Метод за диагностициране на туберкулоза на женските полови органи
Изобретението се отнася до медицината и може да се използва за ранна диагностика на туберкулоза на женските полови органи. Същността на изобретението се състои в провеждането на туберкулинов тест с помощта на антиген в обем от 0,1 и 0,01 TU, въведен в областта на проекциите на гениталиите на предната коремна стена, последвано от определяне на нивото на антитуберкулозни антитела в перитонеалната течност със съдържанието на цистохидросалпинкса. 1 табл.
Настоящото изобретение се отнася до медицината и може да се използва за ранна диагностика на туберкулоза на женските полови органи, като методът включва изготвяне на туберкулинов тест - сегментен тест на Манту и определяне на отклонението на нивото на противотуберкулозните антитела спрямо нормата.
Туберкулозата вече се превърна в глобален проблем, който се формира не само от респираторна туберкулоза, но и от извънбелодробна туберкулоза. Темпът на растеж на последните е до 6% годишно. Екстрапулмоналната туберкулоза е по-малко заразна от респираторната туберкулоза, но пациентите често се диагностицират в пренебрегвано състояние и дават висок процент инвалидност; 96,6% от жените, страдащи от генитална туберкулоза, имат безплодие (Жученко О.Г.) [1]. В структурата на извънбелодробните форми на туберкулоза поражението на женските полови органи заема едно от основните места и представлява 16% (Kolachevskaya E.N.) [2]. По наши данни делът на такива пациенти през 2000 г. е 5,7%, което явно противоречи на общата тенденция. Относително благоприятните показатели за туберкулоза на женските полови органи не отразяват истинската картина. Поради недостатъчно диагностицирани пациенти, честотата на заболеваемостта е подценена в Краснодарския край до 35,6%. Това се дължи, наред с други неща, на драматично променените биологични свойства на причинителя на туберкулозата, изискващи повишени усилия за неговотооткриване и идентификация. Последното затруднява класическата диагноза на туберкулозата, основана на комбинация от клинични, радиологични и бактериологични данни. За туберкулозата на женските полови органи на фона на най-широкия полиморфизъм е характерно:
- ниска честота на откриване на патоген (18-22%) в патологичен материал (Semenovsky A.V. [3]);
- хистологичната картина, като се вземат предвид особеностите на патохистологичните промени при гениталната туберкулоза на жените, е надеждна само в 30% от случаите с активен процес (Bellender E.N., Rekkel Yu.I.) [4].
Има различни методи за диагностициране на туберкулоза на женските полови органи. Отрицателните резултати от морфологични и бактериологични изследвания не изключват наличието на генитална туберкулоза, така че пациентите се подлагат на цялостен клиничен и лабораторен преглед. Задължително е провеждането на рентгеноконтрастно изследване на матката и фалопиевите тръби. В същото време се наблюдава лека деформация на ампулните участъци на фалопиевите тръби както в ранните стадии на туберкулозния процес, така и при неспецифични лезии на фалопиевите тръби, т.е. не е възможно да се използва хистеросалпингография за диагностициране на туберкулоза на женските гениталии. Определяне на активността на гениталната туберкулоза с помощта на динамична ултразвукова сонография, предложена от Kochorova M.N. [5], е спорен, тъй като се основава на косвени признаци на протичащ процес, изисква големи материални разходи и зависи от разделителната способност на използваната апаратура и квалификацията на изследователя.
