Логиката на Аристотел – накратко
Твърденията също могат да се комбинират, образувайкисилогизми с нови логически заключения. Например от две различни твърдения: 1. Всички хора са смъртни и 2. Сократ е човек, следва трето: Сократ е смъртен. В своята философска логика Аристотел подробно анализира различните видове силогизъм, като в него обособява три фигури с по 16 модуса. Силогизмите могат да дават както общи, така и частни заключения.
В есето "Тема" Аристотел анализира над 300 "върха" - общи методи на мислене, насочени към постигане на истината. Той излага правилата на диалога, който трябва да се води чрез върховете, и разкрива недостатъците на отделните им типове.
Метафизиката на Аристотел
Вижте също статиитеМетафизиката на Аристотел - накратко иКритика на метафизиката на Аристотел
В някои писания на Аристотел учението за материята и формата получава разширено тълкуване. Понятието „форма“ се разглежда там от три различни ъгъла: не само като идея за обект „в сегашно време“, но и като набор от възможности, които могат да бъдат реализирани от него в бъдеще, а също и като резултат от определен творчески акт, който го е създал. Така се оказва, че едно истинско нещо, като вземем предвид и неговата материя, има не два, а четири основни принципа - „четири причини “, по думите на самия Аристотел.
Всеки преход на възможност в реалност, в реализация, според философията на Аристотел, е движение. Благодарение на движението, генерирано от ентелехията, все по-сложни форми се създават от прости материални форми, постепенно се издигат до първоизточника на всяко движение - „Първият двигател“, Бог. Бог е "формата на формите" - чистото мислене, чийто субект може да бъде само най-висшето и най-съвършеното, тоест само самият той. Божието мислене за себе си не е придружено от никакворазвитие, тъй като той е завършена "висша форма", последният етап на съвършенство, който вече не може да бъде надминат. Дейността на Бога следователно се състои само в блажено теоретично самосъзерцание, без практически действия. Богът на Аристотел е по същество безличен. Той е не толкова източникът, колкото крайната цел на естественото движение, което се създава не от неговите собствени активни усилия, а от жаждата, която се крие в материалните неща, за придобиване на по-висша идея и по този начин да участва в красотата и блаженството на Божествения разум. Във философията на Аристотел Вселената се стреми към Божеството, но самата тя бездейства спрямо този стремеж. Важно е, че както никоя форма не може да съществува без материята, така според Аристотел Бог не може да съществува без материалния свят.