Лунни кучета (Николай Улрих)
Благодаря за идеята Майкъл Л.
Болнично отделение. Епизод 1. - Запали - каза инспектор Харис, доближавайки запалката до цигарата, която беше нервно смачкана от устните на уморен мъж в болнична пижама. Пациентът, чието име беше Джон Уилсън, запали цигара, вдишвайки лакомо тютюнев дим в дробовете си. Съвсем наскоро той служи в полицията, като Харис. Сега те не бяха точно от двете страни на закона, а балансираха някъде по тънката му опъната граница. - Уилсън, все още не разбирам защо нападна кучето на съседа си с нож и почти го уби? - Наистина ли искате да знаете? Е, съгласиха се. Да го напишеш. Харис натисна бутон на диктофона. Уилсън, като протегна врат, започна историята.
Историята на Уилсън. Връщах се вкъщи от работа. Изведнъж ме извикаха от тъмна уличка. Беше Били Дийн, журналист, мой приятел. Беше много весел и позитивен, никога не го виждах тъжен. И тогава дори не го познах веднага: трепереше, целият беше блед, като мъртвец. Жалко за гледане. Попитайте какво се е случило, ако имате нужда от помощ. Тогава той много тихо ми каза това, което не можех и не исках да повярвам. - Джони, готви се заговор! Не знам колко ни остава, но мога да вярвам само на вас, иначе ще ме затворят в психиатрия, завинаги! - Какво има, Бил, по дяволите! Уморен съм, прибирам се, искам да пия една студена бира и да се отпусна! - Слушай, Джони, какво мислиш, че правят кучетата през нощта? - Глупав въпрос, Бил, спи, разбира се. Понякога лаят, понякога вият, скимтят, като този проклет Грей - кучето на моя съсед Шустър. - Прав си, Бил, и аз така си помислих. И никога не сте мислили, че може да не спят през нощта. Но на сутринта сякаш заспиват. И понякога те гледат толкова напрегнато, сякаш искат да кажат нещо. -Слушай, приятел? Защо ми е тази информация, не съм кинолог. Не ме интересува какво правят тези кучета и как. - На никой не му пука, това е. Ще ви кажа, че кучетата рядко спят! Те не се нуждаят от много сън. Плетат интриги през нощта. Заговор срещу човечеството! - Били, взимаш ли наркотици? Ако не те познавах толкова добре, щях да си помисля, че си болен и е време да се лекуваш. Спокойно, преуморен си, приятел. - Джони, не съм луд. Веднъж чистих тавана от боклука, останал от предишния собственик, и съвсем случайно намерих много стари записи. Според тези записи кучетата са много интелигентни същества, може би превъзхождащи по интелигентност хората. Те паднаха тук от луната! По-точно космическият им кораб се приземи при катастрофата на Земята. И сомнамбулите изобщо не са същите като в нашето разбиране: зелени, с буболечки. Те са това, което ние наричаме вълци, най-обикновените вълци. Известно време на Земята нямаше атмосфера. Тогава се появи въздух и луната стана необитаема. Вълците създадоха огромен космически ковчег, не знам как го направиха, с лапите си или със силата на мисълта. Те летяха към Земята, за да избягат, но нещо се обърка, тя се разпадна, падна. Технологиите бяха изгубени, тяхната цивилизация беше захвърлена далеч назад. Да, те имаха остри зъби и мощни челюсти, те доминираха на Земята, докато не се появи Човек, с когото беше невъзможно да се бие. Те се оставиха да бъдат опитомени, за да проникнат в живота ни, да завладеят технологията и да поемат контрола над цялата ни планета! Този ден е близо. Вече сме на прага му. Нашата технология е почти съвършена и те имат нужда от нея, кучетата. Цялата тази привързаност, лоялност към собственика, тези ласки и махане на опашка - това е декорация на витрини. Когато получат сигнала и станат озверели и безмилостни, няма да ни пощадят! - трепереше журналистът. - Бил, недейтрябва да вярвате на всякакви глупости, това е просто нечия недовършена фантастична история. - Джон, видях нощната им среща. Проследих няколко кучета. И един ден го намерих. Имаше няколко десетки кучета, седяха като на среща и слушаха водача. След това извика към луната. Явно са си спомняли предците си. Всичко това потвърждава написаното в намерените документи! - Това е ерес, Бил. Вероятно сте сънували всичко. - Джон, повярвай ми, доста съм адекватен. Техният лидер е кучето на вашия съсед, Грей! И знаете ли, струва ми се, че той ме видя и сега ще ме убие. Страх ме е, Джон. В крайна сметка разкрих заговор срещу човечеството. Какво трябва да направя. - Били, - отговорих му, - всичко това е много интересно, но все пак настоявам, че си преуморен. Хайде да отидем при мен, да изпием по една кутия бира, ще обсъдим всичко. Ако не друго, имам оръжие със себе си. Нито едно куче няма да посмее да ни нападне.
Болнично отделение. Епизод 2. - Безумно забавно, Уилсън - каза Харис. - Пили сте с приятел и сте решили да убиете кучето на съседа? - Харис, не разбираш. Той избяга като журналист, викаше, че не му вярвам. И няколко дни по-късно намериха трупа му, разкъсан на парчета от кучета. Спомних си онази вечер бледото лице на журналиста, което се ръкуваше. И той направи своето проучване. Реших да проверя глупостите му и знаете ли, успях да проследя тези проклети кучета. Те наистина кроят заговор точно както каза Дийн. И може би е вярно, че сме на линия и не забелязваме нищо. Врагът е близо, той е сред нас! Уви, забелязаха ме, та едва успях да се измъкна от тази глутница, бяха готови да ме разкъсат. Не им трябват допълнителни свидетели. Грей е техният лидер. Затова нанесох превантивен удар срещу лидера им сутринта. Взех един нож и реших да го режа тихо, за да не чуе никой. Но не беше възможно да се направи това тихо и незабележимо, нито да се обезглави тази глутницазаговорници! Затова съм тук, в психиатрична болница, защото никой не ми вярва и никога няма да ми повярва, изглежда като форма на лудост. Но тук се чувствам много сигурен, Харис. Ха-ха-ха, Харис, защо мислиш, че вълците вият на луната? Всички скоро ще свършим, под носа ни готви преврат! И всички сме във война помежду си. - Уилсън, мислех да ти помогна - Харис изключи рекордера и забърза към изхода от отделението, - но нищо няма да ти помогне.
Болнично отделение. Епилог. Седмицата отлетя незабелязано или може би не седмица, а месец, защото времето в психиатрия лети незабелязано. Сестрата донесе на Уилсън няколко незабележими хапчета и чаша вода, вечерното му лекарство. - И какъв вид насилие донесе днес, сестро? — попита Джон. - Да, това е бившият полицейски инспектор Харис - отговори медицинската сестра. „Горкият човек си е загубил ума. Той крещи, че се готви заговор и трябва спешно да се евтаназират всички кучета в града. Кой сега ще разбере какво му е заседнало там в главата, жалко му, жалко по човешки.
нощ. Тъмна нощ е паднала над града. Уилсън се потопи в лепкавата, лепкава прегръдка на Морфей. Потъвайки в дълбините на мечтите си, той разбра, че всеки момент човечеството може да бъде победено. Междувременно той е тук, в безопасност и сравнително удобно. Жив и невредим. Усмивка се разтегна по спокойното му лице.