Марон, Публий Вергилий

Публий Вергилий Марон -лат. Публий Вергилий Марон Вергилий [1] -15.X.70 пр.н.е. д. (Анди край Мантуа) - 21.IX.19 пр.н.е. (Бриндизи)

Един от най-известните и значими древноримски поети; създател на нов тип епическа поема.

Вергилий получава първото си образование в Кремона; На шестнадесет години получава тогата на зрелостта. Това тържество съвпадна с годината на смъртта на Лукреций, така че съвременниците гледаха на начинаещия поет като на пряк наследник на певеца De Natura Rerum. Вергилий получава допълнително образование в Милано, Неапол и Рим; там той изучава гръцка литература и философия. Въпреки интереса си към епикурейството и дълбокото си възхищение от Лукреций, Вергилий не се присъединява към епикурейската доктрина; той е привлечен от Платон и стоиците. Към това време принадлежат неговите малки поеми, от които най-достоверната е Кулет, призната за Вергилиева от Марциал, Светоний и Стаций. След смъртта на Цезар Вергилий се завръща в Мантуа и се посвещава там на изучаването на Теокрит; но мирът му бил нарушен от граждански войни. По време на раздаването на земи на ветерани – привърженици на триумвирите след битката при Филипи, Вергилий на два пъти е изправен пред опасността да загуби владенията си в Мантуа; но всеки път го спасяваше личната намеса на Октавиан, на когото благодарният поет скоро посвещава две хвалебствени еклоги (I и IX). В Рим, където Вергилий често идваше да се грижи за притежанията си, той се сприятели с Меценат и поетите около него; след това той въвежда Хораций в този кръг и двамата поети правят заедно със своя покровител пътуването, което и двамата възпяват, до Брундузиум. През 37 г. Буколика, първото зряло произведение на Вергилий, е завършена и по молба на патрона той се заема с Георгика, написана в Неапол през 30 г. През 29 г., след многоВергилий започва да работи върху Енеида и, след като работи върху нея в продължение на няколко години в Италия, заминава за Гърция и Азия, за да проучи на място театъра на действието на своята поема и да придаде на творбата си по-важна истина. В Атина той се запознава с Август, който го убеждава да се върне в Италия. По пътя за Рим Вергилий се разболява и умира в Брундузия през 19 г. пр. н. е. Преди смъртта си той моли недовършената му и според него несъвършена епопея да бъде изгорена. Някои учени (например Бартенщайн) обясняват това искане по следния начин: царуването на Август убеди Вергилий, че е възпявал тиранина през целия си живот и той изпитва угризения преди смъртта си, че неговият епос ще му донесе безсмъртие.

В първата си творба „Буколика“ (състояща се от 10 еклоги и написана през 43-37 г.) Вергилий иска да въведе в латинската поезия чертите на гръцката, нейната простота и естественост и започва с подражание на Теокрит. Но той напълно не успя да постигне целта, въпреки директния превод на много места на сицилианския поет - това е простотата и естествеността, които отсъстват в Буколиките на Вергилий. Докато овчарите на Теокрит наистина живеят непретенциозния живот на деца на природата, чийто пълен интерес е в просперитета на стадата и любовта на овчарката, овчарите на Вергилий са поетична измислица, художествен образ, който покрива оплакванията на римляните от несгодите на гражданските войни. В някои от тях Вергилий представлява видни фигури от онази епоха; например Цезар е представен в Дафнис. Най-известната и всъщност най-интересната по тържественост на настроението и финес на детайлите е еклога IV (Палион), в която Вергилий предсказва бъдещ златен век и скорошно раждане на дете, което ще промени хода на живота на земята. Поетът рисува картина на този бъдещ щастлив живот, когато всеки труд ще бъде излишен ичовек ще намери всичко необходимо навсякъде (omnis fert omnia tellus) и завършва с доксология на бъдещия благодетел на хората. Християнските писатели виждат в тази еклога пророчество за раждането на Христос и тя се основава главно на вярата във Вергилий, широко разпространена през Средновековието, като магьосник. Най-вероятно Вергилий е имал предвид в тази поема сина на Август, Марцел, чиято ранна смърт той по-късно възпява в поетичния епизод от VI песен на Енеида. В общия характер на 10-та еклога, нейната омраза към войната и жажда за спокоен живот, Вергилий отразява желанието за мир, което е обхванало цялото римско общество. Литературното значение на Буколиката се състои главно в съвършенството на стиха, който надминава всичко, написано преди това в републикански Рим.

