Методи за изучаване на служебните части на речта
За служебните части на речта в училищния курс по български език са включени понятия, които характеризират начина на структуриране на термина, както и техните лексикално-синтактични, лексикално-структурни или лексикално-семантични характеристики. Нека ги разгледаме.
Предлози – непроизводни и производни, прости и съставни.
Съюзи - съгласувателни: съединителни, разделителни, противопоставителни; подчинени: причинни, времеви, определящи и др.; прости и сложни.
Частици – оформящи, отрицателни и модални. Междуметието като част на речта не се обособява. Чрез учебника се предлага разграничаването им от ономатопеичните думи.
Разделът за синтаксис и пунктуация дава възможност за въвеждане на контроли за анализ на членовете на предиката. Съюзите се натрупват, когато се разглеждат наблюдения на сложни предлози, когато се изучават случаи на съществителни. Натрупването на HR на тази група се дължи на развитието на общи граматически умения: 1) способността за установяване на връзки на думи; 2) изберете sl / mid; 3) разпознават променливи и непроменяеми думи, разделят на морфеми, определят лексикалното и граматичното значение на думата. За тази група ЧР с т.з. приемственост и перспективи много добре продължават да се консолидират след изучаване в раздела "Синтаксис". Услугата HR природа, която е синтактична, е фиксирана и разширена в синтаксиса на сложен предлог.
Служебни части на речта Предлог(4 часа)
Предлогът като спомагателна част на речта. Значение и функция на предлозите.
Производни и непроизводни предлози. Прости и сложни предлози.
Граматична норма.Използване на предлозиблагодарение, според, противно насъс съществителни и местоимения в дателен падеж. Правилно използване на предлози-антонимивина, наиссъс съществителни. Използването на предлогаотвъв временно значение със съществителни в предлог(след завършване научилище,при пристиганев града).
Правописна норма.Консолидирано и отделно изписване на производни предлози(с оглед на, в продължениеи др.). Правописът на букватаев края на производни предлози(впоток, порадии т.н.). Тире в предлозитепоради, изпод.Правопис на предлозитевъпреки, въпреки.
Образователни и езикови умения:разпознаване на предлози; диференциране на омонимни предлози и наречия, герундии, съществителни с предлози; морфологичен анализ на предлога.
Комуникативни умения:използване на предлози за изразяване на различни семантични отношения във фраза и изречение; използването на синонимни предлози, като се отчита тяхната стилистична диференциация; използването на книжни предлози в официалната делова реч.
Съюзът като служебна част на речта. Значение и функции на съюзите. Съгласувателни и подчинителни съюзи.
Прости и съставни съюзи. Правописни съюзи.
Граматична норма.Правилно използване на съюзисъщо, също, същото, далив сложно изречение.
Правописна норма.Консолидиран правопис на съюзиот друга страна, също, така че.Отделно изписване на съюзакато че.Правопис на съставни съюзи(въпреки факта, че, защотои т.н.).
Преподаване и езикови умения:разпознаване на съюзи; използването на съгласувателни връзки за свързване на еднородни членове и части на сложно изречение; използването на подчинителни съюзи за свързване на части от комплексоферти; морфологичен анализ на съюза.
Частицата като служебна част на речта. Функции на частиците. Правопис на частици.
Правописна норма.Разграничаване при писане на частицинеинито.Правописнеинитос различни части на речта (обобщаване и систематизиране). Дефисното писане на частиците-че, -ка, -същият.Разделното писане на частицитесякаш, просто, така или иначе.Разделното писане на частицитеби, дали,с други думи.
Езикови умения:разпознаване на частици; използването на частици за образуване на условно и повелително наклонение на глаголите; морфологичен анализ на частици.
Комуникативни умения и способности:използването на частици за изразяване на различни семантични нюанси (указание, подчертаване, ограничаване, укрепване); използването на частици за изразяване на чувствата и отношението на говорещия (възклицание, съмнение, смекчаване, сравнение, емоционална оценка; използване
частици за изразяване на целта на изявлението (въпрос, мотивация); използване на частицатанив усилвателно, отрицателно и обобщаващо значение; използването на конструкции с отрицание в утвърдително значение и обратно; използването на частици в диалога във функцията на етикета; интонационно оформяне на изречението, като се отчита значението на частиците.
Методи за обучение на учениците по грамотно писане. Методика на обучението по пунктуация.
