Метод за диагностициране на каротидно-кавернозна анастомоза
Собственици на патент RU 2284153:
Изобретението се отнася до медицината, а именно до ултразвукова диагностика. Проведете ултразвуково изследване. Когато се установи разширение на офталмологичната вена в ретробулбарното пространство по време на изследване в B-режим, инверсия на кръвния поток по време на изследване в режим на цветно кодиране, както и в режим на спектрален доплер, каротидно-кавернозната анастомоза се диагностицира при наличие на цялата ултразвукова триада от признаци и при липса на поне един признак, неговото отсъствие. В режим на цветно кодиране ултразвуковото устройство се настройва по такъв начин, че кръвните потоци, насочени от сензора, се оцветяват в сини тонове, докато инверсията на кръвния поток се определя от промяната на цветовите нюанси от синьо към червено-жълто, както и от наличието на турбулентни вихри. В доплеров ултразвуков режим инверсията на кръвния поток се определя чрез откриване на спектъра на доплеровото изместване на честотата над изолинията и наличието на резки систолични пикове. Методът повишава надеждността на диагнозата, което се постига чрез отчитане на хемодинамичните параметри в режим на цветно кодиране. 2 сек. стр. f-ly.
Изобретението се отнася до медицината, а именно до ултразвукова диагностика, и е предназначено за неинвазивна диагностика на каротидно-кавернозна анастомоза.
Основните симптоми на това заболяване се считат за класическата клинична триада: екзофталмос, пулсация на очната ябълка, както и аневризмен шум в окото и слепоочието (издухване или подобно на "котешко мъркане"). Въпреки това, приблизително 25-30% от пациентите нямат комбинация от тези поразителни симптоми. На практика човек трябва да се справя със ситуации, в които липсва цялата класическа триада. При такива пациенти се наблюдават ретробулбарни кръвоизливи, флегмон,тумори, мозъчни абсцеси и др. В същото време клиничните симптоми, подобни на каротидно-кавернозната фистула, се появяват при аневризма на офталмичната артерия, добре васкуларизирани тумори (ангиоми, саркоми и др.), Церебрална херния, тумори на менингите и хипофизата [1, 4].
При диагностицирането на каротидно-кавернозна анастомоза артериографията остава "златен стандарт" и до днес, демонстрирайки разпространението на рентгеноконтрастно вещество в артериалната фаза от сифона на вътрешната каротидна артерия в кавернозния синус и от него в орбиталните вени [4]. Но при пациенти, които нямат класическата триада, такава инвазивна интервенция, свързана с риск от алергични реакции към приложението на контрастно вещество, не се предписва поради неясна диагноза.
Известен метод за диагностика на каротидно-квернозална фистула с помощта на рентгенова компютърна томография. Компютърната томографска диагностика се основава на идентифицирането на задължителни и факултативни признаци [2, 3]. Задължителните включват разширение на горната офталмична вена, разширяване и втвърдяване на кавернозния синус от страната на лезията. Тъй като в изолирана форма, задължителните признаци са само по-склонни да показват наличието на каротидно-кавернозна фистула, се смята, че само тяхната комбинация с незадължителни позволява да се направи правилна диагноза. Незадължителните признаци, открити с различна честота, включват удебеляване на окуломоторните мускули, повишена плътност на мастната тъкан поради оток, оток на периорбиталните тъкани, уголемяване на слъзната жлеза. Освен това изследването с компютърна томография винаги се допълва от интравенозно усилване с рентгеноконтрастен препарат [3].
Целта на предложения метод е да осигури по-точна неинвазивна диагностикакаротидно-кавернозна фистула.
Предложеният метод се състои в това, че чрез затворени клепачи се извършва ултразвуково изследване на ретробулбарното пространство последователно в B-режим (сканиране в сивата скала), в режими на цветно кодиране на кръвния поток (цветно картографиране или двупосочна мощна доплерография), а също и в режим на спектрална доплерография. Първоначалната настройка на ултразвуковия апарат предполага, че регистрирането на спектъра на доплеровото изместване на честотата под изолинията по време на спектралната доплерография и оцветяването в сини нюанси на кръвните потоци по време на цветното кодиране се случва, когато кръвният поток е насочен далеч от сензора.
