Люлякът се грижи за гробовете
Люлякът се грижи за гробовете, Както тогава, много отдавна, през четиридесет и първа И сърцето боли от загуби Под свирката на неистов куршум ...
Ръката стиска автомата, А устните шепнат само молитви, Под обсадата на боен войник, Готови за луда, важна битка...
Ще запали нервно цигара, Докато врагът коварен план Насочи душата си към Победа, Към ослепителен канкан...
И той бързо ще си спомни своя скъп дом, Любима жена, деца, Портрет, къде е дядо, толкова красив В съветските заповеди на властите ...
Народът ще помни своите сънародници, Че спят и виждат земни сънища, Полянка в парка, а не окоп И мили, прости лица ...
Само минутка, кратка почивка, После пак тежък бой, Всред такива безсънни нощи Стои войник, прост юнак...
Люлякът клони към гробовете, Както тогава, много отдавна, в четирийсет и първа, Слънцето пуска сянката си, Иглата се свива под нерва ...
Отново готов да отстоява истината, За земя, вяра и домове, Войник на Отечеството, без бравада, Когато страната му гори...
Когато самият Сатана постави злия си ботуш на земята, Той ще си спомни приятелите на своите войници И ще отвърне на удара, троен урок ...
След като изчисти цялата земя от боклука, От цялата кафява чума, Той ще стане по-силен от самата стомана, Духът, наистина, толкова е силен...
С широка душа, вяра, Молитва, божествена ръка Над обезумяла банда страхливци, Продали съвестта си пред родината...
Войник стои, както в четиридесет и първа, Люляк се грижи за гробовете, За подвига на предците и за вярата, За бъдещето и светъл ден ...
За нашите мили усмивки И благодарност за вековете, За нечии глупави грешки, Където има следа от фашизъм, ръка...
Люлякът се грижи за гробовете, Както тогава, отдавна, в четиридесет и първа, Ние сме с цената на най-ужасните загуби Ние се доближаваме до истината за този смел...
И вървим към нашата обща Победа, Вдигайки знамето тържествено, Трикольор в ослепителен цвят, Разграничавайки кой приятел и кой враг ...