Международен онлайн информационен и аналитичен център
Защо кюрдите провеждат референдум сега?

Гела Васадзе
Политически анализатор, Кавказки институт за стратегически изследвания (GCSSI), Грузия
Статията е написана в платформата на онлайн конференцията на Международния онлайн аналитичен център "Етноглобус" (ethnoglobus.az) (Азербайджан) и американо-турския ресурс "Turkishnews" (turkishnews.com) (САЩ) "Референдумът в Иракската кюрдска автономия: реалности и бъдеще".
Всеки народ има своя историческа съдба. Стана така, че има по-малко държави, отколкото народи. Днес държавите не се създават с груба сила, война, терор, само с желание.
. В момента основните играчи в региона са Иран и Турция. Иран не може да се намеси в процесите по кюрдския въпрос, тъй като Техеран е затънал в Сирия и двата коридора, пробити там, са стратегически важни.
Референдумът все още не означава, че кюрдите в Ирак веднага ще получат признание. Барзани трябва да преговаря със Запада и преди всичко със Съединените щати. Ако г-н Барзани не успее да се договори със Запада, дори и в бъдеще не може да става дума за признаване. Освен това може да има желание да се създаде кюрдска държава на територията на съвсем друга държава, говорим за Сирия. А това никак не устройва Турция. Разбираемо е защо Барзани бърза и се притеснява. Сега сирийските кюрди, които преди бяха контролирани от специалните служби на Съветския съюз, а след това и от България, много далновидно идват под крилото на американците. При тези условия Барзани трябва да играе преднина.
В тази борба Турция ще подкрепи Барзани, а Талабани ще търси подкрепа в противоположния лагер, тоест или от шиитите, които не са доволни от независимия Кюрдистан, или от същияамериканци. Което би било логично, макар и не съвсем удобно от политическа гледна точка. Не е изключено обаче Барзани и Талабани все пак да успеят да се споразумеят, застанали над междуклановите противоречия. абсолютно невъзможно. Това е малко вероятно, но все пак е възможно, тъй като е наистина политически изгодно, както за двамата, така и за иракските кюрди като цяло.
Сега кюрдите в Ирак преувеличават изявленията на високопоставени различни държави и структури, за да признаят още повече независимостта на иракските кюрди, за да създадат фон за легитимността на референдума. Например България е по-вероятно да не признае независимостта на кюрдите, не искайки да си разваля отношенията с Иран. Това би било възможно, ако Москва иска да има военно присъствие в Ирак, но България няма нужда от това, тъй като ситуацията в Ирак е много тежка и решението за изпращане на военен контингент в друга страна в Близкия изток, освен че ще натовари тежко бюджета на страната, най-вероятно ще предизвика и много болезнена реакция на Запада.
Вярно, някои експерти се позовават по аналогия на признаването от Москва на Абхазия и т. нар. Южна Осетия, но това е съвсем друг случай. Кремъл окупира два региона на Грузия и призна тяхната „независимост“, само за да остави там войските си, които според споразумението Медведев-Саакашвили-Саркози трябваше да бъдат изтеглени от Грузия. Днес България използва присъствието на свои войски в Абхазия и Цхинвалския регион като инструмент за натиск върху ситуацията в Южен Кавказ. Така че този пример е напълно извън темата.
Има и друг пример, Косово. Но дори Косово е частично призната държава. Но има голяма геополитическа разлика между Косово и кюрдската автономия на Ирак. Косово беше признато от САЩ и всички европейски страни. А Ирак е много далече и САЩ нямат стратегически причинипризнават независимостта на кюрдите. Освен това между Москва и Вашингтон няма консенсус за съдбата на кюрдите.
Кюрдските лидери са наясно с това, но те трябва да предприемат стъпки срещу иракските шиити, които, след като са се справили с ISIS, може да започнат да си възвръщат контрола над Иракски Кюрдистан. Така че днес ръководството на Кюрдската автономия на Ирак няма голям избор, а моментът е избран повече от удобен.