Методика за формиране на култура на речта в училище
Първа стъпка: избор на тема.
Втори етап: конкретизиране на проблема.
1) Обосновка на уместността на проблема
Културата на речта е способността да се говори, пише и използва правилно езика в съответствие с целите и условията на общуване. Още в древна Гърция и Рим се развива културата на родния език. Разработени са цели системи от концепции, мнения и препоръки, които оценяват качествата на добрата реч. В България борбата за речева култура е развита в творчеството на Ломоносов, Пушкин, Тургенев, Чехов, Куприн и много други класици.
Под култура на речта се разбира владеенето на нормите на книжовния език в неговата устна и писмена форма. [6]
Един от основателите на културата на речта S.I. Ожегов пише: „Високата култура на речта е способността правилно, точно и изразително да се предават мислите с помощта на езика“.
Добрата реч се основава преди всичко на нейната коректност, това е основата, на която се основават всички останали качества на примерната реч. [5]
През последните години се наблюдава намаляване на речевата култура не само в ежедневието, но и в публичното говорене, в печата, по радиото и телевизията.
Рязката промяна в политическия и икономически курс на държавата през 80-те години на ХХ век, появата на относителна „свобода на словото” – всичко това доста скоро се превърна в липса на контрол върху чистотата на словото за българската лексикология.
Потоци от народен език, жаргон, вулгаризъм избиха в просторите на вестници, списания, политически трибуни, телевизионни екрани, страници на книги. Всичко това доведе до загуба на умения за речева култура от по-голямата част от населението. [единадесет]
Но високото ниво на култура на речта е неразделна черта на културния човек. При никакви обстоятелства не трябва да се допуска изчезването на такъв важен аспект от културната личност.
Българският филолог академик Дмитрий Сергеевич Лихачов в своите трудове многократно засяга значението на културата на речта.
И така, в статията: „За езика на устния и писмения, стария и новия“ [7] той пише: „Най-голямата ценност на хората е езикът, на който пишат, говорят, мислят. мисли! Това трябва да се разбере задълбочено, в цялото му многообразие и голямо значение на този факт. В крайна сметка това означава, че целият съзнателен живот на човек преминава през родния му език. Емоциите, усещанията оцветяват само това, което мислим… но всичките ни мисли са формулирани на език… Най-сигурният начин да опознаем човек е неговото умствено развитие, неговия морален характер, неговия характер – слушайте как говори…, езикът на човека е точен показател за неговата култура.“
Тук Лихачов стига до една много важна тема – той говори за чистотата на езика.
„Но се случва и човек да не говори, а „плюе с думи“. За всяко понятие той има не обикновени думи, а жаргонни изрази. Когато такъв човек говори с думите си – „плюене“, разкрива циничната си същност. [7]
Известна е нетърпимостта на академика към сквернословието: „Ако безсрамието на ежедневието преминава в езика, то безсрамието на езика създава среда, в която безсрамието е вече нещо обичайно. Избягвайте „паразитни“ думи, ненужни думи, които не добавят нищо към мисълта. В думите "паразити" се крие скрита опасност от деградация на личността на говорещия. [7]
За съжаление всички тези явления, които Д.С. Лихачов, сега са много разпространени.
Повишаването на културата на речта е неотложен проблем на съвременното общество. За да се научи да говори, спазвайки нормите на съвременния български език, е необходимо още в начална училищна възраст да се обърне внимание на формирането на култура на речта. Това е едно от най-важните и основнизадачи на начален учител. Бих искал да обърна специално внимание на извънкласните дейности в училище.
2) Значението на свободното време
Една от водещите тенденции в развитието на съвременната цивилизация е свързана със засилването на ролята на свободното време в духовния живот на обществото и опазването на здравето на неговите членове. Свободното време по своя обем започва да надвишава работното време. Свободното време сега се превърна в еднакво важна сфера на формиране на личността, която традиционно е била преди всичко работа и труд. Свободното време придобива все по-голяма субективна стойност за хората, тъй като има широки възможности за самореализация на индивида, за задоволяване на неговите разнообразни потребности и интереси. [1]
Свободното време днес забележимо се превръща в самостоятелно поле на живот. ... Човек истински реализира своите творчески способности и наклонности именно в сферата на свободното време. [8]
В съвременното българско общество, в което има нестабилност на нормативните и ценностни системи, проблемът за свободното време става особено остър. У нас свободното време все още е подчинено на състоянието на политиката, икономиката, идеологията и т.н. И както показва практиката, свободното време на по-младото поколение често не само не носи очакваното възстановяване на силите, разцвета на творческите способности и т.н., но, напротив, вреди на индивида. В същото време свободното време се превръща в сферата, в която човек общува с изкуството. А това означава, че е необходимо да се обърне специално внимание на сферата на свободното време.
Необходимо е да се започне формирането на култура на речта още в детството, но в съзнателна възраст. Мисля, че най-подходящата възраст за това е началната училищна възраст. Въз основа на това трябва да се обърне специално внимание на сферата на свободното време.
Както беше разкрито в хода на изследването на културните и развлекателни дейности, свободното времеизпълнява две основни функции: развлекателна и развиваща. В рамките на последния има следните подфункции:
- Включване на личността в процеса на непрекъснато обучение
- Включване на хората в различни форми на любителско творчество
- Осигуряване на лично значима неформална комуникация
Като част от моята методика бих искала да разгледам първата подфункция: непрекъснато обучение, а предвид факта, че обект на методиката са деца в начална училищна възраст, бих искала да обърна специално внимание на игровите и художествено-развлекателни прояви.
Напоследък в педагогиката се наблюдава преструктуриране на практиката и методите на работа, по-специално различните видове игри стават все по-широко разпространени.
Темпът на нарастване на обема на учебния материал диктува собствените си условия за прилагане на методи на обучение за по-млади ученици. И тези методи често са насочени към количеството смилаем материал, а не към неговото качество. В такава ситуация на помощ идват игрите и артистично-образователните събития.
За децата в начална училищна възраст играта е от изключително значение: играта за тях е учене, работа, форма на обучение. [4]
Нуждата от играта и желанието за игра сред учениците трябва да се използват и насочват за решаване на определени образователни проблеми. Играта ще бъде средство за възпитание и обучение, ако бъде включена в педагогическия процес.
Великият чешки учител Й.-А. Коменски смята играта за необходима форма на дейност на детето, съответстваща на неговата природа и наклонности: играта е сериозна умствена дейност, в която се развиват всички видове способности на детето. [2]