Мехлемите като лекарствена дисперсна система Опитът в създаването и употребата на лекарства с
Опитът от създаването и използването на лекарства с пластично-еластично-вискозна среда, по-специално мехлеми за различни цели, има своите корени в древни времена. В продължение на много векове пр.н.е. мехлемите са били широко използвани в народната медицина за лечение на различни заболявания.
Понастоящем разработването, производството и употребата на мехлеми са получили научна обосновка, а процесите на създаване на нови и подобряване на съществуващите формулировки на мехлеми в световната фармацевтична практика имат постоянна тенденция към по-нататъшно разширяване.
Мехлемите не само запазиха, но и засилиха позицията си в конкуренцията с други видове лекарства, поради своите положителни качества, а именно:
0 възможността за предписване на мехлеми с цел локално и резорбтивно действие и осигуряване на висока концентрация на лекарствени вещества в кожата, тъканите, както и в биологичните течности и органите на тялото;
0 при лечение на инфектирани рани, изгаряния, дерматити с различна етиология, измръзване, обрив от пелена, рани от залежаване, те могат да се конкурират с други видове лекарствени форми;
0 в техните състави можете да въведете различни лекарствени вещества както по консистенция (течни, меки, твърди), по тънкост (хидрофобни, хидрофилни), така и свързани с различни фармакотерапевтични групи (антимикотични, антимикробни, анестетични, противовъзпалителни
ние, хормони, витамини, ензими и др.), т.е. мехлемите могат да съдържат вещества, които се различават по механизма и посоката на терапевтичния ефект;
0 запазвайки несъмнено превъзходство в локалното лечение на различни заболявания, мехлемите все повече действат като лекарства, които имат общ ефект върху тялото или селективенвърху отделни органи или системи на тялото, например мехлем Nitrong, който се използва за предотвратяване на пристъпи на ангина;
0 възможността за постигане на висок терапевтичен ефект на мехлемите не само поради концентрацията на лекарствени вещества, но и поради оптималния подбор и комбинация от лекарствени и помощни вещества въз основа на биофармацевтичен скрининг;
0 относителна простота и безопасност на използването на мехлеми в сравнение с други лекарствени форми, например инжекционни, перорални и др.;
0 икономичност и технологичност на мехлемите. Тяхното производство може да се счита за безвредно, а технологичните процеси - за относително "чисти" в екологично отношение.
Много традиционни формулировки на мехлеми също имат отрицателни свойства:
0 редица мехлеми имат ограничена терапевтична ефикасност под формата на присъщото им еднопосочно действие върху симптомите на заболяването, например само противовъзпалително, само противосърбежно, само антимикробно и т.н., което не отговаря на основните медицински и биологични изисквания за лекарства, произведени от съвременната медицина;
0 някои мехлеми съдържат нестабилни, трудни за стандартизиране или неефективни вещества (катран, ихтиол, терпентин, ксероформ, синтомицин, стрептоцид, новокаин, цинков оксид, дерматол, производни на ундекова киселина, фенол и др.). Много от тези вещества в развитите страни са изключени от номенклатурата, загубили са своето значение и не се използват в медицинската практика;
0 отделните състави на мехлеми, произведени на хидрофобна основа, предизвикват изразен „парников“ ефект, което ограничава употребата им в медицинската практика. Ethonia мехлем на хидрофобна основа, слабо освобождава активното вещество;
0някои мехлеми, като стрептоциден мехлем 10% и стрептоциден линимент, имат тесен спектър на антимикробна активност, не
имат осмотична активност; мехлемът, приготвен с помощта на вазелин, леко освобождава активното вещество. Използването им за лечение на гнойни рани в първата фаза на възпалителния процес е противопоказано, тъй като те не допринасят за изтичането на съдържанието на раната, "запечатват", създават условия за растеж на анаеробна микрофлора, а във втората фаза са неефективни, тъй като не стимулират репаративните процеси, не предотвратяват вторичната инфекция на раната поради тесния спектър на антимикробно действие.
Недостатъците на някои мехлеми, произведени в страните от ОНД, се дължат на факта, че в NTD на страните от ОНД няма стандарти за микробно замърсяване, следователно този показател не се контролира по време на производството на мехлеми и в резултат на това не е изключено микробно замърсяване на мехлеми. В същото време недостатъчно високото ниво на опаковане и етикетиране, както и големият тонаж водят до увеличаване на разходите за такива процеси като транспортиране, складиране и съхранение.
Отрицателните характеристики, присъщи на лекарствата под формата на мехлеми, налагат критична оценка на техния състав с цел по-нататъшно подобряване или изключване на неефективните състави от номенклатурата и замяната им с нови, отговарящи на изискванията на съвременната фармакотерапия. Така през последните 20 години повече от 50% от имената са изключени от номенклатурата на мехлемите, използвани в медицинската практика в СССР.
В момента в Украйна са регистрирани около 300 наименования на мехлеми от местно и чуждестранно производство, включително формулировки, съдържащи същите вещества, но произведени от фармацевтични компании в различни страни.
Според фармакотерапевтичнитемехлемите, произведени от компании от САЩ и ОНД, могат да бъдат количествено характеризирани, както следва: противовъзпалително действие - съответно 99 и 14, антибактериално - 40 и 46, фунгицидно - 30 и 9, антипсориатично - 17 и 7, локална анестезия - 8 и 8, заздравяване на рани - I и 6, защитно, омекотяващо, фотопротективно - 10 и 1, антивирусно - 3 и 18, ензимно - 5 и 2, антипаразитно - 3 и 5, венотонично - 3 и 1, контрацептивно - 3 и 1, антисеборейно - 2 и 3, симптоматично - 5 и 13, антиоксидантно - 0 и 2, стягащо - 0 и 7 и др. Номенклатура на дерматологичните мехлеми
Номенклатурата на мехлеми, кремове и мехлеми, използвани в различни области на медицината (B.M. Datsenko, 1995)