Междинен нерв - Медицински портал ПрофМедик
Междинният (vrisberg) нерв започва с влакна от мозъка с тънък корен между лицевия и слуховия нерв. В началната част (проксимално на колянния възел) междинният нерв се състои от много тънки възходящи (центростремителни) влакна - процеси на ганглийни клетки, главно на колянния възел. Тези клетки са подобни на клетките на гръбначните възли. Тогава междинният нерв е част от ствола, общ с лицевия нерв за почти цялата дължина на лицевия канал; в лицевия канал се отделя клон от възела на коляното - голям повърхностен каменист нерв; леко надолу от междинния нерв, преди да напусне лицевия канал, се отделя по-голям клон - барабанната струна.
Клетъчният възел на коляното на чувствителните клетки (gangl. geniculi) е наречен така, защото се намира на мястото на завоя (коляното) на багажника на лицевите и междинните нерви; подобно на гръбначните и полулунните възли на тригеминалния нерв, той се състои от фалшиви униполярни нервни клетки.
В ствола на междинния нерв има секреторни (парасимпатикови) и, очевидно, чувствителни (вкусови) влакна. Неговите секреторни влакна са процеси на клетки на горното слюнчено ядро на моста (nucleus salivatorius pontis, s. nucleus salivatorius n. intermedii), разположени в продълговатия мозък, медиално и зад ядрото на лицевия нерв. В бъдеще тези влакна преминават като част от клоните на големия повърхностен каменист нерв и като част от струната на тимпана.
Вкусовите влакна на междинния нерв са процеси на сетивни клетки на неговия колянен възел; техните централни процеси навлизат в продълговатия мозък и завършват там заедно с вкусовите влакна на глософарингеалния нерв върху клетките на ядрото на единичния тракт (nucleus tractus solitarii). Тяхната периферияпроцесите са част от големия повърхностен каменист нерв и тъпанчевата струна.
Вкусовите влакна на големия повърхностен каменист нерв инервират лигавицата на мекото небце като част от клоните на птеригопалатинния ганглий (те не са прекъснати в него). Вкусовите влакна на тимпаничната струна инервират предните две трети от лигавицата на езика; тези влакна достигат до лигавицата на езика като част от клоновете на езиковия нерв.
Секреторни (преднодални) влакна, които са част от големия каменист нерв, преминават към клетките на птеригопалатинния ганглий; постнодуларните влакна на последния в състава на клоните на този възел следват до слъзната жлеза, до жлезите на лигавицата на мекото небце и носната кухина.
Част от влакната се отделят от междинния нерв и следват по-нататък като част от големия повърхностен каменист нерв. Другата част от сноповете влакна на междинния нерв, след отделянето на големия повърхностен каменист нерв, следва в състава на струната на тимпана сред сноповете на неговите влакна. Пренодуларните парасимпатикови влакна на тимпаничната струна при излизането им от петротимпаничната фисура на темпоралната кост се включват в ствола на езиковия нерв. Отделяйки се от езиковия нерв, те отчасти навлизат в субмандибуларния, отчасти в сублингвалния възел; там те преминават към постнодални влакна, т.е. към периферни ефекторни неврони. Влакната на последния инервират субмандибуларните и сублингвалните слюнчени жлези. Заедно със секреторните влакна, вазомоторните, по-специално, вазодилататорните влакна се приближават до кръвоносните съдове на субмандибуларните и сублингвалните жлези. От същия източник кръвоносните съдове на предните две трети от езика също имат парасимпатикова инервация.
Пренодуларните влакна, които са част от големия повърхностен петрозален нерв, преминават къмпериферни неврони в птеригопалатиналния ганглий. Част от постнодалните влакна на тези неврони е част от палатиналните и задните носни нерви и инервира лигавичните жлези на небцето и носната кухина. Друга част от постнодалните влакна на клетките на птеригопалатинния ганглий се намират в птеригопалатинните нерви и в свързващия клон между зигоматичните и слъзните нерви.
В горната част на продълговатия мозък, близо до двигателните ядра на лицевия нерв, има парасимпатиково ядро, чиито клетки инервират слъзната жлеза и жлезите на лигавицата на носната кухина.
Пренодалните влакна на тази инервационна система са първо в големия повърхностен каменист нерв, влизат с него в крилопалатинния ганглий и там преминават към клетките на този ганглий. Част от постнодалните влакна на тези клетки е първо в максиларния нерв, след това в неговите клонове - зигоматично-темпоралния нерв и свързващия клон на последния със слъзния нерв: тези влакна следват слъзната жлеза. Друга част от влакната следва като част от клоните на птеригопалатинния възел към жлезите на лигавицата на носната кухина и мекото небце.
Симпатиковата част от инервацията на слъзната жлеза се осъществява от влакната на клетките на горния цервикален симпатичен ганглий, следващ го като част от периартериалния плексус на слъзната артерия (постнодуларни влакна). Парасимпатиковите (секреторни) влакна към слъзната жлеза принадлежат към клетките на горното слюнчено ядро, споменато по-горе; те следват първо като част от сноповете на ствола на лицевия нерв, а след това като част от големия повърхностен каменист нерв до птеригопалатинния ганглий (пренодални влакна). Тук те преминават към нодални неврони, чиито влакна достигат до работния орган - епитела на слъзната жлеза като секреторна част от клоновете на зигоматичния нерв и свързващата муклонове със слъзния нерв.
По този начин пътят на междинния нерв към слъзната жлеза и към жлезите на лигавицата на носната кухина се развива по следния начин: пренодалните клетъчни влакна, разположени близо до ядрото на лицевия нерв в продълговатия мозък, следват първо като част от влакната на междинния нерв, след това като част от големия повърхностен каменист нерв, след това като част от нерва на птериума гоиден канал и в него достигат клетките на крилопалатиналния ганглий; оттук влакната на клетките на птеригопалатинния ганглий (постнодални влакна), като ефекторно-секреторни влакна, се изпращат по различни начини до слюнчената жлеза и до жлезите на лигавицата на носната кухина.
Вазодилататорните влакна към носната лигавица, според някои източници, са първо в лицевия нерв, след това в ствола на повърхностния петрозален нерв и след това в клоните на птеригопалатинния ганглий.
Най-голямата асоциация на елементи на автономната нервна система принадлежи към групата на блуждаещия нерв (IX, X и XI двойки главни нерви).