Писанетое продуктивен вид речева дейност, характеризираща се с писмена форма на изразяване на мисълта, когато информацията се предава с помощта на графични знаци - ръкописни или печатни. Ако говорещият, когато създава изказване, вижда слушателя, неговата реакция, тогава писателят е лишен от тази възможност, както и от възможността да използваневербални средства за комуникация. Поради това семантичното натоварване на думата се увеличава значително. Степента на готовност на писмената реч, нейната валидност се увеличава. По правило той е по-логичен и изразителен по форма: писателят има възможност за по-дълъг и по-целенасочен избор на езикови средства за изразяване на мисли. Често терминът "правопис" се смята за синоним на правопис, но значението му е по-широко.Правописсъчетание от нормите на правописа и пунктуацията и е необходимост за съществата на писмената форма на РП.
Има 2 нива на грамотност: абсолютна и относителна.Абсолютно- възможността да използвате всички съществуващи правила, както и да пишете точно думи с непроверен правопис.Относително- способността да се пишат думи в съответствие с правилата и списъците с думи, научени в училище. Учителят трябва постоянно да съпоставя правописната практика с програмата, особено при проверка на творчеството, есета и презентации. При оценяване на допуснатите грешки за неизучени правописи, изключени от правилата и за речникови думи, които не са включени в училищните учебници, се прилагат специални критерии за оценка.
Умения и способности по време на учене:1. образователни и езикови (терминология) 2. правопис 3. реч.
Задачи за относителна грамотност: 1) запознаване на учениците с основни правописни понятия; 2) да формират правописни умения; 3) научете как да пишете думи с непроверен правопис; 4) формира потребност и способност за използване на речници; 5) създават необходимите условия за обучение по правопис. До 95 години училището работи върху преподаването на езикови умения на първо място, след 95 години - речеви умения. Правописът се изучава от началното училище. В началото на училище изучавах 25 правописа. По средатаВ училище правописът се изучава паралелно с други раздели, но в 5 и 7 клас се разграничават отделни раздели „Правопис“. В методологията на правописа се откроиха поддръжници на 2 посоки: някои поддържаха тези възгледи, че котката е до 95 g, други учени смятат, че правописът е показател за общата култура на хората, общото развитие на хората и следователно правописът трябва да надхвърли този раздел. Крайнатацеле да се генерират умения за правопис въз основа на умения. Формирането на правописни умения е сложен и продължителен процес, следователно в училищния курс на руския език на правописа се отделя специално място. Практикува се през годините на обучение. Обемът на материала е отразен в програмата.Основната целна обучението на учениците е формирането на правописна грамотност, която се разбира като способност за използване на азбучни и неазбучни графични средства за писане в съответствие с приетите правила за правопис при писане на думи.
1. правила за писане на думи, техните значими части, т.е. обозначаване на границите на звуковия състав на думата.
2. правила за продължително, разделно и дефисно изписване на думите.
3. правила за използване на малки и главни букви.
4. правила за пренасяне на думи от един ред в друг.
5. правила за графични съкращения.
Правило за правописе специална кратка инструкция, която изброява всички условия за избор на конкретен правопис. Формулировката на правилата за правопис, в зависимост от метода на изброяване на условията за избор, е 2 вида: констатираща или регулираща. Според структурата орф правилата се състоят от 1 или 2 части. това се дължи на наличието в орф-та норма на варианти на орф-ние, изключения или тяхната комбинация.Правилото за правописсе изучава въз основа на концепцията за правопис и идентифициращи знаци за правопис.
1) Визуално възприятие
2)Осъзнаване на знаци за правопис
3) Запомняне на правилото, формиране на нормата
4) Възпроизвеждане на правилото.
4) Научаване за прилагане на правилото – обучение
Важен етап в работата е подготовката от ученицитена алгоритъмаот действия: как да приложите това правило на практика. Общ алгоритъм: 1. Опознавателни признаци на правописа, 2. Част на речта, 3. Част на думата, 4. Приложение на правилото.
Традиционна работа върху правописното правило.
1. Името на правилото трябва да бъде написано на дъската (темата на урока) и да бъде обяснено (цялата композиция на правилото).
2. обикновено има наблюдение на езиковия материал (индуктивно - от частното към общото).
3. Четем учебника: ако правилото е голямо, тогава го разделяме на две части, разглеждаме компонентите, разработваме примери (2-3 метода за консолидиране на знанията).
4. Показваме как се прилага това правило (схеми за разсъждение, алгоритми, таблици).
5. Формиране на умения на учениците с помощта на разсъждение, практикуване на умения в упражнения (първо работим върху упражнение, букви се вмъкват в котката, а след това се вмъкват букви, групираме думи и т.н.).
Можете да следвате учебника. Търсене на корекции на грешки. Необходимо е да работите със семантични групи, да поддържате собствен правописен речник.
1. техники за консолидиране на паметта чрез усвояване на правилната словесна форма: измама (сложна и неусложнена), правописно четене, както е написано: на дъската, домашна работа), предупредителна диктовка, писане по памет (научена диктовка - според заучен текст).
3. Техники за контрол: контролни диктовки, работа с речници, тестове.