Менорагия, Нарушения на яйчниково-менструалния цикъл, Гинекология
Количеството на менструалния поток е средно 50-200 g, а количеството на чистата кръв, загубена по време на менструация, варира от 20-60 g (останалото се пада на секрецията на маточните жлези). Ако загубата на кръв по време на менструация засяга общото състояние на жената, причинявайки обща слабост, замаяност, бланширане и понякога припадък, тогава такава необичайна загуба на кръв по време на менструация се нарича менорагия.
По този начин менорагията съответства по време на менструацията, но се различава от нормалната менструация или обилна загуба на кръв (хиперменорея), или обилна и продължителна загуба на кръв със скъсяване на междуменструалните интервали. Ако по време на нормална менструация кръвта не се коагулира, тогава при менорагия пациентите често отбелязват освобождаването на кръвни съсиреци по време на менструация.
Причините за менорагията могат да бъдат различни.
Честите заболявания, които причиняват менорагия, включват заболявания на нервната система, някои форми на анемия и тежки инфекциозни заболявания.
Болестите, които се развиват извън гениталната област, могат да доведат до менорагия или поради директно увреждане на ендометриума, или поради нарушено кръвообращение в тазовата кухина. Така например при инфекциозни заболявания (тиф, грип и др.) Менорагията се причинява от възпалителни процеси, които могат да възникнат в лигавицата на матката, докато при заболявания на сърцето и белите дробове, цироза на черния дроб, ентероптоза и хроничен запек, причината за менорагията е застойна хиперемия на тазовите органи. Нарушенията на кръвообращението в тазовите органи могат да бъдат причинени и от неправилно положение на матката (нейната ретрофлексия), пролапс и пролапс на матката и вагината, разширени вени. конгестивенявления в таза се наблюдават и при лица, които дълго време водят заседнал начин на живот.
Менорагия се наблюдава при необичайна сексуална активност, при продължително термично дразнене, например след горещо сядане и вани за крака, взети за различни заболявания. Много по-често причината за менорагията са възпалителни процеси в ендометриума и миометриума, чиято поява обикновено се причинява от остра или хронична гонорея, както и инфекция във връзка с аборти, особено криминални.
Възпалителните процеси в тазовата кухина (възпаление на тазовия перитонеум и тъкан, възпаление на придатъците, матката) също причиняват менорагия, в острия период поради хиперемия на тазовите органи, а в хроничния стадий - лошо свиване на матката поради сраствания и сраствания към други органи и тъкани.
В допълнение, маточните фиброиди също могат да причинят менорагия; интерстициално разположените и особено субмукозните фибромиоми, причиняващи тежка кръвозагуба, често водят до развитие на вторична анемия. Когато жената навлезе в менопаузата, с изчезването на активността на яйчниците, често се наблюдава менорагия и в такива случаи кървенето обикновено е резултат от свързани с възрастта промени в мускулите на матката и в нейните съдове. Силното развитие на съединителната тъкан поради мускулите и свързаната с тях атеросклероза, които нарушават правилния контрактилитет на матката и кръвоносните съдове, допринасят за менорагията. Въпреки това, без подробен преглед на пациента, такова кървене не трябва да се приписва на менопаузата. Трябва да се помни, че именно на тази възраст най-често се наблюдават злокачествени новообразувания на матката, причиняващи кървене.
Специална форма на менорагия е така наречената хеморагична метропатия, която възниква в резултат на аномалия.овариална активност с образуване на персистиращ фоликул (folliculus persistens). Същността на такова нарушение на функцията на яйчниците се състои в това, че зреещият фоликул не достига овулация, не се спука и по този начин не позволява на жълтото тяло да се развие. Хормоните на такъв дълготраен персистиращ фоликул засягат маточната лигавица, поддържайки рязка хиперплазия и хиперемия на последната за дълго време, а маточната лигавица не навлиза във фазата на десквамация на повърхностните слоеве на епитела (десквамация) и менструацията се забавя. След известно време обаче удебелената, хиперемирана и едематозна лигавица на матката претърпява повърхностна некроза, което води до разпадане на лигавицата и кървене.
Хеморагичната метропатия понякога се дължи на прекомерна стимулация на ендометриума от естрогени, секретирани от кисти на яйчниците, тумори, които са се развили от гранулозни клетки, фиброми на яйчниците и др.
Менорагия - маточно кървене, свързано с менструалния цикъл, може да бъде признак на локална морфологична лезия или системно заболяване или проява на дисфункция на яйчниците.
