Манастир Острог
По материали от книгата "Житието на св. Василий Чудотворец", Юстин Попович, Острог, 2010 г.
Съдържание
В северозападната част на Белопалишкото поле, високо в планината над пътя, свързващ Никшич и Даниловград, опрян на стръмна скала, се издига манастирът Острог.
Негов основател е Св. Василий Острожски, митрополит на Захолмско-Херцеговина, въпреки че отшелниците са първите, които са живели в Острожките пещери, които са ги избрали да водят уединен живот в молитви и аскетизъм.
Когато в началото на 17 век Св. Василий получава стола на епархията на Източна Херцеговина, премества се от манастира Требине (Твърдош) в околностите на Никшич. Тук му хрумва идеята за основаване на нов манастир. Според народното предание той първо искал да основе манастир в пещерата Милич, разположена западно от село Загорак, в района на Пиешивци.
После си харесал друго място – край село Дреновщица, също в Пиешивци, където някога имало църква. В крайна сметка той избира мястото, където сега се намира манастирът. Тук той възстановява запазеното там, купува част от прилежащата на манастира земя и дарява всичко това на манастира. В завещанието си той пише: Всичко това дарих на църквата в Острог. Дарих усилията и имуществото си. с доброта и в полза на душата си. Така Св. Василий полага основите на манастира Острог.
Манастирът е получил името си от планината, извисяваща се над него. От там и другото му име е Подострог. Манастирът е разделен на Горен и Долен. Най-впечатляващ е Горният манастир, разположен в скалата. Състои се от две малки църкви, в едната от които се съхраняват чудотворните мощи на Острожскисветец. Затова този манастир се счита за една от най-големите светини на Сръбската православна църква.
В Горния манастир има две църкви: в едната (горната) престолът е посветен на Светия Кръст Господен, а във втората (долната) е престолът на Въведението на Пресвета Богородица. Горната църква, с благословението на митрополит Василий, е издигната през 1665 г. от йеромонах Исая, родом от село Поп близо до Никшич. Тази църква е изписана през 1667 г. Точната дата на основаването на долната църква е неизвестна. Според едно народно предание тази църква е издигната от отшелници, живели на това място до Св. Василий, а според друго предание, което е записано от Вук Караджич от думите на острожкия архимандрит Никодим Райчевич, тази църква е построена от митрополит Василий. Изографисването в долната църква е направено, очевидно, през същата година, когато е направено в горната църква, т.е. през 1667 г. Съдържа мощите на Св. Василий. През 1774 г. монах Михайло Васоевич, с благословията на игумен Йосиф Бошкович, построява притвор към църквата в памет на себе си и родителите си.
Църквата на Светия мъченик Станк.
Мястото, където днес се намира Долният манастир, някога се е наричало Косярадичи или Госерадичи (при Вук Караджич - Гошчерадичи). Когато започнаха да строят тук манастир, имаше село, имаше дори селска църква. Когато митрополит Василий купил това място и част от земята наоколо, той построил недалеч от църквата плевня и къща за младежи, а по-късно всичко това станало манастир - Долна обител. До самия манастир е имало друга църква, която през 1723 г. е построена в чест на Св. Джордж. Поради слягане на земята през 1896 г. тази църква е разрушена. Сегашната църква в Долния манастир, чийто олтар е посветен на Св. Троица, построена през 1824 г. с разрешение на митрополиятаЧерногорски Петър II, благодарение на усилията на митрополит Йосиф Павичевич и даренията на благочестиви християни.
Горната част на камбанарията му е издигната през втората половина на 19 век благодарение на даренията на вярващ жител на Приморие.
Хотел за поклонници на скала над църквата на Долния манастир е построен през 1742 г. от архимандрит Стефан Павичевич, а друг хотел е построен от игумен Петроний Дамянович през 1880 г. С усилията и труда на Захумско-Херцеговинския епископ Висарион Любиша, първият хотел е завършен през 1881 г., а вторият през 1936 г. (тогава, между другото, е ремонтирана основната стена), под ръководството на архимандрит Леонтий Митрович.
Първият игумен на манастира Острог е Исая, който е роден в село Поп близо до Никшич. От това време до 1723 г. няма никакви сведения за игумените на манастира. През 1723 г. името на игумена също е Исая. След Исая игумен на манастира става неговият ученик архимандрит Стефан Павичевич. Тогава в манастира е пусната в употреба книгата на Общия лист, в която са записвани различни богослужения, купувани и получавани като подарък земя, както и пари, които са били давани на заем на хората, живеещи наблизо. В тази книга архимандрит Стефан се споменава за първи път през 1740 година. Тази година той закупи два парцела с лозе в Петричи за манастира. В Петричи той построява голяма сграда, винарската изба на манастира Острог. Руините му могат да се видят и днес. Архимандрит Стефан умира през 1759 г.
