Методи за сортиране - Studiopedia
Сортирането на рибата е процес на разделяне на определено количество от нея на групи в зависимост от качество, размер, с цел продажба на подходящи цени, както и от качеството на технологичния процес.
Ако се използват сита за сортиране, тогава този процес е механичен. Ситото е работният орган на машината за сортиране и представлява равнина, изработена от телове, нишки, плочи, както и подвижни и неподвижни пръти. Нишките от тел са така изплетени, че образуват дупки, през които преминават парчета материал, по-малки от размера на отворите на ситото. Материалът, който е преминал през ситото, се нарича "проход", а материалът, останал върху ситото, се нарича "спускане". Ако ситото е направено от метален лист, тогава дупките в него са кръгли, квадратни или правоъгълни. За всички тези форми може да се присвои едно измерение d, което съответства на същия диаметър на кръгъл отвор, страната на квадрат или по-малката страна на правоъгълник. Ако размерът на отвора d е 30 mm, тогава "проходът" се обозначава с -30, а изходът е +30. Ако материалът се сортира на едно сито, тогава той се разделя на две фракции, съответстващи на "преминаване" и "спускане". Ако материалът трябва да бъде разделен на няколко фракции, тогава се използват няколко сита с различен диаметър на отворите.
В зависимост от взаимното разположение на ситата има три метода на сортиране: 1) от малки към големи; 2) от големи към малки; 3) комбинирани.
Сортирането на шлици дава възможност да се получи всякаква фракция от сортирания материал без подмяна на работните органи. Празнината може да бъде образувана от две разминаващи се ленти или, както е показано на фиг. 11 с дивергентни цилиндрични ролки, въртящи се или невъртящи се. Обикновено в една наклонена равнинасъберете няколко ролки, които образуват няколко слота. Така се постига необходимата производителност. Под ветрилото от разминаващи се пръти се поставят вертикални прегради, образуващи бункери, в които рибата пада. Ако преградите са разположени по такъв начин (виж фиг. 11), че празнината при първата преграда е , при втората - , при третата - , тогава размерите на фракциите ще бъдат както следва: I фракция (- ), II фракция (- + ), III фракция (- + ) и IV фракция (+ )
Както се вижда от фиг. 11, дивергентното сортиране на слотове прилича на сортиране от фино към голямо.
Много често материалът се разделя на фракции, въз основа на условията за провеждане на технологичния процес след сортирането. От теорията на топло- и масопреноса е известно, че в процесите на топлинен и масопренос определяща роля играе дебелината B на обработвания материал. Времето за обработка се изразява чрез зависимостта , където k е коефициентът на пропорционалност. Материалът се счита за качествено обработен, ако параметърът, определящ неговото качество, е в границите, определени от техническите изисквания (ТЗ). Следователно, чрез обработка на парчета материал с различни размери за определено време е възможно да се получи продукт със същото качество. Например, за да получите риба със средна соленост, т.е., с концентрация на сол от 6 до 10%, тя трябва да бъде разделена на фракции.За да направите това, извършете следните изчисления.
Известно е, че продължителността на осоляването (в часове) се определя по формулата
(IV-1)
където е концентрацията на наситен солен разтвор, в който е осолена рибата,%; \u003d 26%, c - концентрация на сол в рибата, която се постига в часовете за осоляване,%; k - коефициент на пропорционалност за херинга, която е осолена в наситена саламура; k = 0,545,10* h/m2; B е дебелината на рибата, в mm,например В сортирана херинга е от 20 до 40 mm.
В началото на изчислението, в съответствие с горната формула, се начертават криви за концентрацията на сол в риба % и %. Кривите са показани на фиг. 12.
След това, използвайки фиг. 12, ще зададем фракциите, на които трябва да се раздели рибата. Максималната дебелина на рибата в улова е m, минималната концентрация на сол в рибата е %. Според тези стойности начертаваме точка А. От точка А начертаваме хоризонтална линия вляво, всички точки на която съответстват на продължителността на процеса h.
При този ход на правата линия дебелината на рибата намалява и концентрацията на сол се увеличава. В точка B, която лежи на кривата %, се достига максимално допустимата концентрация на сол в рибата. Точка B съответства на дебелината на рибата mm. Следователно, ако осолите риба с дебелина от 30 до 40 mm за 229 часа, можете да получите продукти с определена соленост. Така рибите с дебелина от 30 до 40 мм образуват една фракция.
Намираме следващата дроб по подобен начин. Вече са сортирани риби с дебелина до 30 мм. Останаха риби с дебелина от 20 до 30 мм. Следователно, чрез mm и%, изчертаваме точка C, от която изчертаваме хоризонтална линия CD вляво. В точка D намираме дебелината на рибата mm. Вижда се, че риба с дебелина от 22 до 30 mm ще има зададена соленост за време на осоляване от часове.Остава риба с дебелина под 22 mm, която ще трябва да бъде изпратена за друга цел или осолена (ще има много малко от тези риби) за един час.
Така че уловената херинга ще трябва да бъде разделена на три фракции.
Методът на разделяне на фракции е приложим за всички технологични процеси с известна зависимост от m. Трябва да се отбележи, че методът позволява не само да се определят границите на фракциите, но и да се зададе продължителността на процесите за всяка фракция.
Методите за сортиране на риба са директни инепряк.
Ако, например, рибите се сортират според същия параметър, който се измерва по време на сортирането, тогава този метод на сортиране се нарича директен.
Ако рибата се сортира по един параметър и се измерва при сортиране на друг, тогава този метод се нарича индиректен, например, необходимо е рибата да се сортира по тегло, а при сортирането трябва да се раздели на фракции в зависимост от дебелината. При индиректно сортиране повторното класифициране се случва, когато рибата от една фракция попадне в друга фракция.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: