Малкият проблем на Флутършай е фенфикция за My Little Pony Friendship
Наградете фенфика „Малкият проблем на Флутършай“.
До края на колежа играта стана твърде открита. И що се отнася до Флутършай, играта също стана безсмислена. Всичко, което казваха момичетата, не й оставяше никакъв шанс да се напие до края на малкото им моминско парти. Знаеш ли защо? - Никога не съм спал с двама наведнъж! Тулайт Спаркъл погледна многозначително Рарити. Тя кимна с вяла усмивка, кокетно оправи бретона си и преобърна чаша текила. - Никога не преглъщам, - Епълджак потрепна вежди. Ред е на Пинки Пай да пие. - Никога не пускам никого от задния двор, - Рарити се засмя дрезгаво. Епълджак долови смеха й. След като изпи шот, жълтокосото пони вкусно хруска ябълка. Виждате ли? Е, как можеш да заповядаш на едно прилично пони да се напие? И най-важното, как да избегнем неприятните въпроси? Все пак рано или късно ще се появят! - Флатършай? Пинки Пай проговори. Флатършай въздъхна и погледна приятелите си с честни очи. - Вечерта не си пипал чаша - отбеляза Рейнбоу Даш, обикновено невнимателен към детайлите. Флатършай сбърчи вежди и погледна виновно момичетата. - Да... аз... - Флатършай! — възкликна Тулайт Спаркъл. - Разбрах! Вие. - Какво? — измърмори възмутено Апълджак. - Спря да пие? - Подложихте ли се на безалкохолна диета? — предложи Рарити. - Бременна? Pinkie Pie излезе с идеята. Всички понита гледаха Флатършай с любопитство (а някои и с ужас). Тя напълно избягваше внимателното внимание на приятелите си. Загледана в кокетните си копита, тя пое дълбоко въздух и ясно каза: - Никога не съм правила секс! Останалите пет на автопилот изпиха текилата си, преди да го разберат. - Какво? — възкликнаха петимагласове. Applejack оживено наля още текила и те пиха отново - новото правило беше да се пие всеки път, когато кажеш "какво?", те все още не бяха имали време да свикнат. - Вие. - изглежда, още малко - и очите на Рарити вече нямаше да се поберат на лицето й. - Девствена? Пинки Пай каза. - Вероятно последната двайсетгодишна девствена в цяла Екуестрия - каза Апълджак с недоволство. Рейнбоу Даш само поклати глава, гледайки внимателно Флатършай, която се изчервяваше и беше готова да заплаче. Тулайт Спаркъл удари с копито по масата. - Чел съм много книги за това! Епълджак изсумтя шумно в отговор на това изявление. - И! Бях обучена от самата принцеса Селестия! Флатършай, като твой приятел ти обещавам: ще направя всичко, за да помогна! Момичетата се спогледаха. - Ще направим всичко възможно, за да ти помогнем, Флатършай! Пинки Пай говори от името на всички. Флатършай се отдръпна малко. Идеята не й хареса.
- Ъ-ъ... - Тулайт Спаркъл прочете внимателно малка книжка. - И така... - Подчинявайки се на магията, страницата се обърна напред и назад, позволявайки на понитата почти да запомнят всичко. - Разбирам... И това. как? Еха! И защо ние… Флатършай седеше леко прегърбена на предлагания стол. Нейният жалък опит да си тръгне веднага беше осуетен и всички речи, които се равняваха на отказ, бяха заглушени от категоричното: „Трябва!“. Twilight Sparkle беше решена да просвети своя приятел. И тя щеше да го направи по всички правила. - Отлично! Звукът на затваряща се книга накара Флатършай да подскочи на място. Тулайт Спаркъл, мислено измисляйки нещо, бавно се приближи. - Ще трябва да си легнем - тя се огледа и махна с ръка. - Спалня. - Но... - Флатършай! - прозвуча укорително. Целомъдреното пони се тътреше в посочената посока. Приятел зад нея продължи да мърмори: - Така че, легни. Съблечете се. Не, първо се съблечете, после легнете. След това ерогенните зони. И следете за реакциите. О, така че не забравяйте да включите светлината. В противен случай няма да взема предвид нищо. След това доведете до точка на кипене ... О, тоест до състояние на непостоянство ... Не, не! Доведете до лудост. Или атаки? Определено имам нужда от суфльор. Или поне само помощник... Мислейки за проблема, Тулайт Спаркъл се извърна от вратата на спалнята. - Спа-а-ик! Викът й отекна из къщата. Като призова своя верен дракон и му обясни ситуацията, тя привлече подкрепата му. Но всичко беше напразно: спалнята беше празна и само широко отвореният прозорец свидетелстваше, че гостенката им спокойно може да бъде записана като пропаднала любовница.
