Малки Сократови школи на киници, киренаики, мегарици
Заглавие на произведението: Малки сократични школи: циници, киренаики, мегарици
Предметна област: Логика и философия
Описание: ученик на Сократ. Освен Аристип, ученик на Сократ и софистите, в школата влизали: Арете, дъщеря на Аристип Аристип, най-малкият внук на основателя на школата Антипатър Теодор Хегезиус и Аникирес. подобно на киниците, те разбират учението на Сократ едностранчиво. Силният слух за мъдростта на Сократ го привлича в Атина, където става ученик на философа.
Дата на добавяне: 2013-09-08
Размер на файла: 36,5 KB
Произведението е изтеглено от: 84 души.
Малки сократични школи: циници, киренаики, мегарици.
Киренайки е философска школа на непълни сократици, която получи името си от Кирена, родното място на Аристип (виж), основателя на школата. Освен Аристип, ученик на Сократ, и софистите, школата включваше Арети, дъщерята на Аристип, Аристип Младши, внук на основателя на школата Антипатър, Теодор, Хегезий и Аникирес. К., подобно на циниците, разбира учението на Сократ едностранчиво. В етиката и нейното прилагане в живота те виждат целта на философията, а целта на живота е в насладата, която е безусловно благо. Теорията трябва да служи само за обосноваване на тази гледна точка. Всички наши възприятия са сведени до усещания, които са субективни; само по отношение на усещанията ние не грешим, но не можем да знаем нищо за предметите - следователно целта на живота не може да лежи в теорията, а трябва да се състои в постигането на това, което според нашето чувство е най-ценно за нас. Всяко усещане е само движение; бавното движение е приятно, бързото движение е неприятно; състоянието на покой съответства на състоянието на безразличие. Доброто е удоволствието, тоест това, което ни доставя удоволствие. Всяко удоволствие е моментно и ограничено от настоящето: бъдещето и миналото не са в насвласти; изкуството да живееш се състои в способността да се наслаждаваш на момента. Всички удоволствия са качествено еднакви и се различават само по степен; трябва да се предпочитат по-силните удоволствия. Въпреки че, най-общо казано, удоволствието е добро, а страданието е зло, но при избора на едно или друго действие трябва да се вземат предвид и последствията, тоест да се вслушва в повелята на разума; затова К. настояват за образование, за изучаване на философия, в което виждат условие за щастие
Аристип - гръцки философ; род. около 430 г. пр. н. е. в африканския град Кирена, известен с лукс и богатство, което вероятно не е останало без влияние върху учението на А. Силните слухове за мъдростта на Сократ го привличат в Атина, където става ученик на философа. Спекулативната философия и математика не го интересуваха много и назначаването на човека и постигането на най-висшето благо се превърнаха в основен предмет на неговите изследвания. Разбирайки едностранчиво и неправилно учението на Сократ, А. поставя за цел нравственото усъвършенстване да бъде облагородено чрез образование. Удоволствието е единственото положително благо и единствената мярка за добро. Основните положения на неговото учение са следните: всички човешки усещания могат да бъдат сведени до чувство на удоволствие и болка; те са единствените критерии за истинско и невярно, добро и зло; удоволствие и неудоволствие (страдание) - две директно противоположни състояния на душата, едното светло, тихо, другото - тревожно, бурно; всички живи същества търсят първото и избягват второто. Щастието не е нищо друго освен постоянно удоволствие, съставено от отделни моментни удоволствия; но в същото време не изключва нито активния живот, нито чувството за мярка. И тъй като щастието е целта на всички човешки стремежи, човек не трябва да пренебрегва нито един вид удоволствие. Работата на мъдрия човек е да допринася за своите удоволствияинтелектуален елемент и ги подрежда така, че да изпълват душата му само със спокойни радости, чужди на страстните страсти. Сократовата концепция за най-висшето благо като комбинация от добродетел с щастие се разпада сред неговите последователи, така че някои ученици признават добродетелта като най-висшето благо, докато други, киренейците (така наречени след депозита A.), виждат добродетелта само в разумното удоволствие. Но и двамата еднакво стесняват задачата на философията, свеждайки я до изследване на личното благо на индивида, и по този начин са проповедници на безразличието към държавния живот, което характеризира упадъка на гръцката култура.
