Мария Малкина Неправителствените организации трябва да се научат да говорят на езика на бизнеса, Филантроп
Електронно списание за благотворителност
Мария Малкина: Неправителствените организации трябва да се научат да говорят на езика на бизнеса
Мегафон е не само един от водещите български телеком оператори, но и най-големият филантроп. В стремежа си да направи тази работа регламентирана, системна, прозрачна и максимално ефективна, през 2013 г. компанията прие така наречената „Политика за благотворителност” и започна да отделя отделен бюджет за нея. В продължение на три години МегаФон работи с НПО и благотворителни фондации в цяла България. За това как се изгражда това взаимодействие, какви благодетели очакват от представителите на нестопанския сектор, с какви явления на непрофесионализъм трябва да се справят и как се опитват да се справят с тях, разказва кураторът за благотворителност на сибирския клон на MegaFonМария Малкина.
— Моля, разкажете ни как започна всичко? Как една бизнес компания, която априори е насочена към печалба, стигна до идеята да се занимава с благотворителност?
— Какви суми отделя MegaFon за благотворителност?
- Програмата е с федерален бюджет, не е разделена по региони. През 2014 г. Мегафон в България е похарчил 150 милиона рубли за благотворителност, през 2015 г. - вече 180 милиона рубли. Не без гордост ще кажа, че 16 милиона рубли от тях бяха прехвърлени за благотворителност в Сибир. Те отидоха в проекти, свързани с подкрепата на сираци и хора с увреждания в Новосибирск, Томск и Кузбас.
— Вие помагате на нуждаещите се с помощта на НПО и благотворителни фондации. Откъде знаят за възможността да получат финансиране от вас?
— Създадохме партньорства – от няколко години си сътрудничим с много фондации и неправителствени организации,както в Новосибирск, така и в други региони на страната. Тези партньорства започнаха със случайна помощ и прераснаха в истински, красиви проекти. Така например, ние сме приятели с фондация Solar City от дълго време, подкрепяме различни действия на фондацията, привличаме служители като доброволци. След като се запознахме по-добре с дейността на Слънчевия град, открихме проект, който ни се стори много важен и необходим за региона. Това е проектът „Като у дома” – трансформация на домове за деца според типа семейство. Ние го подкрепихме през 2014 г.
Освен това винаги се стараем да участваме във форуми, конференции, кръгли маси за благотворителност. Ние сами намираме различни фондации и обществени организации, посещаваме ги и се опознаваме. За нас подобни срещи са много важни, те ни дават представа за ситуацията – какви са настроенията в момента сред благотворителните фондации и неправителствените организации, с какви области и проекти се занимават.
— Как е подредена вашата система за избор на щастливи собственици на финансиране от MegaFon? Кой решава на кого да даде пари и на кого да откаже?
— Всеки клон на MegaFon има хора, отговорни за благотворителност, които събират заявления и взаимодействат с фондации и неправителствени организации. Аз съм куратор на благотворителна организация в Сибир. Събирам проекти, гледам дали са в разрез с политиката на фирмата, дали са актуални. Изпращам всички избрани проекти в Москва, на благотворителния комитет на Мегафон.
Комисията заседава приблизително веднъж на тримесечие. Топ мениджърите на компанията, представители на службата за връзки с обществеността, благотворителни куратори седнаха на кръглата маса. В продължение на няколко дни те изучават проекти, обсъждат ги, обсъждат. Аз и други регионални куратори за благотворителност участваме в заседанията на комисиите, представяме проекти на нашитерегиони, доказваме тяхното значение. След това комисията одобрява проектите, които получават финансиране. Но дори и тези проекти, които не са получили одобрение, не се изпращат в кутията. Ако видим, че проектът е добър, но нещо липсва в него, го изпращаме за доработка. Ако проектът изобщо не ни устройва, но е подаден от добър, надежден фонд, с който искаме да работим, изпращаме заявлението обратно и искаме ново.
— Как оценявате нивото на професионализъм на неправителствените организации и фондациите, които кандидатстват за вас? Знаят ли как правилно да се представят, компетентно да изградят разговор? По-скоро „кандидати“ или „партньори“?
„За съжаление НПО секторът все още няма проектна визия и умения да се представи компетентно пред бизнеса. Все още срещаме фондации, които не представят проектите си, а само питат и разказват какви трудни задачи трябва да решават. Истории като тази рядко работят. Много по-интересно е да подкрепите обещаващ, ярък, оживен проект. Между другото, различни организации и частни дарители са много по-охотни да дават пари за такива проекти.
Комуникацията с други представители на бизнеса показва, че най-голямата нужда за нас е последователност и комплексност. Не казвам, че не трябва да носите подаръци в сиропиталищата или памперси в сиропиталищата. Много е важно. Но тези области могат да бъдат затворени чрез доброволчество и частни дарения. Ако една бизнес компания се ангажира да помогне, тогава тя може да реши много по-големи проблеми.