В случай на наличие на каротидно-квернозна анастомоза се разкрива следната ултразвукова триада:
- в B-режим се установява фактът на разширяване на горната офталмологична вена, която се идентифицира като извита тръбна анехогенна структура поради притока на големи обеми артериална кръв в нея от сифона на вътрешната каротидна артерия през кавернозния синус (обикновено горната офталмологична вена не се визуализира при по-голямата част от пациентите със сканиране в сиви скали);
- в режима на цветно кодиране на кръвния поток, неговата инверсия в даден съд се определя под формата на промяна на цветовите нюанси от синьо до червено-жълто и наличието на турбулентни вихри поради горната причина;
- в режим на спектрална доплерография, инверсията на венозния кръвен поток се записва под формата на регистрация на спектъра на изместването на доплеровата честота над изолинията с признаци на неговата артериализация, т.е. образуването на остри систолични пикове на доплеровата крива поради преобладаването на артериалните потоци в горната офталмична вена.
Предложеният метод за диагностика на каротидно-кавернозна анастомоза отговаря на критерия "новост",тъй като, за разлика от прототипа, той позволява не само да се установи фактът на разширяване на горната офталмологична вена в орбитата дори с нейната минимална дилатация, която не е достъпна при компютърна томография, но и директно неинвазивно изследване на хемодинамиката в този съд чрез цветно кодиране на кръвния поток, оценявайки качествените и количествените характеристики на спектъра на доплеровото изместване на честотата.
Използването на тези режими на ултразвук е известно в медицината, но ефектът от диагностицирането на каротидно-кавернозна анастомоза се постига само поради тяхното присъствие в предложения метод и последователност на приложение, което показва изобретателското ниво на техническото решение. В допълнение, предложеният метод определя диагностични критерии за установяване на диагнозата каротидно-кавернозна анастомоза. Тези разпоредби показват наличието на значителни разлики в претендирания метод.
Предложеният метод се осъществява по следния начин. Позицията на пациента - легнал по гръб, лекарят е в главата на пациента. В B-режим орбитата се сканира от страната на лезията през затворени клепачи. В горните вътрешни части на ретробулбарното пространство се открива разширена горна очна вена под формата на извита анехогенна тръбна структура. Използва се режимът на кодиране на кръвния поток (цветно картографиране или енергийна ангиография). Оцветяването на кръвните потоци в червено-жълти нюанси (в зависимост от тяхната скорост, което от своя страна се дължи на размера на дефекта в стената на сифона на вътрешната каротидна артерия) и локалната промяна на посочения цвят до синьо-синьо показва ретрограден кръвен поток и турбулентни вихри в горната офталмологична вена. В режим Spectral Doppler "контролен обем" се поставя в разширената горна частофталмична вена и регистрирайте спектъра на доплеровото честотно изместване, което ще бъде разположено над изолинията поради инверсия и ще демонстрира резки систолни пикове, необичайни за венозния кръвен поток (признак за артериализация на венозния спектър).
Проведохме ултразвуково изследване на орбитите по предложения метод на 56 пациенти със симптом на едностранен или двустранен екзофталм. Предварителната клинична диагноза е следната: "Екзофталм с неизвестна етиология", "Тумор на орбитата?".
Изследването на ретробулбарното пространство разкри споменатата ултразвукова триада при 11 души. Диаметърът на разширената горна офталмологична вена варира от 1.9 до 5.7 mm. Приличаше на извито тубуларно анехогенно образувание, повтарящо анатомичния ход на главния венозен колектор на орбитата. При кодиране на потоците в горната офталмологична вена се установява ретрограден характер на кръвотока с интензивно оцветяване в червено-жълти нюанси на цвят, на места с турбулентни завихряния. Спектралната доплерография също демонстрира инверсия на кръвния поток (спектърът на доплеровото изместване на честотата е над изолинията), понякога с увеличаване на показателите за скорост (максималната регистрирана скорост в систола при HBV е 62 cm / s, т.е. тя е 1,5 пъти по-висока от максималната скорост в главния артериален ствол на орбитата в нормално състояние - в офталмологичната артерия), както и такъв важен "патогномоничен" признак като артериализация на венозния спектър. На доплеровата крива ясно се оформят остри систолични пикове поради добре дефинирани систолични и диастолни части на доплерограмата.