Не можах да стигна далеч. Флатършай се промъкваше крадешком покрай стената и се канеше да се нахвърли по улицата, когато някой я докосна деликатно по рамото (и я накара да скочи няколко фута). - Ъъ... Флатършай? — поясни Пинки Пай, сякаш не беше сигурна какво виждат очите й. „Не трябва ли да си в Twilight Sparkle в момента?“ Тя поклати многозначително глава, което накара буйната й коса да подскочи забавно няколко пъти. - Не - понито се поколеба. - Виждаш ли... - Тя продължи да се оттегля, вкопчена в стената. - О! Разбрах, разбрах! Пинки Пай щастливо обяви доста силно, буквално принуждавайки Флатършай да покрие устата си. - Eo dahaa ia? Очите й блестяха в очакване. - Какво? — попита Флатършай. - Eo dahaa ia! Пинки Пай измърмори отново. Двете понита се намръщиха за момент и тогава Флатършай осъзна какво пречи на комуникационните им умения. Тя освободи устата на приятелката си и тя веднага започнаподскачай: - Това е такава игра! Обичате ли такива игри? Помисли си тя, докато я гледаше. „Хм… никога не бих си помислил. Аз също обичам! Вярно, обикновено предпочитам нещо по-класическо... - Пинки Пай се огледа крадешком и попита шепнешком: - Какъв е сюжетът на тази игра? Играеш ли престъпник, Здрач те хваща и след това те изнудва? Например, ще предам на полицията, ако не споделите плячката? Или Twilight играе лошото ченге? И ще използва нетрадиционни методи за разпит срещу вас? Ууу... - провлачи Пинки Пай с обиден тон. - И аз искам това. Дори имам подходящ костюм... - тя се замисли за момент, без да забележи, че Флатършай се отдръпва. „Мисля, че той висеше в килера точно между училищната униформа и униформата на медицинската сестра… Мислите ли, че Twilight няма да има нищо против друг играч?“ Ами... или по-късно можем да играем на болница... Или на строг учител и провинен ученик... - замечтаното пони се обърна към мястото, където според нея беше Флатършай. - Бих се радвал да ви дам няколко изключително приятни процедури... Мълчанието беше нейният отговор. Пинки Пай, леко намръщена, огледа "местопрестъплението", но не откривайки категорични признаци, тя се намръщи и се запъти към дома. - Ако не искаха да ме вземат в играта си, щяха да го кажат веднага - промърмори тя под носа си. - Не беше необходимо да ме оставяш сама... - След миг очите й светнаха. - И колко хубаво изглеждаше тази училищна униформа на Флатършай... Ммм... - Под напора на въображението обидата се изпари. Както и Флутършай.
