Методи за засяване на люцерна
Освен в чиста сеитба, люцерната може да се засява и в смески с някои други многогодишни растения в тревни смески или с едногодишни растения - т. нар.покривна сеитба.
Засяването на люцерната с други, предимно многогодишни треви, е било широко препоръчвано в миналото. В момента люцерната се засява почти навсякъде в чист вид, което също не е много правилно. Практиката и опитът на много страни и институции показват, че при определени условия се получават много по-добри резултати при засяване на люцерна в смески, когато се създават треви за пасище или комбинирано използване (сено и пасище). Люцерната се засява най-добре в смеска и поради опасността от тимпания по преживните животни при паша върху чисти люцернови посеви и поради по-добрата устойчивост на паша и утъпкване на някои житни и други типични пасищни видове. Смеските имат още едно предимство – осигуряват най-добрия хранително балансиран фураж, което е от голямо значение при използване, особено през пролетта и началото на лятото в зелена конвейерна система. Освен това в някои райони на страната смеските осигуряват по-високи добиви на зелена маса и сено от 1 ха от люцерната и по-добре предпазват почвата от ерозия.
Многобройни опити, проведени в България, показват, че при използване като сено тревните смески могат да имат предимство в райони, където люцерната се коси 2-3 пъти през вегетационния период, тъй като добивът от първи откос винаги е по-висок (с 20-40%) от този на чистата люцерна. При втория и третия откос люцерната расте по-бързо, като предимството е в полза на нетната сеитба. Разликата обаче е малка. Ето защо общият добив от два и повече откоса е по-висок при тревните смески.
Ако почватаклиматичните, агротехническите и други условия са благоприятни, люцерната бързо расте след всяка употреба и осигурява 4-6 резки, в този случай чистите култури от люцерна превъзхождат добива на сместа.
Петракиев и Мамарова (1963) в Плевен в два 4-годишни опита са получили 17,6% повече зелена маса и 24% повече кръмни единици от тревни смески с преобладаване на люцерна и петел в три откоса годишно. Подобни са резултатите на Щерева (1960) в Научноизследователския институт по селекция в Толбухин, Конова (1959) в опитната станция в Кнежа, Павлова, Якимова, Джумалиева (1962) в Софийския окръг и др. От голямо значение в този случай е правилният подбор на други видове треви и тяхното съотношение, което в смеските за използване на сено трябва да бъде от 10 до 50%. Колкото по-благоприятни са условията за люцерната, толкова по-голям трябва да бъде нейният дял и обратното.
Според резултатите от опитите като подходящи компоненти за смески се препоръчват петел, висок райграс, безостен райграс, многокосен райграс, ливадна власатка, а за по-високи райони (1000-1200 m) - тимотейка и висок райграс.
За пасищно или комбинирано използване трябва да се засяват само такива смески, в които бобовите култури, и по-специално люцерната, трябва да имат малко относително тегло (20-30%). Делът на многогодишните бобови растения, които не причиняват тимпания, трябва да бъде голям. Подбират се видове, които са високопродуктивни и адаптирани към съответните условия и начин на използване. В Пловдив и СтараЗагора, най-добри резултати дават смеските от люцерна с еспарзета, птичи очен, еж, безостна тромба и многогодишен райграс.
Отглеждането на люцерна в чист вид трябва да се предпочита за използване на сено, когато условията са много благоприятни и позволяват 4-6 коси годишно (напояване, високо ниво на подпочвените води, плодородна почва, висок земеделски фон). При относително по-сухи и неблагоприятни условия за отглеждане на люцерна (по-кисела или с плитък орен слой на почвата, студен и сух климат и др.) и при 2-3 коси годишно трябва да се предпочитат други бобови треви (лотос, еспарзета, детелина) и отглеждането на тези култури в смески.