Когато получаваме заявки от фондации и неправителствени организации, ние на първо място гледаме на това, че проектите са дългосрочни, системни, работещи с кауза, а не със следствие. Например работа с деца с увреждания. Със сигурност е необходимо да им се помага, да се организират различни спортни събития за тях. Но как да привлечемвнимание на специално дете към спорта? Отговорът е, че трябва да създадем спортни училища, да отидем в рехабилитационни центрове и да привлечем там експерти, лекари, треньори, които да започнат да работят ежедневно с децата и техните родители.
Освен това, когато се предлага дори много сложен проект на бизнес, е необходимо да се покаже план за развитие, да се опише желаният резултат, успешни примери на хора, които са минали по пътя на рехабилитацията. В този случай бизнесът веднага ще види перспективата и, разбира се, ще инвестира в проекта.
— Какво очаква бизнес общността от представителите на нестопанския сектор? С какво да дойда при вас?
„Днес бизнесът има голяма нужда да получи конкретно запитване от НПО сектора. Трябва да формулирате вашите нужди, да предоставите прогноза, план за изпълнение, възможни рискове и конкретни предложения. Просто звучи страшно, всъщност, когато погледнеш комплексно на проблема, отговорите се намират от само себе си. В началото фондовете понякога не разбират защо толкова затрудняваме работата им. Но по-късно всичко си идва на мястото и в представените проекти не остават бели петна.
— Как и къде представителите на нестопанския сектор могат да научат всичко това? Как да се превърнем от „кандидати” в „равностойни партньори”?
- Очевидно е, че въпросите за придобиване на умения и проектно мислене на нестопанския сектор трябва да бъдат затворени цялостно и ние се опитваме да работим в тази посока. Ето защо всеки клон има благотворителни куратори, които лично взаимодействат с местните фондации. Нашите контакти са на сайта на фирмата, стараем се да отговаряме своевременно на всички запитвания и предложения. Ако например получим проект, който не е достатъчно завършен или прозрачен, но видим нещо в него, за което можем да се „закачим“, ще работим заедно спредставители на фонда, ще се опитаме да създадем компетентно описание на проекта, да се задълбочим в числата и значението.
През пролетта на 2015 г. направихме мащабна конференция за филантропи в Москва, доведохме там много представители на НПО от цяла България и ги обучихме в продължение на три дни. Експерти от различни области разказаха как се създават проекти, с какви инструменти да се привлича финансиране, как да се включат медиите в дейността им. Мога да кажа недвусмислено, че знанията, получени на конференцията, помогнаха на много фондации да подобрят професионалното си ниво.
Миналата година за първи път започнахме да работим с Planeta.ru и подписахме споразумение за партньорство с тях. Това е отлична платформа, където фондациите и неправителствените организации се учат да говорят за себе си и своите проекти, да намират съмишленици и да работят заедно. Много по-охотно се подкрепят проекти, които имат съфинансиране - дарения, бизнес пари, държавни субсидии. В тези случаи разбираме, че фондът наистина работи. Затова приветстваме, ако проектите, одобрени от нашия благотворителен комитет, първо стигнат до Planeta.ru и съберат определени суми там. MegaFon е готов да умножи събраните по този начин средства. Например фондация „Спасибо“ от Новосибирск ни предостави проект за изграждане на детска площадка за деца с увреждания. Исканата сума е 1 милион рубли. Проектът получи нашето одобрение. И тогава, за 40 дни, прекарани в Planeta.ru, той успя да събере 250 хиляди рубли от частни дарения. MegaFon ги доведе до милион, умножавайки по 4 всяка привлечена рубла.
— Има ли други слабости в областта на благотворителността в нашия регион?
— В много региони има големи проблеми с медиите, готови да говорят за благотворителносткато цяло и за компаниите, които подпомагат НПО. Но за последните това винаги е важно, за добрите си дела тези хора искат да получат някаква възвръщаемост. И обществото в този случай ще бъде по-информирано, което означава, че можем да се надяваме, че ще има повече доброволци и просто грижовни хора. Именно медиите и откритите дискусии могат да помогнат на всички участници в благотворителните дейности да намерят и решат много остри проблеми, да си помогнат взаимно да се развиват.
— Какви са стратегическите планове на MegaFon? Какво планирате да правите в бъдеще?
— Искаме да разширим географията на нашите благотворителни проекти, така че те да бъдат дългосрочни и ефективни. Като цяло бизнесът вече е стигнал дотам, че е необходимо да се занимава със съзнателна благотворителност. Когато общувам с моите колеги от други търговски дружества, често чувам, че те са готови да помогнат за решаването на остри проблеми, да инвестират в сложни проекти, но за това искат да видят ясен план и стратегия, резултати, обществено внимание и желанието на властите да участват в проекти. Конструктивни комуникации ще се получат, когато НПО могат да говорят на езика на бизнеса – езика на резултата и на компетентен, пълноценен отчет по всяка точка от свършената работа.