Манастирът на стареца Филотей отново става център на православието

Манастирът на стареца Филотей отново става център на православието

отново

Известната формула „Москва е третият Рим, четвърти няма да има” е предопределяла вектора на развитие на обществените отношения и политическото съзнание в България в продължение на много векове. Тази формула е от 16 век. И принадлежи на стареца Филотей от Спасо-Елизаровския манастир в Псков. Днес е девически манастир, който доскоро се ръководеше от игумения Елисавета. Славата за нея се разпространи далеч отвъд района на Псков. Но нея я нямаше.

Какъв човек ни е напуснал за вечността? Преди няколко години кореспондентите на VGTRK заснеха програма в тези псковски места. „Мисията на България като цяло е да предпази света от идването на Антихриста и от окончателното му разпадане и разложение. Колкото по-дълго можем да стоим на тази граница и да изпълняваме тази роля да предпазваме злото от падане и абсолютното присъствие на злото в целия свят, толкова по-дълго ще устои светът. Господ знае кога ще бъдем съдени.“, – каза през 2008 г. игуменката на Спасо-Елизаровския манастир аб. бес Елизабет.

Спасо-Елизаровският манастир в Псковска област е основан от монах Афросин през 1447 г. Този манастир е известен с това, че там е имало икона на Богородица Цареградска, пазителката на първия, втория и третия Рим. Манастирът изиграва огромна роля в изграждането на българската държава. Тук се е подвизавал монахът Филотей, който ни е дал страхотна идея - "Москва е третият Рим и четвърти няма да има". Игуменката на манастира е била истински православна, държавна, идейна личност.

„В този манастир е живял известният старец Филофей. Старецът Филофей, който в началото на 16 век създава теорията за московското самодържавие. Той създава такава теоретична обосновка на московската самодържавност, която в най-кратък вид се свежда до известната формула „Москва е третият Рим, четвърти няма да има“. Силата на българската държава, българската армия“, казва Николай Борисов, преподавател във факултета. по история на Московския държавен университет.

Край Изборск се издига свещен хълм с 12-метрово разпятие от сибирска лиственица. В него са събрани всички свещени псковски земи от Ледената битка, от Пушкин, Михайловски, от самия Псков, откъдето 6-та десантна рота замина да се бие в Чечня и всички загинаха там. И от този Филофей Спасо-Елизаровски манастир.

„Спомням си, когато дойдохме при нея за тези земи, тя излезе от килията си, облечена в расото, изведе сестрите си, набра шепа пръст и я изсипа в нашата кесия, за да отнесем все едно спомена, духа на стареца Филотей на този хълм. Мисля, че Родината е жива, Родината стои, Родината има армия, Родината има синове, Родината има култура, защото има такива светлини“, смята писателят и публицист Александър Проханов.

Майка Елисавета ни напусна точно в момента, когато с нейните усилия манастирът беше въздигнат от руини и започна да се превръща в един от центровете на българското православие в западните земи на България.

„Възстановяването на Спасо-Елизаровския манастир е, разбира се, огромен подвиг на игумения Елисавета и монахините, въобще всички, които помогнаха. Защото това наистина беше обща кауза. И някъде си спомням този манастирпреди 15 години. Буквално лежеше в руини. Така че миналото лято трябваше да го гледам отново. Възкръсна, разбирате, възкръсна с искрящата белота на сградата, това е преустроена катедрала, това е ограда около манастира, но тя е поставена. Тоест, разбира се, възстановяването на този манастир е огромно културно начинание“, обяснява Николай Борисов, професор в Историческия факултет на Московския държавен университет.

"Наличието на такива хора, особено монашески, се дължи на факта, че манастирите, чрез молитвите на такива хора, подвижници и подвижници, черпят божествена красота, божествена сила от небето и ни я даряват. И една от тези молитви за българската земя беше майката", убеден е Александър Проханов.

Игуменката е погребана в оградата на Спасо-Елизаровския манастир. Тя всеки ден се молеше за нас в този храм, за живите и починалите православни християни. И сега тук ще се молят за упокоението на Божията раба Лизавета. Както малко преди смъртта си майката каза в интервю: "Манастирите са необходими, за да има кой да се моли за нас."