Математикът Андрю Уайлс печели наградата Абел за доказване на теоремата на Ферма - наука
„Новите идеи, въведени от Уайлс в научна употреба, отвориха възможността за по-нататъшни пробиви“, каза Джон Рогнес, ръководител на Комитета на Абел. „Малко математически проблеми имат толкова богата научна история и толкова грандиозно доказателство като Последната теорема на Ферма.“
Научният път на сър Андрю
"За да разреши теорема, която не можеше да бъде доказана в продължение на 350 години, той използва подходите на две съвременни области на математическата наука, изучавайки по-специално полустабилни елиптични криви", каза Рогнес пред репортери. "Такава математика се използва например в елиптичната криптография, която защитава данните за плащания, извършени с пластмасови карти."
Ученият, който следващия месец навършва 63 години, е получил образованието си в университетите Оксфорд и Кеймбридж. Баща му е бил англикански свещеник и повече от 20 години е бил професор по теология в Кеймбридж. Самият Уайлс е работил 30 години в САЩ, като е преподавал в Принстънския университет, а от 2005 до 2009 г. ръководи катедрата по математика там. В момента работи в Оксфорд. Той има дузина и половина математически награди, а също така е удостоен с рицарско звание от британската кралица Елизабет II за научните си заслуги.
Измамна простотия
Особеността на теоремата, формулирана от французина Пиер Ферма (1601 – 1665), е в измамно простата формулировка: уравнението „A на степен n плюс B на степен n е равно на C на степен n“ няма естествени решения, ако числото n е по-голямо от две. На пръв поглед също предполага доста просто доказателство, но в действителност се оказва съвсем различно.
Повече от година със своите ученици Wilesтой се опита да го коригира, като накрая почти се отказа, но накрая все пак намери доказателства, които бяха признати за верни. В същото време предполагаемо съществуващото просто и елегантно доказателство, което самият Ферма спомена, все още не е намерено.
Кой беше Хенрик Абел
През 2014 г. и 2009 г. носители на Абелова награда са ученици на българската математическа школа - съответно Яков Синай и Михаил Громов. Наградата носи името на известния норвежец Нилс Хенрик Абел. Той става основател на теорията на елиптичните функции и има значителен принос в теорията на редовете.
В чест на 200-годишнината от рождението на учен, живял само 26 години, правителството на Норвегия през 2002 г. отпусна 200 милиона крони (около 23,4 милиона долара по текущия обменен курс) за създаване на фондация „Абел“ и едноименна награда. Той има за цел не само да отбележи заслугите на изключителни математици, но и да насърчи нарастването на популярността на тази научна дисциплина сред младите хора.
Към днешна дата паричният компонент на наградата е 6 милиона крони (700 000 долара). Официалната церемония по награждаването е предвидена за 24 май. Почетното отличие ще бъде връчено на лауреата от наследника на норвежкия престол принц Хокон Магнус.