Не отне много време на Флатършай да разбере, че не е трябвало да търси помощта на Рарити. Не й се стори странно колко радостно блестяха очите на приятелката й, когато тя, с обичайна неловкост, препъвайки се през прага, се свлече в апартамента си. Тя не беше изненадана, че преди да й помогнеСтавайки, Рарити вдигна лицето си и го разгледа внимателно, излагайки го на светлина и цъкайки с език. За това, че изглежда като обект на сексуален лов, тя се досети, когато входната врата се затръшна някъде в коридора и тогава се чу гласът на Епълджак: - Знаеш ли, нашето тихо момиче има прекрасно дупе! О, изобщо нямам нищо против да го направя! Да, дори само да присъства ... - гласът се приближи. Флатършай замръзна, задържана на място от Рарити, правейки й успокояващ масаж. - Как мислите, може би си струва да извикаме нашата девица на умно моминско парти? — предложи Апълджак, без да осъзнава, че обектът на разговора седи точно там и чува всичко. „И ти щеше да се забавляваш, и аз щях да се наслаждавам, а тя щеше да има двама опитни учители вместо един?“ Епълджак най-накрая се появи на вратата и веднага забеляза Флатършай. - Еха! - изсумтя тя щастливо. — Значи вече си тук? Грубият й тон изведнъж прозвуча заплашително. — И какъв е планът ти, скъпа? Рарити ще пътува около вас и аз ще й помогна с това! Флатършай трепна и се отдръпна от Рарити, която месеше напрегнатия й гръб. - Повярвай ми, тя е толкова добра в това! И ако те е страх, тогава ще намерим нещо, което да правим с теб! - Намигайки, Епълджак се засмя дрезгаво: - Тройката не е отменена! Ние ще направим така, че да не можете да ходите цяла седмица! Рарити се промъкна зад Флатършай и неочаквано ухапа ухото на Флутършай. С изскърцване понито подскочи на място и щом копитата й докоснаха пода, тя се втурна. Входната врата се затръшна. Флатършай вече не чуваше приятелите си да въздишат тежко. „Съжалявам“, провлачи Рарити. „Липсва й много“, призна Апълджак.
Цялата къща изглеждаше мъртва. Изкачвайки се на третия етаж, Флатършай не срещна нито един съсед. В дългия коридор мигаше вече не твърде мощна крушка. уплашенГледайки настрани към източника на светлина, Флатършай се запъти към вратата на апартамента. Ключовете издрънчаха, ключалката щракна. С тихо скърцане вратата се отвори... И Флатършай се озова в приказка. Много горящи свещи разпръскваха мрака в ъглите. Ароматът на пачули изпълни въздуха. Музиката едва се чуваше. На масичката за кафе до дивана имаше две чаши и точно в този момент Рейнбоу Даш наля червено вино в тях, блещукащо на светлината на свещите. Като напълни чашите и остави бутилката настрана, тя даде знак на Флатършай да се присъедини. - Предполагам, че няма да имате нищо против приятелска прегръдка. Повярвайте ми, вече знам колко досадни могат да бъдат нашите момичета. Флатършай замръзна за момент. Но тогава тя кимна решително и отиде до дивана. Седна на меките възглавници, тя прие предложената й чаша и погледна с очакване приятелката си. - За неприкосновеността на личния живот и правото на липсата му! Rainbow Dash обяви. Флатършай се усмихна срамежливо. Очилата им се сблъскаха една до друга. Виното беше вкусно. Рейнбоу Даш слушаше внимателно нейните истории за опитите на приятелите й да поправят положението си, кикотеше се, галеше я по главата и наливаше рубинена течност в чашата й. Беше толкова удобно в ръцете й, толкова безопасно. - А ти? Искаш ли и ти да спиш с мен? Флатършай беше толкова пияна, че не се страхуваше да зададе такъв въпрос. Само защото съм девствена? В отговор тя получи леко кълване по носа. - Не, слънчице. Изобщо не е затова. Флатършай присви очи към върха на носа си, където падна шеговита целувка. Беше ли… приятно? Меките устни докоснаха бузата, маркираха ъгъла на устата, минаха по изящната шия. - Защо? — измърмори Флатършай, изгубвайки нишката на разговора. Неуместно незабелязаният преди това факт, че тази вечер Рейнбоу Даш не е лягала на алкохол, изчезна от паметта й. Това означаваше...Това означаваше... Дълги очи в очи. Не се знае кой е тръгнал пръв напред. Устните им се срещнаха. Rainbow Dash имаше вкус на вино: малина, тръпчив, сладък. - Само кажи думата и ще спра, прошепна тя. Но Флатършай, изпитвайки безпрецедентен ентусиазъм, без повече приказки я дръпна в нова целувка.
„Скъпа принцесо Селестия! Днес научихме важен урок. По въпросите на любовта човек трябва да слуша не приятелите, а сърцето си.