Лов в Карелия
Цитат:Как да се справим с бракониерството Проблемът с нарушенията на правилата за лов е от национален характер, тъй като е масово явление, което нанася значителни щети на ловното стопанство. В борбата срещу това явление са хвърлени основните сили на органите за управление на ловното стопанство и персонала на ловоползвателите; Изразходват се значителни средства, периодично умират хора.
Тази борба обаче е насочена към следствието, без да засяга самите причини за явлението. На практика никой от специалистите не се е занимавал с проучване на причините за бракониерството и начините за отстраняването им. Затова вместо научните познания тук преобладават само мненията и вместо отстраняване на причините се предлагат мерки за борба с последствията.
Това състояние на нещата е проучено и обобщено в неговата работа от служителя на ВНИИОЗ В.М. Глушков (2014). Според него сред основните причини за незаконния лов на лосове ловците наричат ниската култура на ловците и алчността; несъответствие на квотите с реалните числа; нисък стандарт на живот на населението; неправилно разпределение на разрешенията; лош контрол върху дейността на ловците; корупция в областта на ловния контрол и раздаването на разрешителни.
От това следват предложенията на респондентите: затягане на наказанията, въвеждане на реален срок лишаване от свобода, промяна на системата за раздаване на разрешителни, регулиране на използването на транспорт за лов, ограничаване на валидността на разрешителните до 10-15 часа, създаване на специални отряди за борба с бракониерите, въвеждане на контролиращо лице в състава на ловните бригади и т.н. Някои от тези предложения са в сила отдавна, но за съжаление все още няма положителни резултати.
Проучваме този проблем дълго време. Изследването включва анкета на 150 специалисти, работещи в различни ловни служби. По тяхно мнение установените вВ хода на проучвания, проведени преди 30 години, основните причини за бракониерството са липсата на права за надзор на лова и лошото му техническо оборудване.
Официално в онези години съществуването на бракониерството се обясняваше с безсъзнанието на ловците. В момента, според интервюираните съвременни експерти, на първо място са липсата на разрешителни и високата цена на разрешителните за лов на копитни животни, обедняването на част от популацията, тоест недостъпността на ресурсите за ловците. Както виждаме, мнението на хората за бракониерството се променя с времето, но причините остават.
Бившият председател на Rosokhotrybolovsoyuz А. Улитин пише още през 1985 г.: „Ловците са обединени в ловни общества, въведен е кандидатски опит, обменени са ловни билети, организирана е система от дисциплинарни другарски комисии, легализирана е разпоредбата за задължителна регистрация на оръжия, регламентирана е процедурата за тяхното придобиване, отчитане, съхранение и използване. Изглежда, че целият този комплекс трябваше да повлияе на намаляването на ловните нарушения. Но обективните показатели говорят друго. Следователно различните видове затягане при получаването на правото на лов не доведоха до необходимите промени.
Що се отнася до строгостта на наказанието, можем да си припомним, че в Англия през миналите векове бракониерите са били екзекутирани чрез обесване, но тази мярка не е помогнала за изкореняването им. Извод: ако обясним явлението бракониерство само с безотговорността на отделните ловци и се стремим да го премахнем само с помощта на възпитание и наказание (като част от възпитанието), тогава работата няма да даде очакваните резултати.
Привилегированите класи по всякакъв начин ограничават правото на лов на хората. Така че първите стъпки за регулиране на лова в национален мащаб на територията на бивша България са направени през 1420 г. от князВладислав (Яков) Ягело. Той запазва правото да ловува в държавните гори само за себе си и братовчед си Витовт, а в частните гори - за техните собственици, тоест за едрото дворянство.
Възникването на кръжоците по „правилен лов” в България в началото на 20 век. доведе до колективно използване на земята. Членовете на кръговете наели рейнджъри, за да защитят земите им от външни ловци. Напълно разбираемо е, че последните понякога стават бракониери.
Конституцията на СССР установи равни права за всички ловци по отношение на ловните ресурси като средство за производство. Въпреки това, законодателните актове са установили (и в момента съществуват) процедурата за упражняване на правото на ловец чрез издаване на документи като билет за лов, получаване на билет за лов и получаване на лиценз (разрешително). Но тези документи не се издават на всеки ловец.
В същото време няма обективни критерии за получаване или отказ за издаване на документи. Субективизмът на персонала на ловните органи води до фактическа неравнопоставеност на ловците при упражняване правото на лов. Това е характерно и за съвременна, демократична България, провъзгласила равенството на своите граждани пред закона.
Ваучерите и разрешителните за право на копаене са служили и служат като инструмент на подобно неравенство. Но причината за бракониерството не е в тях, а в това, че с тяхна помощ се постига фактическото неравенство в правата на ловците. Особена роля в неравнопоставеността на ловците играят ловните стопанства на частни лица. Те не се интересуват от печелене на доходи и не позволяват на външни лица да ловуват в техните земи, въпреки че самите те са доста слаби в разработването на ресурси. Но регионалните отдели за управление на лова високо ценят тези ловни потребители заради високите разходи за поддръжкаферми, опазване на земята. Бракониерството обаче и тук не е премахнато.
