Макро- и микроикономически показатели

Сред икономическите показатели голямо значение за анализа на икономическата активност имат макро- и микроикономическите показатели. Ето някои от тях:

Макроикономически показатели:

1. Брутният вътрешен продукт (БВП) е съвкупната пазарна цена на всички крайни стоки и услуги, произведени в дадена страна през една година. БВП измерва производството на стоки и услуги от всички производствени фактори (труд, капитал, природни ресурси, информация, предприемачески способности), намиращи се на територията на страната, независимо дали принадлежат на собствени или чужди фирми и граждани. За измерване на икономическия потенциал на страната се използва показателят за абсолютния обем на БВП, а нивото на икономическо развитие може да се оцени с помощта на показателя БВП на глава от населението.

2. Брутен национален продукт (БНП) - общата пазарна цена на всички крайни стоки и услуги, произведени с използване на национални производствени фактори. БНП измерва сумата от всички първични приходи на държавата, независимо дали те са били на нейно разположение в резултат на функционирането на производствени фактори, разположени на територията на страната или извън нея. Например печалбите на български фирми в чужбина се включват в БВП.

3. Темп на инфлация - темпът на нарастване на цените за определен период (месец, полугодие, година). Инфлацията е препълване на сферата на обръщението с излишък от парично предлагане по отношение на нуждите на стоковото обръщение. Инфлацията по световните стандарти се счита за висока, ако надвишава 10% годишно, а когато цените се покачват с 40% годишно или повече, инвестициите в производството стават нерентабилни.

4. Коефициент на безработица - отношението на безработните към общия брой на трудоспособното (икономически активно) население.

Микроикономически показатели:

1. Приходи (обем на продажби) - количеството продукти, продадени от предприятието в парично изражение.

2. Брутната печалба е разликата между приходите и разходите (разходите) за производството на стоки и услуги.

3. Рентабилността е съотношението на брутната печалба към производствените разходи. Индикаторът за рентабилност се използва при държавното регулиране на ценовото ниво. Определяйки стандарта за рентабилност, държавата определя нормата на печалба и чрез нея влияе върху цената на готовия продукт. В България нормата на възвръщаемост се използва като начин за борба с нарастващите цени в началото на 90-те години.

4. Нетна печалба - брутна печалба без данъци.

5. Производствени разходи (общи или брутни, фиксирани, променливи).

Фиксираните разходи са разходи, които не зависят от обема на производството (наем на производствени или складови помещения; плащане на лихви по заем; данък върху земята; заплащане на управленския персонал и др.).

Променливите разходи са пряко свързани с обема на производството. Те са до известна степен пропорционални на продукцията (разходи за суровини, енергия, наемане на работници и др.).

Общите или брутните производствени разходи са сумата от постоянните и променливите разходи.

6. Ефективността на производството е съотношението на разходите и производствените резултати. Ефективността е комплексна характеристика на предприятието. То е колкото по-високо, толкова по-значими са резултатите от производството и толкова по-ниски са разходите. Индикатори за ефективност на предприятието:

  • производителност на труда - производството на продукти от един служител за единица време;
  • трудоемкост - разход на труд за единица време;
  • възвращаемост на активите - производствена продукция на единица съществуващо оборудване;
  • материалоемкост - количеството суровини и материали, изразходвани за производството на една единица продукция.

3.3. Пазарна икономика и пазарен механизъм

Основни понятия на пазарната икономика

Понятието "пазар" е многостранно. Първоначално пазарът се е смятал за пазарен площад, чаршията е била място за търговия на дребно, т.е. търговията се е извършвала на определено място. С развитието и задълбочаването на общественото разделение на труда концепцията за пазара се промени. Можем да предложим следното определение на пазара.

Пазарът е форма на икономически отношения между отделни (отделни), независимо вземащи решения икономически субекти на икономиката.

За функционирането на пазара е необходимо наличието и спазването на основните принципи:

  • 1) разнообразие от форми на собственост - частна, държавна, акционерна, кооперативна и др. На пазара при покупко-продажба на стоки се извършва доброволно отчуждаване на собствено имущество и присвояване на чуждо;
  • 2) икономическа свобода на производителите;
  • 3) ценообразуване под влияние на търсенето и предлагането;
  • 4) наличие на условия за лоялна конкуренция;
  • 5) отвореност на икономиката за чуждестранни инвестиции;
  • 6) наличието на разумна безработица.

Пазарен механизъм

Координацията на всички самостоятелно приети решения се осъществява от пазарния механизъм, чиито основни елементи са: търсене, предлагане, цена, конкуренция.

Търсенето е платежоспособната потребност на населението от продукт (услуга), т.е. количеството стоки (услуги), които потребителят желае и може да закупи на определена цена. С други думи, търсенето трябва да се оцени по отношение нав зависимост от цената: колкото по-висока е цената на даден продукт, толкова по-малко е търсенето му и обратно.

Предлагането е количеството стоки, което предприемачът е в състояние и желае да продаде на пазара на определена цена. Предлагането, подобно на търсенето, трябва да се оценява и разглежда само във връзка с цената: колкото по-висока е цената на даден продукт, толкова по-голямо е неговото предлагане и обратно.

Пазарната цена се формира на базата на взаимодействието на търсенето и предлагането. Тяхното изменение едно спрямо друго води до повишаване или намаляване на пазарната цена.

Представете си истински пазар, където се купуват и продават стоки. Продавачите искат да продават стоките по-скъпо, а купувачите искат да купуват стоките по-евтино. Интересите на продавачи и купувачи не съвпадат. Но те не могат да съществуват един без друг на пазара. Следователно в определен момент се определя цена за стоките, която устройва както продавачите, така и купувачите. Нарича се пазарна равновесна цена.

Този баланс е временен. Търсенето и предлагането се влияят от фактори (промени в доходите на домакинствата, промени в броя на продавачите, промени във вкусовете на потребителите и т.н.), които променят търсенето и предлагането нагоре или надолу. Да предположим, че търсенето на даден продукт се е увеличило. Тъй като пазарът не е в състояние веднага да отговори на допълнителното търсене, възниква ситуация на временен недостиг на стоки. В този случай цената на този продукт ще се увеличи. В тази област на производство ще бъдат насочени безплатни материални, финансови и трудови ресурси. Ще има повишена конкуренция между производителите на стоки, тъй като всеки от тях се стреми да получи високи печалби, докато има временен недостиг на стоки. Предлагането на стоката се увеличава, допълнителното търсене се задоволява, цената на стоката пада и ситуацията на пазара отново се установява.равновесие, когато цената на стоките удовлетворява както продавачите, така и купувачите.

Така работи пазарният механизъм. Нека подчертаем основното в него:

1. Пазарният механизъм е в основата на пазара. Той осигурява както привеждане на решенията на едни икономически субекти към други, така и свързване на тези решения чрез ценовата система и конкуренцията.

2. Цените действат като организираща сила на пазара. Те служат като сигнал за пазарните условия както за потребителите, така и за производителите. Те служат като фар, спрямо който бизнес субектите могат да „проверят“ своя избор, преследвайки частен интерес. Чрез цените се стимулират и балансират безброй индивидуални икономически интереси.

3. Конкуренцията (или сблъсъкът на икономическите интереси на производителите на стоки) е регулиращата и контролираща сила на пазара. Ограничава частните интереси, насочва ги към производството на обществено необходими блага. Конкуренцията неизбежно води до факта, че ограничените ресурси се използват по-пълно и ефективно. Нерентабилните предприятия фалират.