Mamba-yyamba, или как спрях да използвам сайтове за запознанства
Уау уау! Имам и една история за неудобство със сайт за запознанства. Като цяло не е от най-оригиналните, но субективно за мен тези емоции, разбира се, са уникални.
Всичко беше много трогателно. Поне според моето възприятие.
Момичето на снимката не беше толкова горещо, че да буди съмнения, но в никакъв случай не беше простачка.
Имаше нещо в нея, което я правеше по-интересна за мен лично от просто едно от многото момичета в сайта. Сладко лице, фигура по-близка до спортната, снимки, които са интересни като композиция.
Разбира се, предложих среща няколко пъти, но някак си се оказа, че не се получи.
Сега тя го има, сега аз го имам.
Междувременно научихме интересни неща един за друг, шегувахме се, смяхме се и като цяло хванахме фен по всякакъв възможен начин от разговора.
Накрая се разбрахме да се срещнем и то в нейния дом. Познаваме се от толкова време - какъв е смисълът да се занимаваме с всякакви кафенета, нали?)) Дойдох до входа и не ми отвориха.
Обади се на мобилен телефон - не се свърза.
Петнадесет минути се опитвах да изясня ситуацията, но никой не се свърза с мен.
Той се изплю и се прибра.
Чак на следващия ден момичето сама ми се обажда и се разпада в извинения. Майка ми имаше някакъв проблем с някакви документи и по някакъв начин спешно се нуждаеше от помощта на счетоводител в лицето на дъщеря си. Като цяло, непреодолима сила.
Като изкупление тя предложи да се срещнем в кафене, при това във формата „тя кани“, където шеговито обеща „дори да ми позволи да й докосна коляното“.
Срещата обаче също се провали, но не толкова епично - тя все пак успя да ме уведоми предварително за промяната на плановете.
Разбира се, скарах й се, но не се цупех много. Като цяло той не е чувствителен и по някакъв начин дори започна да се влюбва задочно - да общувавсе пак беше хубаво.
Накрая, след няколко дни, той ми се обажда вечерта и заявява: „Имам депресия, седя си вкъщи, на тъмно, пия водка.
Естествено, аз като рицар предлагам помощта си, поне под формата на съвместно пиене на водка.
И аз съм съгласен!
По пътя вземам бутилка черен пипер и в очакване на страхотна вечер се втурвам към къщата, където целунах замъка.
Този път домофона ми отварят и качвайки се до апартамента, виждам полуотворена врата, зад която е тъмнина.
„Само не пали светлината“ – идва от тъмнината.
Е, мисля си, добре - на тъмно така на тъмно. Защо не?
Влизам, затварям вратата след себе си и чакам очите ми да свикнат с тъмнината. За щастие тъмнината не е пълна - малко светлина от фенера извън прозореца попада в коридора.
Трябва да кажа, че се тревожех като кон - дългоочаквана среща с човек, който, каквото вече е там, е красив с всички сили. И не просто сладък, но доста подходящ за нещо по-сериозно от няколко връзки.
Сигурно дори затаи дъх.
Най-накрая тя се появява на вратата, водеща към хола.
Първата ми мисъл беше "Може би, докато карах, някой приятел дойде при нея?"
Жената, която се появи пред мен, тежеше поне един път и половина до два пъти повече от тази на снимката. И беше облечена в някакъв неясен, неразбираем в тъмното халат.
Не видях лицето, но не ми беше до това.
Въпроси като "Какво ти се случи? Стара снимка? Някаква болест? Бирена мая? Повреда с надуваема лодка?" и в този дух. Не можех да попитам нито един от тях, както и да кажа каквото и да било.
Тогава той започна усилено да мисли какво да прави.
Просто да се обърна и да си тръгна? Попитайте все едно, какво по дяволите? Да се преструвам,че всичко е наред и замяната не се забелязва?
- Здравейте! Събличай се, хайде! - говори.
И гласът е същият, който беше в тръбата!
Не съм особено сантиментален пич, но имах чувството, че нещо почти физически се чупи и разпада вътре.
Дори успях да свикна с човека! По-точно на комбинацията от този глас и външността, която помня добре от снимките.
Не знам как се чувства едно дете, когато разбере, че Дядо Коледа е маскиран татко. Но предполагам, че изглежда така.
Тогава се сещам, че имам бутилка водка в себе си и решавам: "Е, тогава поне ще се напия, след като всичко е така! Точно сега!"
Събличам се, минавам, сядам на грижливо подготвена масичка със закуски и започвам методично, с малки паузи, да изсипвам в себе си чаши черен пипер.
Когато водката подейства, той най-накрая се осмели да проговори и да попита:
Отговорът обаче беше съвсем логичен:
— Иначе щеше ли да ми пишеш? И така – поговорихме си, получихме удоволствие, стана ни интересно.
И наистина, по-късно, когато отидохме да пушим и успях да видя лицето на светлината на запалката, разбрах, че нямаше да говоря.
Като цяло, пиенето се получи в тонове на обреченост и разочарование.
И когато изпих две трети от бутилката на едно лице, част от мен реши: „Дойдох за скалпа – без скалпа няма да си тръгна“.
Не мисля, че последвалият секс беше приятен за това момиче.
Както и бързото ми изчезване веднага след това. От физическа активност започнах да изтрезнявам, така че на финала изпитах такова отвращение и негодувание, че не можех да направя нищо. Не беше възможно да си тръгна красиво: облякох се, запалих цигара и изтичах до кухнята, за да извикам такси.
Разбира се, след това никога повече не се видяхме. Да, и сайтове за запознанства зааз след това бързо избледня в миналото.