Регулирането на лова в България се осъществява чрез ограничаване на площта на земите (особено защитени територии, тихи зони и др.), установяване на общи и индивидуални норми за отстрел, издаване на разрешителни, ограничаване на времето, средствата и методите на лов. Ползването на повечето видове също се регулира чрез издаване на разрешителни.
Такова многократно (до 7 пъти) дублиране на ограниченията за лов от гледна точка на системния анализ води до пълна неспособност на системата да се адаптира към възникващи промени както в самата система, така и в околната среда. На практика това води до появата на маса нарушители на правилата за лов, чиято вина е изцяло в недостатъчната документация. Такива нарушители, според А. Улитин, представляват до 80% от всички нарушения.
Съществува пряка зависимост между броя на ограниченията за лов и броя на нарушенията на правилата за лов. Така до 1959 г., когато в страната започват да се създават приписани ловни стопанства, чийто прототип са кръжоците за правилен лов, ловът без билет е основният вид нарушение. Ловец с билет за лов имал право да ловува на територията на цялата страна в определения срок.
Имаше малко нарушения и проблемът с борбата с бракониерството не беше толкова остър, колкото се случи през следващите години. Въвеждането на задължителни, макар и в началото безплатни, разрешителни за лов в присъединените стопанства, а след това и в т. нар. резервен фонд на ловните полета (сега те са общодостъпни) предизвика нов тип нарушения. Сега не само този, който е откраднал дивеча (получил го незаконно), започна да се счита за бракониер, но и тези, които не са получили нищо, но нямат всички установени документи.
Така че ваучерите от средствата за събиранеинформацията за плячката се превърна в мощен фактор, причиняващ масово, често несъзнателно нарушаване на правилата за лов.
Също толкова важен фактор, който поражда бракониерството, е методът за регулиране на лова чрез разрешителни. Броят на разрешителните е ограничен от квота, чийто размер зависи от броя на регистрираните животни и допустимия процент на изтегляне. В същото време има недостиг на разрешителни за копитни животни и мечки. Следователно екип от ловци, състоящ се от 5–10 души, ловува по правило с едно разрешително. Оттук и желанието да се получат повече животни от допустимото.
На всички специалисти отдавна е ясно, че ограниченията и разрешенията ограничават само информацията за производството, но не и самото производство. Недостигът на разрешителни се задълбочава от установяването от Министерството на природните ресурси на занижени стандарти за улов в сравнение с препоръчаните от науката и подценяването на броя на животните поради вече установените коефициенти на преобразуване, които са станали около 1,5 пъти по-малко от предишните, определени чрез проследяване на животински следи.
За да получат повече разрешителни, ловните ползватели често изопачават материалите от преброяването на населението. Но регулирането на лова с помощта на разрешителни поражда проблем за справедливото разпределение на разрешителните между ловците, който не е решен в сегашните условия, което беше разкрито от проучванията. И тук не помага нито методът на общата опашка, нито методът на лотарията.
Друг мотив за нарушаване на правилата за лов се генерира от дневните и сезонни норми на отстрел на дребен дивеч. Проучването на този въпрос показа, че действителният среден улов на ловеца е значително по-малък от установените стандарти за стрелба. Но в някои случаи плячката може значително да ги надхвърли, което е напълно в съответствие с духа на лова. Ловецът винаги се стреми да получи толкова, колкото природата позволява, но това е в противоречие ссъвременни методи за ограничаване на лова.
От ограничаване на броя на уловените екземпляри е необходимо да се премине към регулиране на ловните усилия, за да се гарантира премахването на планирания стандарт на лов. Такива методи сме разработили отдавна (V.M. Kozlov, 2000, 2013, 2014). За видовете, носещи кожи, по специален метод е необходимо да се определи оптималната дължина на пътеките, съобразена с производството на такъв брой животни, който отговаря на стандарта на производство.
Ловът на пернат дивеч и заек трябва да се регулира от капацитета на полетата, изчислен въз основа на реалния среднодневен улов. И лов на дива свиня и лосове - периоди на лов, които осигуряват отстраняването на животните в рамките на установения стандарт. Тук трябва да се запазят разрешителните като средство за събиране на информация, контрол и заплащане на ресурси, а не като средство за регулиране на лова.
Липсата на дневни норми за отстрел, липсата на разрешителни и сезонна квота за производство (за животни с ценна кожа) елиминира основните мотиви за нарушаване на правилата за лов, а предложените методи за регулиране гарантират запазването на репродуктивния поголовък от животни, независимо от волята на ловците. Те също са методи за контролиране на ловеца като свободен човек.