в гърдите с откровено вълнение.
Колко приятели! Забравени лица! Тяхният листопад премина - никой не може да бъде върнат Колесницата отведе съдбата им в нищото, Пътят на живота свърши за кратко време.
Победите искряха, мъката плачеше, Годините звъннаха, уморени от работа. Любов пламна като пролетни зори, И думите замръзнаха на изсъхнали устни.
Стоя сам сред падащите листа, Жълт хаос наоколо, като химера, кръгове. Наистина вече няма нужда да бързам за никъде... А в ръцете ми листът трепери обречено.