Малко за граматиката
По специалност културолог. Завършва Южния федерален университет. Интересувам се от полския език и културата на славянските народи. Учи полски език в Ягелонския и Вроцлавския университет, обучава се във Варшавския университет. Педагогически стаж - една година.
Сега е време да подредите основите на граматическата структура на езика. В този урок ще научим за частите на речта на полски. Ще се научим как правилно да изградим изречение и да зададем въпрос. Да дефинираме основните лексико-граматически конструкции. След този урок не само ще можете да използвате заучени фрази, но и да видите граматическото значение на тези фрази.Части на речта
Ще започнем нашия урок, като се запознаем с частите на речта, които на полски език са 11. За тези, които са забравили, част на речта е определен набор от думи, които имат общи морфологични (състав на думата) и синтактични (ролята на думата в изречението) характеристики. Така всички части на речта на полски могат да бъдат разделени на две големи групи:склоняеми (odmienne) инеклоняеми (nieodmienne).
ODMIENNE | NIEODMIENNE |
rzeczownik — съществително | przysłówek - наречие |
przymiotnik - прилагателно | zaimek przysłówny — местоименно наречие |
czasownik - глагол | przyimek - предлог |
liczebnik - числително | spójnik - съюз |
заимек — местоим | wykzyknik - междуметие |
partykuła - частица |
Ще разгледаме всяка от частите на речта по-подробно в следващите уроци.
Изграждане на прости изречения
Що се отнася до структурата на простите изречения, полският език в тази област е много подобен на българския.
- Има еднаквиглавни (субект и сказуемо) ивторични (определение, обект и обстоятелство) членове на изречението.
- Няма ясно фиксирана позиция на думата в изречението, тъй като полският език използва падежна система.
- Редът на членовете на изречението се определя от контекста и емоционалната окраска, както и в българския език.
- Но основната разлика между полския синтаксис и българския е, че на полски се използва спрегнатото сегашно време глаголна връзкаbyć, което почти винаги се пропуска в българския.
Сега ще анализираме спрежението на глаголаbyć и ще дадем няколко примера за по-голяма яснота.
брой / човек | единственият | множествено число |
1 | jestem | jesteśmy |
2 | jesteś | jestescie |
3 | шега | są |
Jestem dyrektorem. – Аз съм режисьор.
Mój bratjest studentem. - Брат ми е студент.
Jestescie артисти. - Вие сте артисти.
Нека си представим сцена в претъпкан автобус. В пълно объркване случайно бутнете някого и този човек ви стъпва на крака. Непознатият ви казва: - Przepraszam. А ти му отговаряш: — Toja przepraszam. Така подчертахте, че вие сте станали виновникът за тази ситуация и искате да се извините. Или в изречение -Ty czytasz książki, aja czasopisma. Ти четеш книги, а аз чета списания. - вижда се също, челогическите акценти в изречението се изместват към местоименията. Важно е в това изказване точно кой и какво чете.Друг от основните глаголи еmieć - да имам. Нека започнем със спрежението на този глагол.
брой / лице | единственият | множествено число |
1 | мама | мама |
2 | masz | Мейси |
3 | ма | maja |
Използва се в няколко случая.
Първи случай
Използва се основно значение – да имаш. На български се превежда с конструкцията “(аз/ти/той/те и т.н.) имам”.
Mam brata. - Имам брат.
Czy masz długopis? - Имате ли химикал?
Mamy zajęcia z polskiego. - Имаме курсове по полски език.
Втори случай
Конструкциятаnie ma се използва като отрицателна форма на глаголаbyć в трето лице,, което буквално може да се преведе като „недостъпно“.
W pokoju jest lustro. W pokoju nie ma lustra. — В стаята има огледало. В стаята няма огледало.
Studenci są na zajęciach. Nie ma studentów na zajęciach. - Ученици в клас. Учениците не са в клас.
Трети случай
Като част от изрази като mieć na imię (да имаш име), mieć rację (да си прав) и mieć się (свързани с въпроса „как си?“).
Mam na imię Aleksander. — Казвам се Александър.
Oczywiście, masz rację. — Разбира се, че сте прав.
Jak się Pan ma? — Dziękuję, dobrze! — Как си? - Добре благодаря!
Четвърти случай
Използването на конструкцията mieć + глагола в инфинитив, която изразява предстоящото действие.
Мами го правиjutra przeczytać ten tekst. — Трябва да прочетем този текст до утре.
Въпросителни изречения
За изграждането на общо въпросително изречение се използва частицатаczy. Изречението се произнася с въпросителна интонация, като се набляга на думата, за която се отнася въпросът.Czy Jacek jest tutaj? Яцек тук ли е?
Czy mogłbyś mi pomoc? — Бихте ли ми помогнали?
Въпросителната частица може да не се използва, но тогава изречението се произнася с по-въпросителна интонация.
Masz brata? — Имаш ли брат?
Pójdziesz z nami? — Ще дойдеш ли с нас?
Използват се и редица въпросителни думи, с които започва въпросът:
- Kto? (кой?) /Co? (какво?)
- Як? (как?)/ Джаки? Джака? Джаки? (какво? какво? какво?)
- Czyj? Czyja? Czyje? (чий? чий? чий?)
- Gdzie? (къде?) /Kiedy? (кога?)
- Skąd? (откъде?) /Dokąd? (къде?)
- Dlaczego? (защо?)
Този списък не е всичко, но основните въпросителни думи. Примери:
Каква шега? — Какво е това?
Skąd pan Kowalewski jest? — Откъде е господин Ковалевски?
Dokąd idziecie? — Къде отиваш?
Kiedy będzie film? — Кога ще бъде филмът?
След този урок можете лесно да превеждате фразите на тази снимка.