L-лизин есцинат в комплексната терапия на остри компресионно-исхемични радикулопатии, Khaibullina D
Автори: Khaibullina D.Kh. Кадирова Л.Р. (KSMA - клон на FGBOU DPO RMANPO на Министерството на здравеопазването на България, Казан), Рогожин A.A. Хабиров Ф.А.
За цитиране: Khaibullina D.Kh., Kadyrova L.R., Rogozhin A.A., Khabirov F.A. L-лизин есцинат в комплексната терапия на остри компресионно-исхемични радикулопатии // BC. 2015. № 12. С. 706
Болката в кръста е една от най-честите причини за търсене на лекарска помощ. Епидемиологичните проучвания показват висока честота на болки в кръста, която достига 40-80%, а годишната честота е 5%. Цената за лечение на болки в гърба е 3 пъти по-висока от цената за лечение на рак [1].
Компресионно-исхемичната радикулопатия може да има различни причини: това са дегенеративно-дистрофични заболявания на гръбначния стълб, издатини и екструзии на междупрешленните дискове, възпалителни заболявания и обемни образувания на гръбначния стълб [2, 3]. Резултатът от горните процеси е стесняване на междупрешленния отвор и компресия на радикуларните вени с феномена на венозна конгестия. Локалните нарушения на микроциркулацията протичат с оток на околните тъкани, последвани от развитие на локално възпаление и исхемия на нервно-съдовия сноп [4, 5]. Горните процеси причиняват и поддържат процеса на демиелинизация, а в някои случаи и по-тежко аксонално увреждане на корените, което в клиниката се проявява с развитие на тежки, но потенциално обратими неврологични симптоми [3]. Клинично радикулопатиите се характеризират със синдром на персистираща невропатична болка в комбинация със симптоми на загуба на функция на съответния корен. Използва се за потвърждаване на диагнозатаметоди като ядрено-магнитен резонанс, стимулация и иглена електромиография.
В неврологичната практика в комплексната терапия на пациенти с компресионно-исхемични радикулопатии се използва широк спектър от лекарства: нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС), вазоактивни средства, мускулни релаксанти, антиконвулсанти, хондропротектори, диуретици [6, 7]. Всички тези средства имат индиректен антиедематозен ефект, тъй като намаляват подуването без пряк ефект върху съдовата стена. Въпреки това, ефективната корекция на вазогенния оток, възпалението и свързаната болка изисква лекарства с директно деконгестантно действие, които намаляват отока чрез директно действие върху капилярната стена.
Лекарството, което има директен антиедематозен ефект, е L-лизин есцинат - единственият парентерален ангиопротектор за лечение и профилактика на оток на всякаква локализация, включително дорсалгия.
По този начин L-лизин есцинат е лекарство с универсален антиедематозен, противовъзпалителен и аналгетичен ефект, което му позволява да се използва в комплексната терапия на остри компресионно-исхемични радикулопатии.
Целта на изследването е да се проучи ефективността на L-lysine aescinate в комплексната терапия на остри компресионно-исхемични радикулопатии, причинени от дегенеративни промени в междупрешленния диск.
Материали и методи
Изследването е проведено на базата на Държавната автономна здравна институция "Републикански клиничен неврологичен център" (GAUZ RKNTs) в периода от 2012 до 2014 г. Критериите за включване в проучването са: наличие на компресионно-исхемична радикулопатия L5, S1 поради дистрофични променимеждупрешленни дискове, синдром на невропатична болка с интензитет най-малко 30 точки от 100 по визуална аналогова скала (VAS). Критериите за изключване на пациентите от проучването са: възраст под 18 години, бременност, кърмене, тежка соматична патология (язва на стомаха и дванадесетопръстника в остър стадий на реакция, нарушения на системата за хемостаза и заболявания на хематопоетичната система, захарен диабет, сърдечно-съдова недостатъчност, неконтролирана артериална хипертония, нарушена чернодробна и бъбречна функция, системни колагенози, онкологични заболявания). заболявания), както и реакция на свръхчувствителност към НСПВС и L-lysine es qinatu.
Под наблюдение са 180 (72 (40%) жени и 108 (60%) мъже) пациенти на възраст от 30 до 65 години (средна възраст 46,6±3,3 години). По метода на рандомизацията са идентифицирани 2 групи от 90 души, сравними по възраст, пол, тежест на болковия синдром, степен на неврологична дисфункция.
