Мавзолей на Хюсеин-бек - Нашият Урал

Една от най-ранните гробни монументални архитектурни структури в Южен Урал е мавзолеят на Хюсеин-бек близо до Уфа, разположен в сегашното гробище.

Една от най-ранните гробни монументални архитектурни структури в Южен Урал е мавзолеят на Хюсеин-бек близо до Уфа, разположен в сегашното гробище.

GPS координати

Мавзолеят на Хюсеин-бек на картата

Разстояние от големите градове

ЕкатеринбургПокажи маршрут
ЧелябинскПокажи маршрут
пермскиПокажи маршрут
УфаПокажи маршрут
МогилаПокажи маршрут
ОренбургПокажи маршрут
ТюменПокажи маршрут
Ханти-МансийскПокажи маршрут

За обстоятелствата на възникването на този паметник е запазена следната легенда. Там се казва, че в началото на XIV век башкирският хан Борак се обърнал към правителството на Туркестан Ахмед Ясави с молба да им изпрати човек, който да проповядва исляма сред башкирите. Ахмед Ясави-хан незабавно изпрати своя ученик Хюсеин-бек в Башкортостан. Важен духовник, той получава работа в главната квартира на хана.

Когато Хюсеин-бек постигнал известен успех в мисионерската област, той предприел пътуване до Мека, за да извърши хадж. Той се върна от Мека с титлата "хаджи" - сега той е хаджи Хюсеин-бек, той става имам, духовен глава на мюсюлманите от Башкирия.

Хюсеин-бек е бил в главната квартира на хана до смъртта си и впоследствие е погребан в ханското гробище "Ак-зиярат". Текстът на надгробната плоча гласи:

През 1985 г. башкирският археолог Г.Н. Продуциран Гарустовичархеологически разкопки в мавзолея на Хюсеин-бек и откриха девет погребения: трима възрастни и шест деца. Смята се, че централното погребение принадлежи на Хюсеин-бек: той, както и останалите, лежеше в ковчег-табут с глава на запад и лице на юг, Мека.

Скелетът на Хюсеин-бек е подложен на щателно изследване. То показа, че е висок около 160 см, без признаци на заболявания, които да предизвикат промени в костната система. Въз основа на добре запазен череп е възстановен портрет на Хюсеин-бек: той е човек с европейско лице.

Запазена е снимка на леко разрушения мавзолей на Хюсеин-бек, направена от известен археолог от 60-80-те години. XIX век R.G. Игнатиев, съдейки по което мавзолеят е имал правоъгълна основа с висок осмоъгълен купол. През 1911 г. по инициатива на уфимския мюфтия М. Султанов този мавзолей е възстановен. По време на реконструкцията мавзолеят губи своите портално-куполни форми и става центричен. Фасетираният купол е заменен с полусферичен.

Сегашният вид на мавзолея не отразява първоначалната му форма: съдейки по снимките, той напълно повтаря формата на добре запазения мавзолей на Тура Хан.

Ако погледнем в летописите, ще разберем, че в средата на 18 век старшината на Кара-Табинската волост К. Муллакаев разказал на члена на Оренбургската експедиция П.И. Ричков, че „много преди българският скиптър да завладее Казанското царство и башкирите, на самото място, където сега е град Уфа, имаше велик град ... Последният владетел на този град беше ногайски хан на име Туря-Баба-Туклюсов, който живееше в него през зимата сам, а през лятото живееше близо до река Дема, на 50 версти от град Уфа, на две места, а именно: при езерата д голям Акзиарат, но на река Ислак, където имаше значителни резиденции; да и все още на товаджамия на езерото, а на река Ислък се виждат джамия и каменни къщи, само че вече са се срутили.

Не е трудно да стигнете до мавзолея на Хюсеин-бек: той се намира на 2 километра от село Чишма, близо до Уфа. Мавзолеят се намира на територията на сегашното гробище (към което води грундът), на един километър от асфалтовия път - тоест през лятото не е трудно да стигнете до него, а през зимата ще трябва да се запасите със ски.

Когато посещават мавзолея, посетителите трябва да се отнасят с уважение към погребаните в гробището, както и към самия храм. В допълнение към мавзолея, туристите се интересуват и от древните надгробни паметници на батирите, погребани в близост до мавзолея.