Във фтизиогинекологията доскоро се използваше провокативен тест - туберкулинов тест на Кох с 20-50 TU. Тестът на Кох се извършва чрез подкожно инжектиране, приготвя се строго дозирано количествотуберкулин PPD-L. Необходимото разреждане се приготвя от сух пречистен туберкулин, както следва: съдържанието на ампулата с лекарството се разрежда с 1 ml разтворител, получава се основен разтвор на туберкулин, съдържащ 50 000 TU в 1 ml. Първото разреждане на туберкулин, съответстващо на 10 000 TU в 1 ml, се приготвя чрез разреждане на основния разтвор в 4 ml разтворител. Второто разреждане на туберкулин се приготвя чрез разреждане на първото 10 пъти, т.е. Към 1 ml от първото разреждане се добавят 9 ml от разтворителя, като в резултат се получават 1000 IU в 1 ml (100 IU в 0,1 ml). Третото разреждане на туберкулин се приготвя чрез разреждане на второто също 10 пъти, т.е. Към 1 ml от второто разреждане се добавят 9 ml разтворител. Получават се 100 IU в 1 ml (10 IU в 0,1 ml). Доза туберкулин в 20 единици съответства на 0,2 ml от 3-то разреждане. Тази доза се инжектира подкожно в горната част на външната повърхност на рамото. В същото време се оценяват местните, общите и фокалните реакции. Съществува известна степен на субективизъм при оценката на фокалната реакция. За да го обективизира, Приймак А.А. през 1991 г. [6] предложи да се изследва динамиката на нивото на церулоплазмин в кръвния серум. Но церулоплазминът е протеин от острата фаза, поради което се наблюдава повишаване на нивото му при пациенти с остри и хронични инфекциозни заболявания, цироза на черния дроб, хепатит, инфаркт на миокарда и системни заболявания, т.е. този показател не е специфичен за туберкулозния процес. Известно измерване на биохимични параметри в зоната, възможно най-близо до лезията при диагностицирането на туберкулоза на гениталиите. След теста на Кох се определя количеството на аденозиндеаминазата в перитонеалната течност (Oleynik A.E.) [7], но този ензим, който участва в метаболизма на пурините и катализира хидролитичното дезаминиране на аденозин, е много нестабилен, така че процедурата за неговото определяне е достатъчнапри определянето му се използват трудоемки, скъпи труднодостъпни реактиви, производството им не е изградено у нас. В допълнение, нивото на аденозиндеаминазата се повишава при пациенти с перитонит, перикардит, менингит, синовит, т.е. този показател не е специфичен за туберкулозата.
Тези обстоятелства насърчават търсенето на информативни и достъпни методи за имунологична диагностика на туберкулозата на женските гениталии. Серологичните изследвания значително допълват комплекса от общоприети методи. Наличието на циркулиращи антитуберкулозни антитела в кръвта е един от характерните признаци на туберкулозата, независимо от тежестта на специфичния клетъчен отговор. Сред пациентите с туберкулоза на женските полови органи в 40-60% от случаите се откриват антитуберкулозни антитела в кръвта (Жученко О.Г.) [1]. Това явно не е достатъчно за поставяне на диагноза. Съвременните идеи за ролята на патологичния фокус в определени органи като източник на най-изразения локален имунен отговор правят търсенето на антитуберкулозни антитела (PTAT) в биологични течности от анатомични лезии патогенетично оправдано.
За прототип на метода за диагностициране на туберкулоза на женските гениталии е приет „Методът за диагностициране на туберкулозен салпингоофорит” (№ 2143699 от 27.12.99 г.). В този случай антитуберкулозните антитела (PTAT) в кръвта се определят с помощта на ензимно-свързан имуносорбентен анализ (ELISA) преди и след теста на Кох с 20 TU, антитуберкулозните антитела (PTAT) се откриват в перитонеалната течност на пространството на Дъглас. Перитонеалната течност на пространството на Дъглас (PDJP) се получава чрез пункция на пространството на Дъглас в кабинета на гинекологичния отдел под локална анестезия на задния форникс на влагалището. Дълга игла до 2 mm се вкарва в центъра на разтегнатия заден форникс на дълбочина 2 cm.диаметър. Перитонеалната течност на пространството на Дъглас (PDJP) се получава чрез нейния пасивен отток, вкарва се в суха стерилна епруветка и се доставя в лабораторията. Въпреки това, поради значителното туберкулиново натоварване и възможността за активиране на екстрагенитални огнища на туберкулоза, подкожният туберкулинов тест има редица противопоказания и не може да се използва при всички пациенти. В допълнение, при натоварване с туберкулин от 20-50 TU се наблюдава голям брой фалшиво положителни и фалшиво отрицателни резултати до 30% (Kolachevskaya E.N.) [2].