Тук се разглеждат само функционалните менорагии, причинени от нарушения в баланса естроген-прогестерон, които са по-чести в зряла възраст или в началото на менопаузата. Менорагията може да бъде редовна или нередовна. В някои случаи менорагията може да се редува с аменорея или олигоменорея. Най-често появата на менорагия се причинява от повишено производство на фоликулин, което води до прекомерен растеж на маточната лигавица, така наречената жлезиста кистозна хиперплазия на матката. Хиперплазия на матката може да се наблюдава с фоликуларна киста, кистозна жълтатяло и тумори.
В някои случаи менорагията се дължи на ановулация. В такива случаи жълтото тяло не се образува и се появява фалшива менструация.
При излишък на прогестерон може да възникне и менорагия, при която настъпва децидуална трансформация на маточната лигавица, подобна на трансформацията й при наличие на персистиращо жълто тяло. Менорагия се среща и при хипотиреоидизъм и някои форми на тиреотоксикоза.
Излекуване. В повечето случаи лечението е симптоматично, с изключение на хиперфоликуларната менорагия. Хормоналното лечение трябва да се комбинира с употребата на хемостатични средства и с лечението на основното заболяване.
Най-широко използваният тестостерон (до 200-300 mg на месец). Прилага се под формата на тестостерон-пропионат (10 mg през ден в мускулите) или метилтестостерон (10-15 mg на ден през двете седмици преди менструацията с циклична менорагия).
Прогестеронът се прилага до 160-200 mg по време на лутеалната фаза на менструалния цикъл. В друг случай се прилага хориогоничен гонадотропин по 500-1000 IU дневно или през ден между 12 и 22 ден от менструалния цикъл, за да се образува жълто тяло.
Стимулиране на производството на ендогенни гонадотропни хормони може да се постигне и чрез прилагане на 4-12 единици инсулин в същите дни преди основните хранения в продължение на 10 дни.
В периода на маточно кървене се прилагат 5 единици питуитрин.
Употребата на високи дози фоликулин и стилбестрол е показана при ациклична менорагия, наличие на атрофия на матката или продължително и обилно кървене. На първия ден се прилагат 5 mg естроген, ако кървенето не намалее, на втория ден се прилагат 10 mg естроген. Ако тази доза на третия ден не спрекървене, прибягвайте до кюретаж на матката.
При добри резултати от лечението, 5 mg естрогени на ден продължават за десетилетие, а през следващите 10 дни се прилагат парентерално 10 mg прогестерон на ден. Препоръчва се провеждането на поне два такива курса на лечение.
Еднократно приложение на 0,5-0,1 mg естрадиол дипропионат е показано само при кървене между менструалния цикъл.
При менорагия, причинена от жлезисто-кистична хиперплазия на маточната лигавица, две седмици след кюретаж на матката трябва да се приложи бавно абсорбираща се суспензия от 10 mg естрадиол и 200 mg прогестерон. След 13-14 дни след инжектирането, в 2/3 от случаите се отбелязва началото на нормална менструация.
Умереното кървене при наличие на кратък менструален цикъл трябва да се лекува с въвеждането на hCG в количество от 500-2000 ME 4 пъти седмично през 3-та и 4-та седмица от менструалния цикъл.
При ановулаторен цикъл се предписва циклична терапия за 2-3 месеца и след това се прилагат гонадотропни хормони. При умерено кървене и нередовен и продължителен менструален цикъл, два пъти седмично през първите две седмици се прилагат 500 IU хориогоничен гонадотропин, а през 3-та и 4-та седмица - 1000-2000 IU от лекарството.
При хипотиреоидизъм трябва да се предпише тиреоидин.
Благоприятни резултати се получават при използване на до 500 mg аскорбинова киселина на ден или при дневен прием на 40-60 mg кортизон за 3-5 дни.
При обилно и продължително маточно кървене се прибягва до постелен режим, кръвопреливане, хемостатични лекарства и др. При нелекувано маточно кървене се прибягва до кюретаж на матката или лъчетерапия на яйчниците. Такиваслучаи отстраняването на яйчниците или матката е противопоказано. При менорагия, особено по време на пубертета, се препоръчва подобряване на условията на живот, лечение на хронични инфекции и др.
Кървене от матката; причинени от сецериращи тумори на яйчника или миома на матката, подлежат на хирургично лечение.
Възстановяването зависи от клиничната форма на менорагията, етиологията и интензивността на маточното кървене.
Продължителното кървене от матката води до временна нетрудоспособност. Работоспособността може да бъде възстановена с рационално лечение на менорагията.