Метод за ултразвуково изследване на заболявания на параназалните синуси

метод

Собственици на патент RU 2331362:

Изобретението се отнася до медицината и е предназначено за ултразвуково изследване на максиларни, фронтални и етмоидални синуси.

В практиката на оториноларингологията използването на ултразвук представлява определени трудности, тъй като параназалните синуси обикновено са въздухоносни. Следователно на границата тъкан-въздух се получава пълно отражение на звуковия лъч, но ако синусът е напълно или частично изпълнен с секрет, има тумор или удебеляване на лигавицата, появата на ехо сигнали е неизбежна.

Известен метод за диагностика на заболявания на максиларните синуси (виж AS СССР № 1519653, клас A61B 8/00, 1989 г.) чрез ултразвук през устната кухина със специален сензор с честота 2, 3 и 4 MHz. Методът използва едномерни сензори под формата на тристенна призма с напречно сечение 6×6×6 mm и дължина 12 mm.

Недостатъкът на известния метод е ниската информативност на полученото изображение поради разположението на сензора в устната кухина, както и едномерният сензор и ниската честота на ултразвуковия сигнал не позволяват изследване на фронталните и етмоидните синуси.

Недостатъкът на известния метод е ниското качество на триизмерното изображение поради използването на двуизмерно сканиране в една аксиална проекция. В известния метод са използвани секторни сензори, които в някои случаи дават изкривено изображение на монитора. Честотата на известните сензори беше от 3,5 до 5 MHz и това направи невъзможно изследването на лезията на етмоидния синус.

Задачата за създаване на нов метод за ултразвуково изследване на заболявания на параназалните синуси е да се подобри качеството на изображението на обекта, който се изследва, проникващата способност на ултразвука в тъканитеи възможността за изследване на етмоидния синус.

Отличителна черта на заявения метод от прототипа е, че двуизмерното сканиране на лезията се извършва от две страни в аксиална и сагитална проекция, като се използват линейни многочестотни сензори с честота от 8 до 10 MHz. Едновременно с това по нов и категоричен начин се извършва ултразвуково изследване на максиларния, фронталния и етмоидния синуси.

В сравнение с други познати в медицината методи за ултразвуково изследване на заболявания (виж Патент на България № 2019133, клас А61В 8/00, 1991; Патент на България № 2284754, клас А61В 8/00, 2006), предлаганият метод позволява благодарение на линейни сензори с честота от 8 до 10 MHz да се получи по-добро сканиране на лезията в две проекции, което означава, и по-информативно изображение на изследвания обект на монитора. В същото време проникващата способност на ултразвука на сензори с честота 10 MHz позволява да се открият патологични промени в такива дълбоки параназални синуси като етмоидния синус.

Същността на заявения метод е илюстрирана с чертежи, където фигура 1 схематично показва позицията на сензора при изследване на параназалния максиларен синус в сагиталната проекция; фигура 2 - същото в аксиална проекция; фигура 3 показва позицията на сензора при изследване на параназалния фронтален синус в аксиалната проекция; фигура 4 - същото в сагиталната проекция; фигура 5 показва позицията на сензора при изследване на параназалния етмоидален синус.

Пример за извършване на ултразвуково изследване на заболявания на параназалните максиларни синуси.

Пациент П., на 8 години, се оплаква от затруднено дишане през носа и гноен секрет от носа в продължение на 2 седмици. При преглед назално дишанетрудно, в носната кухина гноен секрет в големи количества. Параназалните синуси са безболезнени при палпация. Пациентът е подложен на двумерно ултразвуково сканиране на максиларните синуси с линеен сензор 1 с честота 8 MHz. Синусите започнаха да сканират в сагиталната проекция (виж фигура 1). Сензор 1 се монтира в областта на проекцията на предната стена на синуса от едната страна, визуализира се долната стена на орбитата, след което сензорът 1 се премества медиално, за да се изследва вътрешната стена на синуса, след това странично, за да се изследва страничната стена на синуса. На диаграмите движението на датчик 1 е показано със стрелки. Това беше последвано от сканиране на максиларния синус в аксиална проекция (виж фигура 2). За да направите това, сензор 1 беше инсталиран успоредно на долния ръб на орбитата и ъгълът на сканиране беше променен първо към горната стена на синуса, след това към долната му стена. Процедурата се повтаря от противоположната страна. В резултат на сканиране в десния максиларен синус се открива свободен секрет и хипоехогенни овални структури - полипи. В левия максиларен синус се открива киста под формата на хипоехогенна заоблена структура, свързана с лигавицата на долната стена на синуса.

Пример за извършване на ултразвуково изследване на заболявания на параназалните фронтални синуси.

Пациент Н., на 39 години, се оплаква от периодично главоболие в дясната челна област от дълго време. При преглед назалното дишане е свободно, в носната кухина има оскъдно лигавично течение. Параназалните синуси са безболезнени при палпация. Пациентът извърши двуизмерно ултразвуково сканиране на фронталните синуси с линеен сензор 1 с честота 8 MHz в аксиална (виж фигура 3) и сагитална (виж фигура 4) проекции. В аксиалната проекция сензор 1 е монтиран хоризонталномост на носа на един от фронталните синуси, визуализира се задната стена на синуса. След това сензор 1 се монтира в сагиталната проекция и се завърта под ъгъл 45 ° спрямо вертикалната ос на тялото, докато се получи изображение на синуса на монитора на ултразвуковия апарат. Премествайки сензора 1 медиално, изследва вътрешната стена на синуса, след това странично, изследва страничната стена на синуса. Процедурата се повтаря от противоположната страна, сканирайки синуса в две проекции. В резултат на сканиране се открива остеома в десния фронтален синус, която се определя като анехогенна структура със заоблена форма с ясни контури, излизаща от костната тъкан на горната стена на синуса.

Пример за извършване на ултразвуково изследване на заболявания на параназалните етмоидни синуси.

Пациент К., 9 години, се оплаква от продължителна хрема и затруднено дишане през носа. Болен от около 3 месеца. При преглед в носната кухина се забелязва обилно отделяне на лигавица. Параназалните синуси са безболезнени при палпация.

Пациентът е подложен на двумерно ултразвуково сканиране на параназалните синуси в аксиална и сагитална проекция с линеен сензор 1 с честота 10 MHz. При сканиране на фронталните синуси не е открита патология. Синусите са проветриви, задната стена на синусите не се визуализира. В резултат на сканиране на максиларните синуси се установява значителен оток на лигавицата. При сканиране на етмоидните синуси сензорът 1 беше монтиран на страничната стена на външната повърхност на носа близо до вътрешния ъгъл на окото (виж фиг.5) първо отдясно, след това отляво. В резултат на това се установява оток на лигавицата в етмоидалните синуси от двете страни.

Предложеният метод за ултразвуково изследване на заболявания на параназалните синуси е тестван в Катедрата по УНГ болести на Ярославската медицинска академия, вДетска клинична болница № 3 в Ярославъл и в Центъра за микроендоскопска оториноларингология на Ярославската областна клинична болница в Ярославъл.