Циниците (от κύων - куче или от мястото Cynosarges) - смятат себе си за истински изразители на сократическата философия, въпреки че в действителност те са комбинация от сократични елементи със софистични и елейски. Основателят на циническата школа, Антистен, първоначално е бил ученик на софистите и едва в зряла възраст става последовател на Сократ. Най-известният ученик на Антистен е Диоген от Синопа. Цинизмът съществува до края на III век (неговите привърженици са например Менедем и Менип), когато се слива със стоицизма. В ученията на К. се забелязва амбивалентно отношение към науката, както и към етиката и религията. Те се отнасяха с презрение към науката и твърдяха, че истината в знанието не изразява същността на нещата (Диоген Лаерт казва за Антистен, че дори смята грамотността за излишна), но в същото време искаха да бъдат просветители на тълпата и виждаха същността на добродетелта в знанието. В етиката наред с индивидуалистичните тенденции съществуват и космополитни; в религията К. повтаря елейската доктрина за монотеизма, която е трудно да се съгласи с техните възгледи за истината и знанието. Противопоставянето на принципите, защитавани от К. неизбежно трябваше да доведедо смъртта на това училище; нейните най-добри тенденции преминаха в стоицизъм. Стоик Зенон е наследник на К. Кратес. Причината за появата на цинизма, тоест едностранчивото разбиране на Сократ, е двойствеността в учението на Сократ за добродетелта. Виждайки в свободата на човешкия дух висш принцип на етиката, а в добродетелта - средство за постигане на свобода, Сократ разбира свободата, от една страна, като освобождаване от страстите, от друга, като подчинение на страстите на разума; следователно той изобщо не отричаше момента на удоволствието и изискваше само αυταρκέιαν, самоконтрол. К. настояват изключително върху първия момент от учението на Сократ, като твърдят, че само добродетелта е добро, а всичко останало е зло. В резултат на това К. не можеше да оцени, като Сократ, знанието; смятаха за вредни не само науките, които не бяха свързани с добродетелта (например логиката и физиката), но дори изкуството и знанието като цяло, защото правенето им отвлича вниманието от най-важното - от работата върху себе си. Презрението към науката на К. беше оправдано от номиналистичната теория на познанието, върху която е очевидно влиянието на софиста Горгий.
Антистен - основателят на циническата школа (виж тази дума), род. в Атина около 440 г. пр. н. е. Отначало той учи при Горгий, но, увлечен от Сократ, изоставя професията на реториката и накрая се посвещава на философията. Учението на Сократ възпитава у него любов към добродетелта и омраза към порока, които са изключителна черта на основаната от него по-късно философска школа. Надхвърляйки Сократовите изисквания за умереност и въздържание, А. вярваше в добродетелта на доброволното лишение и пълната независимост от външни условия, презираше богатството, почестите, удоволствията и признаваше знанието като единствената истинска основа на морала. А. ограничил нуждите си само до най-необходимото и не се притеснявал да се появява публично в дрипи, като просяк.А. отхвърли поклонението на боговете, даде алегорично тълкуване на поемите на Омир, проповядва връщане към простотата на естественото състояние и беше враждебен към всички държавни форми и институции, към всички ограничения, наложени на човек от обществото и неговите порядки, беше безразличен дори към своите роднини и отечество. А. смята само едно зло за неприемливо и едно неморално за срамно. Като цяло неговата етика можеше да доведе само до грубо безразличие както в политическия, така и в обществения живот. Неговият най-виден ученик беше Диоген (вижте това по-нататък). След смъртта на Сократ той преподава в Киносарга, атинската гимназия, откъдето училището носи името си. Многобройните му произведения, включително полемично есе срещу Платон, са изгубени; писмата, известни под неговото име, се считат за фалшиви. Годината на смъртта му е неизвестна. Заслугите на А. и неговите ученици във философско отношение са малки; те се занимаваха изключително с етиката, и то в едностранчива посока. Пряката противоположност на А. и неговата школа са Аристип и Киренаиците (виж тази следваща дума); и в двете виждаме зародишите на по-късните школи на стоиците и епикурейците.