МЕДИАЦИЯ
(в психологията) - термин, използван за обозначаване на такива често срещани ситуации, когато при привидно пряка връзка между външни влияния и последващи процеси в човешката психика и поведение, тези процеси естествено зависят от някои имплицитни вътрешни междинни (посреднически) явления, обстоятелства. Често се случва въз основа на субективни впечатления, които изглеждат достоверни, да се смята, че например педагогическа забележка, обяснение, визуална демонстрация на образци на продукти, методи на работа или административна заповед на служител и др., трябва недвусмислено и пряко да определят психичните състояния и поведение на обучавано или работещо лице. Така съзнателно или несъзнателно те започват да изхождат от т.нар. постулат за непосредственост. Този ход на мисли може да бъде несъзнателно асимилиран, по-специално под влияние на опита с прости технически устройства („натисна бутона, включи превключвателя - предизвика очаквания ефект от страна на машината“). При по-задълбочен, проучвателен подход и практическа проверка на подобно предположение се оказва, че когато става въпрос за човек, ситуацията е много по-сложна. Посредническите фактори, например възприятие, разбиране, запаметяване на производствената ситуация, могат да бъдат вече съществуващият личен опит на служителя (той е различен за различните хора), преобладаващото развитие на образното или словесно-логическото мислене, отношението към професионалното им бъдеще, активността при излагане на различни предположения, въпроси и хипотези и много други, което е областта на т.нар. „вътрешни условия” на функциониране и развитие на психиката. В резултат на това се оказва, че в отговор на едни и същи въздействия наблюдаваме различни индивидуални варианти на реакция. Тази позиция в психологията беше най-ясно изразенаформулиран от S. L. Rubinshtein, който отбелязва, че "човешкото поведение се определя от външния свят косвено чрез неговата умствена дейност". Психологически медиираното въздействие на външните условия на труд означава, че те действат в зависимост от ролята, която човек приписва на тези условия при изпълнение на задача, тоест в зависимост от вътрешните условия на дейност. Във връзка с казаното е важно (въз основа на психологическите познания) да се вземат предвид тези вътрешни условия. Терминът "О." използва се и във философията и логиката, където означава такова отношение на две понятия, обекти, които могат да бъдат разбрани само чрез трето понятие (обект), което е основата за първите две. Например, връзката на работещия човек с външния свят не може да бъде разбрана, без да се знае с какви средства на труда (например ръчен инструмент или металорежеща машина) той е въоръжен (Е. А. Климов).
Други свързани новини:
Моля, поставете връзка към тази страница на вашия уебсайт: