Международни ислямски организации
Идеята за обединяване на мюсюлманския свят чрез създаване на международна организация се ражда след Първата световна война сред палестински религиозни фигури . Един от първите, които го изразиха , беше мюфтията на Йерусалим Шейх Мохамед Амин ал-Хусейни.
През 1926 г. в Мека се провежда международна ислямска конференция. На него представители на 15 мюсюлмански държави обявиха създаването на Конгреса на ислямския свят (KIM). До следващата сесия, проведена през 1931 г. в Йерусалим, КИМ не е институционализирана. На Ерусалимския форум е избран Изпълнителен комитет - постоянен орган на КИМ.
След Втората световна война центърът на движението за ислямско обединение се премества за известно време в новосформираната мюсюлманска държава - Пакистан. През 1951 г. в Карачи се провежда редовна сесия на KIM . В него взеха участие представители на 32 държави и мюсюлмански общности . На сесия беше одобрен Уставът на КИМ. Ръководният орган на Конгреса беше Върховният съвет, който се събира на заседанията си ежегодно и назначава генералния секретар.
Багдадската сесия на KIM, проведена през 1962 г., беше от голямо значение. В него участваха делегати от 40 страни, включително СССР. Сесията разработи обща стратегия за борбата за политическа и икономическа независимост на мюсюлманските страни, за съвместните им действия срещу Израел.
Издаването на собствено месечно списание "Мюсюлмански свят" и организирането на излъчването на редица радио и телевизионни програми на няколко езика допринесоха за съживяването на дейността на КИМ.
КИМ срещна активна съпротива от нео-салафитите, представляващи едно от най-влиятелните мюсюлмански религиозни движения. В него особено активна беше асоциацията „Мюсюлмански братя“, за която Конгресът на ислямския свят беше представен като организация, изразяваща изключителните интереси на националистическите режими в Пакистан, Египет и Индонезия, „узурпирайки идеалите на ислямската умма“ [1].
Асоциацията, подкрепяна от краля на Йордания, привлече на своя страна мюсюлманските общности от 15 страни (включително Египет, Иран, Мароко, Алжир, Сирия, Ливан, Саудитска Арабия, Йордания, Афганистан, Индонезия). През 1953 г. те създават нова международна организация, Общият ислямски конгрес за Йерусалим (WIKI). Неговата дейност от самото начало беше насочена към решаването на палестинския проблем. Въпреки многократното предложение за създаване на обединен ислямски фронт срещу Израел, то така и не беше приложено.
По инициатива на краля на Саудитска Арабия през 1962 г. в Мека се провежда Обща ислямска конференция, на която присъстват представители на 32 страни, главно улеми от различни ислямски движения и мазхаби (салафити, нео-салафити, нео-уахабити, малики, ханбали, шафити, ханифи). Резултатът от конференцията беше създаването на Световната ислямска лига (LIM), международна неправителствена ислямска организация. От самото си създаване Саудитска Арабия заема водеща позиция в Лигата, като е основният й финансов донор (бюджетът на LIM е 1 милион саудитски риала през 1962 г., 46 милиона през 1975 г., а сега наближава 100 милиона).
В учредителните документи на LIM тя се характеризира като чисто сунитска международна организация с религиозно, културно и образователно направление, чиято цел е да създадесътрудничество между ислямските държави в политическата, икономическата и културната област, укрепване на влиянието на духовенството в обществото, въвеждане на принципите на исляма в конституциите на мюсюлманските държави. В дейността си ЛИМ често надхвърля богословските и културно-образователни събития, участвайки в политически акции. И така, по време на първата война в Чечня, тя организира антивоенна кампания. Генералният секретариат на LIM подкрепи призива на ръководителя на върховния комитет на Улемите на Саудитска Арабия, шейх Абд ал-Азиз ибн Абдалах ибн Баз към мюсюлманите по света да направят дарения, "за да помогнат на чеченския народ в съпротивата срещу агресията."
LIM се стреми да разшири своето присъствие и влияние чрез създаване на бюра на лигата дори в онези страни, които не са традиционно ислямски. За координиране на дейността им са създадени ислямски съвети: Европейски (1973 г., централа в Лондон), Африкански (1976 г., централа в Дакар), за Северна и Южна Америка и Карибите (1970 г., централа в Ню Йорк), Азиатски (1978 г., централа в Карачи).
LIM полага много усилия , за да ръководи координацията на дейността на други международни ислямски неправителствени организации - KIM, WIKI и Афро-азиатския ислямски конгрес, създаден през 1965 г. За тази цел, под егидата на LIM, още през 1964 г. беше постигнато споразумение между KIM и VIKI за разделянето на сферите на дейност: всички въпроси от духовно, културно и образователно естество бяха прехвърлени на първата организация, втората трябваше да се съсредоточи върху решаването на палестинския проблем. Тези усилия обаче като цяло се провалиха. Координацията на дейностите все още е слаба и КИМ не е отказалот претенциите им за водеща роля сред ислямските неправителствени организации.
