Мария Городова Как да преживеем несгодите и да не се пречупим под ударите на съдбата - Български вестник
Днес Мария отговаря на първите писма от читатели.
И така, без да очаквам, се озовах във водовъртеж, наречен "Статия в "Български вестник". Толкова добри думи, думи на подкрепа, толкова добри пожелания, колкото чувам тези дни, може би не съм чувал през целия си живот.
Кой знае колко ни е трудно?
"Скъпа Машенка! Прости ми, че те наричам така, но исках да се обърна към теб по този начин. Никога през живота си не съм писал до вестници или списания и като цяло не им вярвах много. Но твоят разказ е толкова искрен, че имах желание да споделя най-съкровеното си.
И после – тежки войни. Първо с разследващите органи, които не искаха да предприемат нищо, после в съдебните заседания с адвоката на убиеца. Спечелихме, убиецът получи прилична присъда, но това не го улеснява. Измина почти година, откакто родих сина си. Все още не мога да повярвам, вероятно защото любовта никога не умира. И знам, че той се моли за нас пред Бога, той знае колко ни е трудно без него.
Горшенева Олга Викторовна
Писмо от Наталия Тишкова: "Здравейте, Мария! За първи път пиша на вестника, вестникът попадна в ръцете ми случайно. Или не е случайно? Дъщеря ми, седемгодишната Лена, е в болницата, диагнозата е такава, че дори не искам да го пиша, а сега майката на друго момиче от нашето собствено отделение прочете вестника с вашето признание, някой й го даде и ми предаде статията.
Сега на мен и майка ми ни е много трудно, от три месеца сме в това заболяване на моето момиче и все се надяваме всичко да е наред. Прочетох статията ви и не можах да сдържа сълзите си. Браво си, толкова смел, оцеля, намери сили да живееш. Но защо децата трябва да боледуват и да страдат? Дали са съгрешили пред Бога? Можете ли да ми кажете къде да намеря вашата книга? Как симоля се? Благодаря ви за молитвата, която отпечатахте във вестника. Кой друг да се моли, ако детето е болно? И възможно ли е едновременно да се молиш и да се лекуваш от лекари? Благодаря отново.
Господи, Наталия, каква смелост има! Прочетох писмото ти и забравих за смелостта, избухнах в сълзи.
Най-трудно е самотата
Накрая искам да кажа още нещо.
Изненадващо, въпреки бързото развитие в нашата епоха на средствата за комуникация и комуникации, човек все още е сам. И най-лошото е, ако е сам по време на беда. Както Марина Березина, читателка от Воронеж, много точно отбеляза: „Всеки ден по телевизията говорят за катастрофи, аварии, за загинали, но никога не говорят за това как живеят близките на жертвите след всичко това“. Животът е труден, Марина. И това „трудно“ продължава нито ден, нито месец, нито година. Затова е толкова важно ние, всеки от нас, оглеждайки се наоколо, да вижда онези, на които им е трудно до нас. И намерих думи на подкрепа за тях в сърцето си. Как ми ги намерихте вие, читателите на "Български вестник".