Ливадно ядро
Ливадната сърцевина(лат. Cardámine praténsis ) е многогодишно тревисто растение, вид от род Кардамин (Cardamine) от семейство Зелеви (Brassicaceae).
Ливадно ядро 
Съдържание
Расте диво в цяла Европа, Северна Америка и Източна Азия. На територията на България се среща в европейската част, с изключение на юг, в Сибир, в Далечния изток [1] .
Като чуждо растение се е разпространил в много райони на Северното полукълбо с умерен климат.
Расте на влажни места.
Стъблото 20-70 cm високо, изправено, голо.
Листата с четири до десет чифта листчета, приосновни с дълги дръжки, голи; листчетата на дръжки, заоблени или бъбрековидни, целокрайни. Стъблените листа са къси дръжки, голи, листата им са приседнали.
Съцветието е гроздовидно, отначало почти щитковидно, след това удължено, рядко, с 10-20 цвята. Чашелистчетата са овални, венчелистчетата са предимно лилави.
Плодът е шушулка, почти права, на изправени дръжки косо нагоре.
Коренова система - влакнеста
В народната медицина ливадната сърцевина е позната като хранително и лечебно растение от 18 век.
Отнася се за ценни хранителни растения. Листата притежаватостър горчив, но приятен вкус, подходящ за готвене на супи, салати, винегрети. Сушени и пресни листа се използват като подправка вместо пипер.
Добре се яде от животни, с изключение на коне.
Ливадното сърце принадлежи към ценните медоносни растения.
Приложение в медицината
Във Франция сокът от растението се използвал при тумори. Сухи цветове - за лечение на епилепсия при деца.
У нас се използва при скорбут и се дава на деца при скрофулоза и детски гърчове. Билката се вареше в суроватка или се правеше на сух прах и се приемаше.
В съвременната народна медицина препаратите от ливадната сърцевина се считат за стимулиращо, диуретично, холеретично и антиконвулсивно [източникът не е посочен 2088 дни] средство.
В Кавказ се приема при гърчове при деца. В Далечния изток отвара от ливадната сърцевина се приема при катар на горните дихателни пътища, за изплакване при зъбобол, перорално при венерически заболявания и захарен диабет. В европейската част на България и Сибир билката с цветовете се използва при водянка, жълтеница, глисти и особено при нервни заболявания, съпроводени с конвулсии и истерични припадъци, сухи цветове се използват при епилепсия при деца.