Методологични подходи, принципи и методи за оценка на ефективността на корпорацията - Асаул А.
Глава 7. Концептуална рамка за оценка на ефективността на корпоративното развитие и управление
7.1 Методологични подходи, принципи и методи за оценка на ефективността на корпорацията
За да се определи ефективността на корпоративните структури, е препоръчително да се обърнете към моделите за оптимизация. Концептуалната основа на методологичните разработки в тази посока могат да бъдат принципите на системния подход, при който системата от дейности на корпорацията се разглежда като единен обект с подредена структура и връзки. От гледна точка на научната логика този метод може да се характеризира като най-пълният, точен и надежден, способен теоретично да обоснове икономически осъществимо решение и да предложи начини за практическото му прилагане.
Оптимизационните модели, заедно със симулационните и експертните модели, образуват блок от проблемно-ориентирани модели, насочени към намиране на най-добрите бизнес решения и осигуряване на тяхното последващо внедряване.Процесът, при който изборът на опция (в този случай набор от решения и мерки), най-добрият от всички възможни, се нарича процес на оптимизация, а самият такъв избор е условието за оптималност[179].
Принципът на оптимизиране на решенията е много разпространен в теорията на управлението, планирането, прогнозирането, както и в проектирането, производството и търговските дейности. Използването му обаче има опростена форма, изберете най-добрия вариант. Избор от този вид не отговаря на условието за оптималност, той отговаря на така нареченото условие за рационалност, когато обхватът на разглежданите опции е ограничен и най-добрият вариант може да е извън него.
Разликата между симулация иоптимизационните модели се проявява само в методите за тяхното изграждане (симулационните модели осигуряват възпроизвеждане на потока на процеса, оптимизационните модели - използването на аналитични методи). Самият процес на оптимизация в този случай се възприема като свойство, което е ключът към осъществимостта на всички проблемно-ориентирани модели.
При моделиране на дейностите на една корпоративна структура свойството оптимизация е особено важно. Изборът на оптимален модел на дейност на корпорацията е най-типичният пример за неговото проявление, когато условието за оптималност позволява прилагането на интегриран подход към изучаването на многопосочни процеси и явления, фактори и характеристики с различно качество и осигуряване на балансирана, напълно координирана оценка за тях [180].
Свойството оптималност се проявява в вариативността[181] на процеса на моделиране. Вариантност (вариантен метод, вариантен подход) е процесът на разработване на предварителни проекти на модела, по който се вземат решения от съответните ръководители.
Предложенията, залегнали в основата на управленското решение, винаги трябва да съдържат редица варианти - различни посоки на действие за постигане на целта, между които ръководителят, който взема решението, може да избира. Безалтернативното предложение всъщност не е добре обмислена препоръка, а ултиматум.
Има няколковида вариантни конструкции.
Вторият типвариантни конструкции се основава на варианти, които се различават фундаментално, като приемането на един от тях напълно изключва приемането на останалите. Такива опции се наричат алтернативи.
Третият типвключва опции, които не са взаимно изключващи се и не са в хронологичен ред. Те могат да съдържат повтарящи сеили допълващи се елементи и разликата може да няма фундаментална основа. Това обаче не означава, че окончателното решение може да включва не една, а две или повече опции. Самият процес на намиране на оптимума, изборът на опции не губи своето значение.
Характерът на изграждането на опциите не е основен в процеса на оптимизация, много по-важно е да се обоснове критерият за оптималност, въз основа на който се прави изборът на най-добрия вариант.
В процеса на оптимизиране на предприемаческите решения е много важно да се използват правилни, основани на доказателства критерии.[182] Критерият за оптималност е количествен показател, който има лимитираща мярка и е подходящ за сравнителна оценка на различни варианти. При екстремални проблеми променливата се нарича критерий, чрез промяна на която може да се прецени оптималността на решението. При проблеми с максимизиране тази стойност има тенденция да се увеличава (например печалбата може да се разглежда като критерий за оптималност). При минимални проблеми тя има тенденция да намалява (например критерият за оптималност може да бъде размерът на разходите).Търсенето на оптималната стойност на избрания критерий е целта на изчисленията или целевата функция.