Поради венозен застой в съдовете на орбитата и окото се наблюдават хемодинамични нарушения, а в артериалното русло на 10 очни ябълки (83,3%). Повишено периферно съпротивление прив басейна на централната артерия на ретината и задните къси цилиарни артерии доведе до значително намаляване на максималната систолна скорост в тези съдове, а в централната артерия на ретината в някои случаи бяха регистрирани обратни потоци.
Поради венозен застой е отбелязан оток на ретробулбарната тъкан при всички 11 пациенти, мускулен оток с удебеляване - при 4 пациенти (36,4%), разширяване на периневралното пространство в орбитата с оток и изпъкналост на главата на зрителния нерв при 3 пациенти (27,3%). В 5 случая (45,5%) поради венозен застой е установено удебеляване на вътрешните мембрани на очните ябълки от 1,4 до 2,1 mm.
При един пациент, поради големия обем на изтичане на артериална кръв в горната офталмологична вена и високото съпротивление на кръвния поток в нея по венозния ствол, се визуализират зони на изразен оток на тъканите под формата на хипоехогенни области. Друг човек (със систолна скорост на кръвния поток в горната офталмологична вена 62 cm/s и турбулентни потоци в този съд) има значително разширение и изкривяване на повърхностните (сафенозни) вени в областта на вътрешния кантус.
Трябва да се отбележи сравнително ниското информационно съдържание на компютърно и магнитно резонансно изображение при диагностицирането на каротидно-кавернозна фистула при нашите пациенти поради липсата на ясни критерии за определяне на това заболяване по време на такива скъпи изследвания. Резултатът от две магнитни резонансни и една компютърна томография беше отричането на съдова патология, в друг случай, според компютърната томография, беше направено заключение, че е невъзможно да се изключи каротидно-кавернозната анастомоза въз основа на откриването само на леко разширение на горната офталмична вена. За разлика от компютърната томография, ултразвукътизследването не изисква контрастиране с инвазивна интервенция, тъй като показва промени в хемодинамиката в съдовете на окото и орбитата поради доплерография и по-надеждно диагностицира каротидно-кавернозна анастомоза въз основа на посочената ултразвукова триада. Други промени в окото и орбитата са вторични поради тежък венозен застой и се появяват с различна честота.
Във всичките 11 случая (100%) ултразвуковото заключение за наличието на каротидно-кавернозна анастомоза съвпада с резултатите от рентгеновата ангиография, която регистрира разпространението на контрастно вещество в артериалната фаза от сифона на вътрешната каротидна артерия до кавернозния синус и след това до горната офталмологична вена.
По този начин прилагането на предложения метод в сравнение с прототипа осигурява по-точна неинвазивна диагностика на каротидно-кавернозна фистула.
1. Бровкина А.Ф. Заболявания на орбитата. - М.: Медицина, 1993. - 238 с.
2. Валски В.В. Компютърна томография в диагностиката на каротидно-кавернозна анастомоза / В кн. Тумори и тумороподобни заболявания на органа на зрението. Тез. научно-практически. конференции. - М., 1998. - С.19-20.
3. Валски В.В. Компютърна томография в диагностиката, планирането и оценката на ефективността на лечението на заболявания на органа на зрението: Резюме на дисертацията. док. дис. - М., 1998. - 28 с.
4. Михайлов С.С. Артериовенозни каротидно-кавернозни аневризми. - М., 1965. - 232 с.
1. Метод за диагностициране на каротидно-кавернозна анастомоза, включващ ултразвуково изследване на орбитата, характеризиращ се с това, че когато се открие разширение на офталмичната вена в ретробулбарното пространство по време на изследване в B-режим, инверсия на кръвния поток по време на изследване в режим на цветно кодиране, както и в спектрален режимдоплерография, каротидно-кавернозна анастомоза се диагностицира в присъствието на цялата ултразвукова триада от признаци и при липса на поне един признак, неговото отсъствие.
2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че в режим на цветно кодиране ултразвуковото устройство се настройва по такъв начин, че кръвните потоци, насочени от сензора, се оцветяват в сини тонове, докато инверсията на кръвния поток се определя чрез промяна на цветовите нюанси от синьо към червено-жълто, както и от наличието на турбулентни вихри.
3. Метод съгласно претенции 1 и 2, характеризиращ се с това, че в режим на ултразвукова доплерография инверсията на кръвния поток се определя, когато спектърът на доплеровото честотно изместване се открие над изолинията и наличието на остри систолни пикове.