Метод - рандомизация - Голямата енциклопедия на нефта и газа, статия, страница 1

Метод – рандомизация

Методът на рандомизиране се използва при моделиране, когато: д) произволни свойства, свързани с надеждност, ефективност, възникване на събитие, време на работа или грешки при измерване в система или среда влияят върху резултатите от моделирането; б) необходимо е да се получат частни, а не обобщени резултати, или в) е необходимо да се определят законите на разпределение на резултатите и заедно със средните стойности да се изчислят дисперсиите. [1]

Методът на рандомизация е предложен през 30-те години на миналия век от Фишър, който полага основите на математическата теория на експеримента, и се използва широко при планирането на експерименти. [2]

Методът на рандомизация (от англ. random – произволен, безпорядък; преведено на български означава: смесване, създаване на безпорядък, хаос) се основава на принципа. Този метод ви позволява ефективно да намалите систематичната грешка (методологична и инструментална) чрез измерване на определено физическо количество с редица подобни инструменти, последвано от оценка на резултата от измерването под формата на математическо очакване (средно аритметично) на серия от наблюдения. При този метод при обработката на резултатите от измерването се използват случайни промени в грешката от инструмент към инструмент. Намаляване на системната грешка се постига и чрез произволна промяна на методологията и условията за извършване на измерванията. [3]

Ако методът на рандомизиране ни отведе до подсписък, съхранен в подредена форма, и подреждането на целия списък не се поддържа, тогава ще срещнем ситуация, подобна на тази, показана на фиг. 9.4.2 и 9.4.3. Имайте предвид, че първият елемент на следващия подсписък съдържа ключ, по-малък от ключа на последния елемент на този подсписък. [5]

Нека обяснимдействието на метода на рандомизация е прост пример. Нека някаква физическа величина се измерва и умножава (числото n е достатъчно голямо) с инструменти от същия тип, имащи систематични грешки от същия произход. За едно устройство тази грешка е постоянна стойност, но варира произволно от устройство на устройство. [6]

Проблемът за численото изграждане на модела се свежда до моделиране на хомогенно изотропно гаусово поле с дадена корелационна функция, за приближено моделиране на което в [14] се предлага да се използва методът за рандомизация на спектъра [26], модифициран за изотропни полета. [10]

Произволният достъп е за предпочитане пред последователния и индексно-последователния достъп, тъй като позволява по-бързи скорости на обработка и, чрез използването на списъци и индекси, няколко различни последователности за достъп до информацията в базата данни. Изборът на метод за рандомизация изисква много внимателен анализ, тъй като избраният метод може както да увеличи, така и да намали ефективността на базата данни при работа с първична информация. [единадесет]

Произволният достъп е за предпочитане пред последователния и индексно-последователния достъп, тъй като позволява по-бързи скорости на обработка и, чрез използването на списъци и индекси, няколко различни последователности за достъп до информацията в базата данни. Изборът на метод за рандомизация изисква много внимателен анализ, тъй като избраният метод може както да увеличи, така и да намали ефективността на базата данни при работа с първична информация. [12]

За интервали с четни числа се прилага обратната (F) версия на генератора, която се намира вляво от кривата. Същността на метода на рандомизация, резултатът от който е показан на фигурата,е, че изборът на тези фокусни точки се прави на случаен принцип. В този пример разпределението е симетрично спрямо средата на интервала. Всеки подтриъгълник по-късно се разделя на четири подтриъгълника, освен това по начин, независим от неговите съседи, и процесът продължава ad infinitum. [13]

Матрицата на скрининговите експерименти се състои от два блока. Първият блок се получава чрез метод на рандомизация - метод на произволен избор, например чрез хвърляне на монета или използване на таблица със случайни числа. Главата съответства на знака плюс в плановата матрица, опашката на знака минус. [14]

Матрицата на скрининговите експерименти се състои от два блока. Първият блок се получава чрез метод на рандомизация - метод на произволен избор, например чрез хвърляне на монета или използване на таблица със случайни числа. Главата съответства на знака плюс в плановата матрица, опашката на знака минус. [15]