За един проблем може да има само един критерий за оптималност и такъв проблем винаги е монокритериен. Търсенето на такъв индикатор продължава повече от десетилетие. Местните учени са направили много предложения за неговото обосноваване и използване. Предлага се максимизиране на обема на продукцията (нето, условно нетно, продадено и т.н.), печалбата и рентабилността на производството, ефективността на капиталовите инвестиции и показателите за жизнения стандарт. Общите и намалените разходи, количеството изразходвано време, площта бяха „подложени на минимизиране“.използвана територия и много други.
Общият подход към изграждането на критерия за оптималност както на водещите местни, така и на чуждестранни представители на научни школи се отличава с рядко единство. Тяхното внимание е насочено към показателя ефективност, израз на интензивния растеж и развитие на всеки обект.
Във вътрешната икономическа литература от последните десетилетия едва ли може да се намери по-често срещано понятие от ефективността. Той е обект на много научни статии и изследвания. Дадени са общи и много частни тълкувания на това понятие, разглеждат се основите на неговото формиране и се предлагат различни методи за измерване. Най-общо ефективността характеризира развитите системи, процеси и явления. Ефективността действа като индикатор за развитие, тя е и ¾ от най-важния му стимул. В стремежа си да подобрим ефективността на корпорацията, ние идентифицираме конкретни мерки, които допринасят за процеса на нейното развитие, и отрязваме онези, които водят до регрес. В този смисъл ефективността винаги е свързана с практиката. То става обект на управленска дейност.
Ефективността, за разлика от ефекта, отчита не само резултата от дейността (прогнозиран, планиран, постигнат, желан), но и условията, при които е постигнат. Ефективността на всяка дейност обикновено се изразява чрез съотношението на резултата към разходите. Целевата ориентация на такова отношение е желанието за максимизиране. В същото време задачата е да се максимизира резултатът на единица разходи. Възможна е и обратната зависимост, когато показателят за разходите е свързан с показателя за резултат. В този случай сравнителният показател е сведен до минимум.
Дейността на корпорацията първоначално е насочена към постигане на целта. И въпреки че не винаги води до това, със сигурностзавършва с резултат. Ако крайният резултат съвпада с целта, тогава дейността на корпорацията може да се признае за рационална, ако няма такова съвпадение, дейността на корпорацията се счита за нерационална (фиг. 7.1).
Фиг. 7.1 - Схема на взаимодействие между целта и крайния резултат от дейността на корпорацията
Една корпорация, основана на съвременна маркетингова концепция, винаги се характеризира с множество цели[184]. Проявява се преди всичко в алтернативността на процеса на целеполагане, когато от многото цели се избира една, която е най-съвместима с принципите на ефективност. Множеството цели може да се прояви в многокомпонентния му състав.
Дейностите на корпорацията включват производствени, търговски и финансови области, всяка от които се характеризира със свои собствени цели, понякога взаимно изключващи се (например, когато се стреми да увеличи печалбите и да минимизира разходите). В този случай, разбира се, се поставят задачите за намиране на еднопосочни цели или разумен компромис. Ако компромисът не е възможен, задачата за оценка на ефективността се решава чрез метода на многоцелевата оптимизация.
Вторият принцип за оценка на ефективността на предприемаческата дейност на корпорацията е допустимостта на използването на няколко критерия за оптималност. Важно е да се подчертае, че говорим за допустимостта, а не за необходимостта от използване на няколко критерия.
Целите на корпорацията формират основата за стратегически решения, чието изпълнение се осигурява от тактически и оперативни мерки, които формират основата за наблюдение на постигнатите резултати. На контролния етап количествените оценки осигуряват по-точни и разумни резултати от качествените[185].
