Метод на аглутинация във физиологична среда - Изследване на кръвни антигени и антитела -
За определяне на Rh-принадлежността във физиологичен разтвор са необходими стандартни серуми, съдържащи пълни анти-резус физиологични антитела. В момента този метод се използва предимно от специализирани Rh лаборатории.
Определянето на Rh принадлежност по метода на солта се извършва в епруветки с височина 20-25 mm, диаметър 5-6 mm. Работното място е оборудвано по същия начин, както за изследване на Rh-принадлежността чрез конглютинация. Инкубацията на тестовата кръв с анти-резус серуми се извършва в термостат при температура 37 °. За да се вземат предвид резултатите от реакцията, е необходимо да имате лупа с шест до осем пъти увеличение.
Кръвта за изследване може да се вземе със или без консервант. И в двата случая е препоръчително да се измие във физиологичен разтвор. От промитите еритроцити се приготвя 2% суспензия във физиологичен разтвор.
За да направите това, една капка еритроцити, които са се утаили на дъното на епруветката след измиване, се въвежда в епруветка, съдържаща 49 капки физиологичен разтвор. Всички епруветки, в които се приготвя 2% суспензия от еритроцити за изследване, се маркират съответно.
Обикновен статив, предназначен за лабораторни епруветки, се покрива с лист бяла хартия, върху който се пробиват дупки. В стелажа са монтирани два реда епруветки, по една двойка за всяка изследвана кръвна проба, две двойки за Rh-положителни и Rh-отрицателни контролни еритроцити. Срещу всяка двойка епруветки върху лист хартия се изписват фамилията и инициалите на изследваното лице.
Две капки антирезус серум от една серия се добавят към всички епруветки от първия ред, две капки антирезус серум от друга серия се добавят към епруветките от втория ред. Серумът антирезус трябва да бъде предварително разреден със същияколичество физиологичен разтвор на натриев хлорид.
Една капка от изследваните еритроцити се добавя към съответно обозначените двойки епруветки, а същият брой Rh-положителни и Rh-отрицателни стандартни еритроцити се добавят към контролните епруветки. Съдържанието на епруветките се разбърква старателно чрез разклащане и стелажът се поставя в термостат за 1 час при температура 37°.
Резултатите се вземат предвид, като се наблюдават епруветките, поставени над източника на разсеяна светлина по надлъжната ос, като се използва лупа от шест до осем.
Реакцията се определя от наличието или отсъствието на аглутинация, както се вижда от формата на еритроцитната утайка на дъното на епруветката.
При положителен резултат утайката се намира на дъното на епруветката в неравен, гъбест слой. Ръбовете на утайката са неравни, най-често извити и дори увити навътре. В някои случаи еритроцитите могат да бъдат разположени под формата на вълнообразно венче около по-светлата централна част на утайката. Ако резултатът е отрицателен, седиментният слой е еднороден с малки разклонения в центъра.
"Организационни и практически въпроси на кръвната служба", Л. В. Иванов