Цели: повишаване на надеждността на изследването, намаляване на материалните разходи за поставяне на правилната диагноза и намаляване на времето за последващо лечение.
Същността на изобретението е метод за диагностициране на туберкулоза на женските полови органи, който включва изготвянето на туберкулинов тест - сегментен туберкулинов тест на Манту и определяне на отклонението на нивото на противотуберкулозните антитела спрямо нормата, докато новостта е, че за туберкулиновия тест се използва антиген в обем от 0,1 и 0,01 TU и се инжектира в областта на проекцията на гениталиите на предната коремна стена и антителата срещу туберкулозата се определят не само в перитонеалните течности, но и ендоскопски и пробите използват антиген в обем от 0,1 и 0,01 TU и се инжектират в областта на проекцията на гениталиите на предната коремна стена и антителата срещу туберкулозата се определят не само в перитонеалната течност, но и в ендоскопски и пункционно получено съдържание на фалопиевите тръби.
Методът е тестван върху пациенти от отделението по урогенитална туберкулоза на Краснодарския клиничен туберкулозен диспансер на Министерството на здравеопазването на Краснодарския край. В работата е използвана тестовата система AQUA-TUB-2 (разработка на St.Научноизследователски институт по фтизиопулмонология и Научноизследователски институт по епидемиология и микробиология в Санкт Петербург. Пастьор). Изследването протича по следния алгоритъм:
1) търсене на антитуберкулозни антитела (PTAT) в кръвта,
2) търсене на антитуберкулозни антитела (PTAT) в кръвта на фона на сегментния тест на Манту (преди и след 72 часа) в доза от 0,1 и 0,01 TU в областта на проекцията на женските гениталии на предната коремна стена. Необходимото разреждане се приготвя от сух пречистен туберкулин, както следва: съдържанието на ампулата с лекарството се разрежда с 1 ml разтворител, получава се основен разтвор на туберкулин, съдържащ 50 000 TU в 1 ml. Първото разреждане на туберкулин, съответстващо на 10 000 TU в 1 ml, се приготвя чрез разреждане на основния разтвор в 4 ml разтворител. Второто разреждане на туберкулин се приготвя чрез разреждане на първото 10 пъти, т.е. Към 1 ml от първото разреждане се добавят 9 ml от разтворителя, като в резултат се получават 1000 IU в 1 ml (100 IU в 0,1 ml). Третото разреждане на туберкулин се приготвя чрез разреждане на второто също 10 пъти, т.е. Към 1 ml от второто разреждане се добавят 9 ml разтворител. Получават се 100 IU в 1 ml (10 IU в 0,1 ml).
Четвъртото разреждане на туберкулин се приготвя чрез разреждане на третото 10 пъти, подобно на предишното, приготвя се и петото разреждане на туберкулин, получава се 1 ТЕ на 1 ml разтвор, шестото разреждане се приготвя от петото, като се разрежда 10 пъти, получава се 0,1 ТЕ в 1 ml.
3) откриване на антитуберкулозни антитела (PTAT) в пунктата от коремната кухина, съдържаща цистохидросалпинкса.
Изследвани са 160 пациенти със съмнение за туберкулоза на женските полови органи. От тях на първия етап антитуберкулозни антитела (PTAT) в кръвта са открити при 85 души (което е 53%). На следващия етап бяха получени следните резултати:антитуберкулозни антитела (PTAT) след сегментен тест на Манту са открити при 103 жени.
Диагностичната информационност на комплекса се увеличава с 12%. На третия етап антитуберкулозни антитела (PTAT) в съдържанието на цистохидросалпинкса са открити при 132 жени (82,5%) (виж таблицата).
Окончателната диагноза туберкулозен салпингоофорит, потвърдена хистологично, е поставена при 146 пациенти. По този начин ефективността на имунодиагностиката на туберкулозен салпингоофорит е доста висока - чувствителността е 90,4%, следователно може да се твърди, че използването на този тест в комбинация с клинични и лабораторни изследвания на пациенти позволява с висока степен на надеждност (коефициент на надеждност 21,5, което съответства на коефициента на Student p). )