Основната цел на тази концепция е да се промениотносителна производителност на корпорациите, увеличаване на рентабилността, оборота на средствата, маржовете на печалба или, обратно, намаляване на специфичното потребление на суровини и спомагателни материали.
За оценка на ефективността на корпорациите най-често се използва методологията за оценка на възвръщаемостта на инвестициите, разработена от DuPont Corporation:
където ROI - възвръщаемост на инвестицията;
D - печалба за разглеждания период;
К - инвестиран собствен капитал (стойност в началото на периода или средно за периода);
V - оборот (обем на продажби) за разглеждания период;
А - общите активи на организацията в парично изражение (стойността в началото на периода или средната стойност за периода).
Тази формула се тълкува по следния начин: „Възвръщаемостта на собствения капитал е пропорционална на произведението на възвръщаемостта на продажбите, оборота на активите и финансовия ливъридж (отношението на активите към инвестирания капитал).“
Методологията на DuPont се основава на познаването на връзката между различните финансови показатели. С него можете да определите кои компоненти на бизнеса и до каква степен трябва да бъдат променени, за да се постигнат планираните ключови показатели.
Когато се прилага формулата за ROI за оценка на представянето на корпорациите, първостепенно значение се отдава на показатели, които са в числители на дроби, т.е. D (печалба) и/или V (оборот, обем на продажбите) и/или A (общи активи).
От гледна точка на спецификата и задачите на развитието на корпорацията, увеличаването на масата на печалбите и заетия дял от капитала, увеличаването на конкурентните предимства определят стабилността на стратегическите позиции на корпорацията, т. характеризират възможността за неговото ефективно функциониране в дългосрочен план. Но тази концепцияРазвитието на една корпорация винаги трябва да привлече допълнителни средства, които могат да бъдат привлечени само от лица, които се интересуват от стабилен пасивен доход и поставят високи изисквания към системата за корпоративно управление.
Това предполага третия принцип: когато се оценява ефективността на дейностите, препоръчително е да се даде приоритет на целите, които характеризират стабилността на пазарните позиции на корпорацията. Интересът към оптималната стойност на всеки от факторите, включени във формулата за изчисляване на възвръщаемостта на капитала, предполага контрол върху намаляването на стойностите в знаменателите, включително растежа на производителността.
Този подход не противоречи на желанието за максимизиране на печалбите и създава условия за успешна работа в дългосрочен план. В същото време ефективността се оценява, като се вземат предвид стратегическите приоритети, а сред оценените показатели преобладават показателите, характеризиращи ефективността на усилията за получаване на такъв доход D от техните инвестиции K, които осигуряват възвръщаемост на капитала при някаква разумна стойност X над средното ниво на пазарната индустрия. В същото време рентабилността не трябва да расте над тази „разумна“ стойност, тъй като нейният по-нататъшен растеж е свързан с рязко увеличаване на бизнес рисковете. При този подход не се поставя задачата за пазарно или индустриално лидерство; тук се решава задачата за рационално използване на ресурсите на корпорацията, включително делегирането на част от функциите на контрола върху собствеността, системата за корпоративно управление.
Връзката на резултатите от работата с етапите на цикъла на създаване и продажба на продукти (работи, услуги) е четвъртият принцип за оценка на ефективността на корпоративното управление (Таблица 7.1).
Както знаете, печалбата се появява само на етапа на внедряване. Поради тази причина, за да се оценикорпоративно представяне[186] на междинни етапи са необходими индикатори, които са насочени към стратегически цели, обхващащи целия планиран жизнен цикъл на продуктите, от формирането на идея до премахването на продуктите от производството.
Зависимост на резултатите от дейността на корпорацията от етапите на цикъла на създаване и продажба на строителни продукти (строителни работи, услуги)
Етапи на цикъла на създаване и съществуване на продукти, работи, услуги