Георгиците, втората поема на Вергилий, е написана, за да събуди любовта към селското стопанство в душите на ветераните, които са били наградени със земи. Вземайки за образец Хезиод, Вергилий обаче не навлиза, подобно на своя гръцки образец, във всички подробности на земеделския бизнес – неговата цел е да покаже в поетични образи прелестите на селския живот, а не да напише правила как да се сее и жъне; следователно подробностите за земеделския труд го занимават само там, където представляват поетичен интерес. От Хезиод Вергилий е взел само указания за щастливи и нещастни дни и някои земеделски практики. Най-добрата част от поемата, тоест отклонения от натурфилософски характер, е взета предимно от Лукреций.

„Георгики“ се считат за най-съвършеното произведение на Вергилий за чистотата и поетичната завършеност на стиха. В същото време те дълбоко отразяват характера на поета, неговия възглед за живота и религиозните вярвания; те са поетични изследвания за достойнството на труда. Селското стопанство в неговите очи е свещена война на хората срещу земята и той често прави сравнениеподробности за земеделския живот с военния живот. "Георгиците" също служат като протест срещу атеизма, който се разпространи в републиката в последно време; поетът помага на Август да събуди у римляните угасналата вяра в боговете, а самият той е искрено проникнат от убеждението за съществуването на висше Провидение, което управлява хората. Енеида, недовършеният патриотичен епос на Вергилий, се състои от 12 книги, написани между 29-19 г. сл. Хр. След смъртта на Вергилий Енеида е публикувана от неговите приятели Варий и Плоций без никакви промени, но с някои съкращения. По всяка вероятност Енеида е изчислена, подобно на Илиада, за 24 песни; 12-ти завършва само с победа над Турн, докато поетът искаше да разкаже самото заселване на героя в Лациум и неговата смърт. Сюжетът на епоса е Еней, който основава нов Илион в Рим и става родоначалник на gens Julia, от който произлиза Август. Вергилий подхваща този заговор по молба на Август, за да събуди национална гордост у римляните с разкази за великите съдби на техните предци и, от друга страна, да защити династическите интереси на Август, за който се предполага, че е потомък на Еней чрез сина му Юлий или Асканий. Вергилий в Енеида се приближава до Омир; в Илиада Еней е героят на бъдещето. Поемата започва с последната част от скитанията на Еней, престоя му в Картаген, а след това епизодично разказва предишните събития, унищожаването на Илион (II стр.), скитанията на Еней след това (III стр.), Пристигане в Картаген (I и IV стр.), Пътуване през Сицилия (V стр.) до Италия (VI стр.), където започва нова поредица от приключения с романтично и войнствено естество. Самото изпълнение на сюжета страда от общия дефект на творбите на Вергилий - липсата на оригинално творчество и силни характери. Особено жалък е героят, "благочестивият Еней" (pius Aeneas), лишен от всякаква инициатива,контролиран от съдбата и решенията на боговете, които го покровителстват като основател на благородно семейство и изпълнител на божествената мисия - преместването на Лар в нова родина. Освен това Енеида носи отпечатъка на изкуствеността; за разлика от Омировия епос, излязъл от народа, Енеидата е създадена в съзнанието на поета, без връзки с народния живот и вярвания; гръцките елементи се бъркат с италийския, митичните приказки с историята и читателят постоянно чувства, че митичният свят е само поетичен израз на националната идея. От друга страна, Вергилий използва цялата сила на своя стих, за да завърши психологическите и чисто поетични епизоди, които съставляват безсмъртната слава на епоса. Вергилий е неподражаем в описанията на нежните нюанси на чувствата. Човек трябва само да си припомни патетичното, въпреки своята простота, описание на приятелството на Низус и Ериал, любовта и страданието на Дидона, срещата на Еней с Дидона в ада, за да прости на поета неуспешния му опит да издигне славата на Август за сметка на легендите от древността. От 12-те песни на Енеида шестата, която описва слизането на Еней в ада, за да види баща си (Анхиз), се смята за най-забележителна по отношение на философска дълбочина и патриотично чувство. В него поетът излага учението на Питагор и Платон за „душата на вселената“ и припомня всички велики хора на Рим. Външната структура на тази песен е взета от единадесетия параграф на Одисеята. В други песни заемките от Омир също са многобройни.

Felix qui potuit rerum cognoscere causas… Fortunatus et ille deos qui novit agrestos…

Преводи на Вергилий на български:

    "Енеида" - В. Санковски (2-ро издание, с предговор и пояснения от В. Рубан, 3 части, СПб., 1775) песен I, В. Бегак и Ф. Блонски (Киев, 1879) песен III, превод на Соколов (Киев, 1874) песен IV-VI, прев. Логинова(Киев, 1886) песен VIII-IX, прев. И. Горови и Е. Котляр (Киев, 1884-87)
    Една от еклогите е преведена от Влад. Serg. Соловьов ("Български преглед", 1891 г.)
    Шевирев, „За Енеида“ // „Научни бележки на Московския университет“, 1835 г., том X