Лукашенко не дойде на 25-ата годишнина от Чернобилската катастрофа Бившият СССР
Патриархът отслужи молебен, президентите поднесоха цветя на мемориала в памет на първите жертви на бедствието и произнесоха прочувствени речи. Правеше впечатление отсъствието на една важна, ако не и фундаментална фигура - президента на Белобългария Александър Лукашенко.
Без него цялото събитие изглеждаше най-малкото странно, тъй като в относително отношение именно Белоболгария се смята за най-засегнатата от аварията в Чернобил (23 процента от територията на републиката, където живееше една четвърт от населението й, беше изложена на радиационно замърсяване).
Но в същия ден Медведев беше поставен в неудобно положение от прессекретаря на Лукашенко Павел Легки, който го взе и изуми всички, като каза, че в графика на шефа му няма срещи с колеги в близко бъдеще. Журналисти и експерти започнаха да спекулират за причините за поредния демарш на емоционалния и далеч не най-предвидимия президент.
Всички версии се свеждаха до едно: Лукашенко се обиди. И се обиди силно, че не отиде на годишнината от така важната за белобългарския народ трагедия.
Според една (най-екстравагантната) версия демаршът на Лукашенко е свързан с факта, че преди година той уж не е бил допуснат до Чернобил. След това той отлетя до контролно-пропускателния пункт на забранената зона с хеликоптер и не му беше позволено да отиде до гарата поради липса на необходимия пропуск. „Той се обиди и си тръгна“, каза източник на вестник „Известия“.
Друга причина изказа българският експерт Кирил Коктиш. Така Лукашенко би могъл да изрази на Москва недоволството си от факта, че тя все още не е превела обещания заем от 1 милиард долара на Минск. А парите на Белоболгария, както знаете, сега са необходими като въздух.
Още повече от него отиде при шефа на Европейската комисия. „Що се отнася до такива кози катоБарозу, бе, беше някакъв Барозу в Португалия, изгониха го и си намериха работа в Европейската комисия", каза белобългарският президент. Лукашенко нарече еврочиновниците "негодници".
Ако вярвате на Лукашенко, въпреки че беше обиден на колегите си, той не беше много разстроен от факта, че не отиде в Чернобил. „Да, може да е удобно да положа венец и да отида, но трябва да работя, да видя с очите си какво още трябва да се направи тук“, каза Лукашенко. Президентът, както уточнява държавната агенция Белта, прекарва няколко дни тук всяка година през последните петнадесет години, "запознавайки се с реалната ситуация на място, съгласувайки по-нататъшни стъпки за минимизиране на последиците от бедствието и развитие на тези земи".
Трудно е да се каже каква е ползата от демарша на Лукашенко (с изключение на усещането за собствена изключителност, което не се разбира дори от колегите му в ОНД). От друга страна, Лукашенко не само пропусна възможността отново да обсъди отпускането на български заем на Белобългария, но и настрои украинското ръководство срещу себе си.
Докато Лукашенко играе дипломатически игри и влошава отношенията с Киев, Москва и Брюксел (разигравайки любимата си карта на външен враг), икономическата ситуация в страната става все по-зле и по-зле.
„Хубавите“, а още повече „козите“ няма да помогнат на Белоболгарци в близко бъдеще. Цялата надежда е в България (тя все пак ще даде на Минск желания заем със скърцане и условия).
Нищо чудно, че българският президент Лукашенко не се произнесе.