Приживе негов приемник става игумен Максим Бошкович. Игумен Максим умира през 1769 г. На негово място идва член на неговото братство - Йосиф Бошкович, по време на чието царуване монахът Михайло Васоевич построява гореспоменатия притвор на църквата "Въведение на Пресвета Богородица" в Горния манастир (1774 г.). Колко време беше тойигумен на манастира, не знаем със сигурност. От кореспонденцията му с управителя Йоаин Радонич става ясно, че през 1788 г. той все още е бил в манастира. Игумен Петроний Дамянович става наследник на Йосиф. Има мнение, че тази промяна може да стане едва през 1791 г. На една плоча в манастира Острог четем, че през 1799 г. Петроний Дамянович възстановил църквата Св. Джордж. През 1805 г. той събира почти 1400 жители на Белопавлич и заедно с тях помага на жителите на жупата да прогонят турците оттам. Според едни сведения той е бил игумен на манастира до 1805 г., а според други – до 1810 г. Въз основа на един факт може да се предположи, че през 1808 г. той вече не е ректор. Тази година игумен Георгий Вуядинович купи лозе за Острог.
Следователно ректор по това време е Григорий Вуядинович, а през 1810 г. Йосиф Павичевич става игумен. Игумен Григорий Вуядинович се отличаваше особено с военните си способности. Те се проявяват най-пълно по време на турското нападение над Горна Морача през 1820 г. Тогава митрополит Петър II му поверява да ръководи войските. Игумен Григорий и неговата смелост се споменават в народната поезия.
От 1810 до 1836 г. игумен на манастира е архимандрит Йосиф Павичевич. Той беше много почитан не само в своето племе (Белопавличи), но и в цяла Черна гора. Той постригва митроносния поет Владика Петър (Рада) Петрович Негош.
След него ректор стана архимандрит Никодим Райчевич, когото епископ Раде също много уважаваше. През 1853 г. той, като игумен, заедно с група войници, водени от управителя Мирко Петрович, смело защитават Горноострогския манастир от турците.
След Никодим Райчевич игумен на манастира става свещеник Радосав Радович (1855-1858), след това свещеник Янко Бошкович (1858-1859), а след това - Иларион Роганович(1859-1860). Иларион е заменен от свещеник Джоко Бошкович (1860-1867), след което игумен става Матияш Радулович (1867-1878). Под негово ръководство през учебната 1873/74 г. Цетинската семинария се намира в Острог.
От 1907 до 1909 г. ректор е архимандрит Кирил Митрович. Негов наследник става игумен Леонтий Нинкович (1909-1916). Известно време през 1916 г. ректор е йеромонах Силвестър Шаранович. През същата година игумен става протойерей Йоан Дамянович (1916-1921), а след него архимандрит Леонтий Митрович (1921-1952) става игумен на манастира Острог. По време на Втората световна война (1941-1945 г.) нашествениците нанасят сериозни щети на манастира.
След Леонтий Митрович игумен е Лукиан Зечевич (1952-1967), чийто приемник е архимандрит Серафим Кашич (1967-1991). Последният починал игумен е архимандрит Лазар Аджич (1991-2000 г.). Понастоящем игумен на манастира е протосингел Йоан Пурик, учител в Семинарията в Цетине.
Голямата почит към светеца Острог направи този манастир една от най-посещаваните светини на славянския юг. Култ към Св. Василий става все по-силен и по-силен всеки ден, разбира се, сред вярващите. Докато по-рано в манастира са се провеждали само две народни събрания (в деня на Света Троица и в деня на Св. Петър и Павел), сега „вярващите се събират в манастира много пъти през годината. Почти на всеки празник и почти всяка неделя, особено в деня на Успение на Пресвета Богородица и Приснодева Мария, многобройни поклонници идват и отиват в манастира отвсякъде. Нашите емигранти, живеещи в различни точки на земното кълбо, доказват с даренията си, че не забравят Острог и неговия светец.
В миналото, когато нашите манастири са били пазители на вярата инационална идея, особено по време на турското иго, Острог играе особено важна роля. Самият митрополит Василий остави това в наследство. По време на Кандийската война (1645-1669), когато освободителните стремежи в Херцеговина и Черна гора са много силно изразени, митрополит Василий, идвайки в Острог, подкрепя тези стремежи на своя народ.
Монасите от Острог следят внимателно движението на турската армия в района на Източна Херцеговина и съобщават за това на митрополията в Цетине. За известно време манастирът Острог е център на борбата срещу турците. Острог е не само светиня, но и място, откъдето най-самоотвержено са служили на сръбската национална идея. Някои от най-почитаните абати ръководеха събранието на племето Белопавличи и често самите те участваха в обществена работа, особено често помиряваха онези, които се караха. А преди да се открие училище в манастира, това е било място, откъдето е идвала грамотността по тези краища.