Пациентите са подложени на неврологичен и невроортопедичен преглед, контрол на общи клинични изследвания, биохимични показатели на кръвта. Неврологичният статус е оценен при постъпването, на 3-ия и 10-ия ден от лечението. При всички изследвани пациенти диагнозата съответства на МКБ-10 и е верифицирана чрез данни от невроизобразяване, стимулация и иглена електроневромиография.
Пациентите от двете групи получиха основна терапия в съответствие със стандартите за лечение, приети и одобрени от Министерството на здравеопазването на Руската федерация, които включват НСПВС, аналгетици, мускулни релаксанти, витамини от група В, инфилтрация на тригерните зони с локални анестетици, физиотерапия, рефлексотерапия и курс на терапевтична гимнастика. Пациентите от 1-ва група, заедно с основната терапия, получават терапия с L-лизин есцинат: 5 ml L-лизин есцинат се разреждат в 200 ml0,9% разтвор на натриев хлорид и се инжектира интравенозно 1 r./ден, курсът е 10 дни. Курсът на терапия е завършен и в двете групи. Няма случаи на отказ от терапия, прекъсване на лечението поради странични ефекти, лоша поносимост на лекарството.
За оценка на ефективността на терапията са използвани следните критерии:
1. Количествената оценка на синдрома на болката се извършва с помощта на VAS с резултат, измерен от 0 до 10, въпросник за болка на McGill, който също позволява оценка на психическото състояние на пациентите.
2. Оценка на подвижността на гръдния и лумбалния отдел на гръбначния стълб: изследвана е динамиката на симптомите на Ott и Schober.
3. Оценка на тежестта на симптома на Lasegue (значително изразен - до 30 °, умерено - от 30 до 45 °, слабо - над 45 °).
4. Оценка на амплитудата на М-отговора на късия екстензор на пръстите и мускула, който отвлича палеца на крака, минималната латентност и честотата на регистриране на F-вълни по време на стимулация на перонеалните и тибиалните нерви.
Анализът на тежестта на синдрома на болката с помощта на VAS се извършва, както следва. Пациентът извършва движението, което причинява най-силно изразена болка в изследваната част на гръбначния стълб (например, огъване на торса напред), и оценява интензивността на болката според VAS, пресичайки скалата с една линия на мястото, което съответства на неговото усещане за болка. Интензивността на болковия синдром се измерва във всички случаи с една и съща линийка отляво надясно с точност до 1 mm (0 mm съответства на липсата на болка, 100 mm съответства на максималната болка, изпитвана някога от пациента). Градация на тежестта на болковия синдром според VAS: без болка - 0,0-10,0 mm, минимална болка - 10-30 mm, умерена болка - 30-50 mm, силна болка - 50-70 mm, много силна болка - 70-90 mm, максимална болка -90–100 мм.
Въпросникът за болката на McGill ви позволява да разберете субективното възприятие на пациента за естеството на болката, да оцените нейната интензивност, както и сензорните и емоционалните компоненти. След като пациентът попълни съответния формуляр, бяха изчислени три резултата: „сензорен“ резултат (сумата от точки 1–11), „афективен“ резултат (сумата от точки 12–15) и общ резултат (сумата от всички 15 точки).
Статистическият анализ на данните беше извършен с помощта на програмата StatSoft Statistica 7.0 Excel от пакета MS Office 2003; използвани са параметрични и непараметрични методи в зависимост от вида на анализирания признак в извадката.
РЕЗУЛТАТИ И ДИСКУСИЯ
В проучването са участвали 180 души, включително 72 (40%) жени и 108 (60%) мъже на възраст от 30 до 65 години (средна възраст 46,6±3,3 години). Първа група включва 90 пациенти: 37 (41,1%) жени и 53 (58,9%) мъже; във 2-ра група - 35 (38,9%) жени и 55 (61,1%) мъже. Като цяло и двете групи бяха напълно съпоставими помежду си по отношение на основните характеристики (нямаше статистически значими разлики). И в двете групи преобладават пациентите от мъжки пол, което вероятно е свързано с по-големи физически натоварвания. Клиничните характеристики на пациентите са представени в таблица 1.
Клиничната картина и в двете групи е доминирана от комбинирана лезия на корените на L5 и S1, на второ място по честота на поява е монорадикулопатия на корен S1. При повечето пациенти се наблюдават парези, хипотрофия на миотомите и хипестезия на дерматомите. Симптомът на Lasegue се открива в 100% от случаите, по-често се отбелязва изразен вариант (съответно 56,6% и 53,3%).
Дефиниция, епидемиология, патогенеза, клинично протичане на дорзопатиите
Въведение Широко разпространено е мнението, че пациентите сразлични епилепсии.