Страните кандидатки за влизане в ОИК трябва да отговарят на един от трите критерия: 1) по-голямата част от населението на страната са мюсюлмани; 2) конституцията квалифицира държавата като ислямска; 3) държавният глава е мюсюлманин. Тези критерии бяха финализирани през 1987 г.
От началото на 70-те години на миналия век броят на страните-членки на ОИК се е увеличил от 24 на 56 (през 2000 г.).
Документите на ОИК правят опит да синтезират общоприетите норми на международното право с мюсюлманските правни принципи. „Всеобщата ислямска декларация за правата на човека“, разработена от OIC, провъзгласява ненамеса във вътрешните работи на суверенни държави, но в същото време говори за необходимостта от защита на мюсюлманските малцинства в определени страни, например в Индия, България, Филипините, на основание, че те са неделима част от световната мюсюлманска общност - Уммата.
OIC е субект на международното право. През 1975 г. тя получава статут на наблюдател на ООН. В дневния ред на срещите на всички форуми на ОИК централно място заема проблемът за близкоизточното уреждане. На конференцията на министрите на външните работи на страните членки на ОИК, проведена през 1980 г., беше създадена постоянна комисия , състояща се от 11 министри на страните участнички и генералния секретар на ОИК, за да разгледа всяко извънредно положение в мюсюлманския свят и да разреши спорове и конфликти между страните членки на ОИК.
Всички решения на ОИК имат консултативен характер. За разлика от ООН, тя няма механизъм за изпълнение на своите решения. Затова дейността му е постоянно подлагана на остра критика от Ирак, Либия, Судан занеефективност, особено при решаването на близкоизточния проблем. Неефективността на ОИК отчасти се обяснява със значителни противоречия в позициите на страните-членки.
В допълнение към неправителствените и междуправителствените ислямски организации, има голям брой мюсюлмански благотворителни организации и фондации. Някои от тях имат свои клонове и в България.
До 2000 г. Министерството на правосъдието на Руската федерация регистрира 6 ислямски международни организации от различни направления:
- Отдел на Световната ислямска лига - Регионално бюро на Световната асамблея на ислямската младеж;
- Българска фондация "Ибрахим бен Абд ал-Азиз ал-Ибрахим" (Саудитска Арабия);
— клон на благотворителната организация „International Humanitarian Appeal“ (Обединени арабски емирства);
- клон на обществена организация - научно дружество "Комисия по научните знаци в Корана и Суната";
- Клон на Ислямската агенция за помощ и спасяване;
- клон на благотворителната организация "Ислямска помощ" ("Ислямска помощ").
Целите на тези организации, посочени в техните учредителни документи, са доста сходни и по правило не надхвърлят предоставянето на материална помощ на отделни граждани и обществени и религиозни сдружения както и съдействие за организиране на религиозно образование [2].
В българската преса и научна литература имаше доста негативни оценки за дейността на подобни ведомства и фондации на територията на Руската федерация. По-специално беше отбелязано, че тяхното предоставяне на хуманитарна помощ е придружено от създаването на широка мрежа от организации финансирани от Саудитска Арабия, особено активно стремящи се да насърчават увеличаването на ролята на исляма в обществения живот впостсъветското пространство и по този начин пряко или непряко да консолидира своето присъствие там. Въпреки значителното влияние на Саудитска Арабия в такива структури като ислямската световна лига (WIL), Световната асамблея на ислямската младеж, Международната ислямска организация за спасение (MIOS-Al-Igasa), Световният висш съвет за джамиите (HVSDM), Международната благотворителна асоциация „Тайба“, техните представителства действаха на територията на България 3>фактически безконтролно ръководен, предоставяйки финансова помощ на ислямски организации в Северен Кавказ, включително Чечения. По този начин те нарушиха принципа за ненамеса във вътрешните работи на други държави, официално провъзгласени от властите на Саудитска Арабия. Освен това всички тези организации се стремяха да заобиколят официалните мюсюлмански структури в България, независимо дали става дума за раздаване на финансова помощ, безплатно разпространение на Корана, изграждане на джамии, организиране на поклонения в Мека, обучение на български мюсюлмани в религиозни учебни заведения на арабските страни или създаване на тренировъчни лагери за деца на територията на Чечня, Кабардино-Балкария, Карачай-С. херкесия, Дагестан и Башкортостан [3].
Протестите имаха ефект: от края на 1998 г. обемите на финансиране на международните благотворителни фондации бяха значително намалени. Ръководството на българските клонове на WIL, MIOS, Световната лига на ислямската младеж претърпя значителни кадрови промени, като основни партньори в работата на тези организации станаха официалните мюсюлмански институции в България.
Сертификатът е изготвен от Алексей Ковалчук.
[1] Поляков К. И. Арабски изток и България: проблеми на ислямския фундаментализъм. М., 2001. С.156.
[2] Ислямът в постсъветското пространство: поглед отвътре. М., 2001. С. 47.