Михайлова Д
Намирайки се в метрото, човек престава да бъде индивид, разтваряйки се в масата на безлична тълпа. Без да губи своята индивидуалност, той заменя част от моралните си нагласи за „стадните чувства” на човешките маси. Според Г. Блумър [1] масата се характеризира със следните характеристики: представителство на различни класи, които се различават по културни, материални и професионални характеристики; анонимност; липса на комуникации в тази квазигрупа.
Всяка година проблемът със задръстванията в метрото става все по-остър. В пиковите часове хората се превръщат в неконтролируема по никакъв начин орда; всички бързат, опитвайки се да влязат в претъпкана кола. В момента на пристигането на влака ситуацията се влошава: хората престават да осъзнават напълно действията си, подчинявайки се на стадните инстинкти; стават агресивни и безмилостни. В преследване на място за сядане те грубо нарушават нормите на човешкото поведение. Повечето предпочитат да се преструват, че не са забелязали възрастния човек или бременната жена, защото не искат да отстъпят мястото си. Струва си да се подчертаят конфликтните ситуации, когато един човек тактилно докосва друг по груб начин. Словесната престрелка лесно може да прерасне в ругатни, което се отразява негативно на психологическата обстановка в цялата кола. За съжаление, поради анонимността в тази квазигрупа, наречена „ефектът на спътника“, това е често срещано явление. Жестокостта обаче се проявява, когато ден след ден те се спускат в този „мравуняк“, проправят си път през гъстотата, маневрират, опитват се да вървят по-бързо, за да не бъдат стъпкани, и се опитват да стоят в претъпкана кола. В такива моменти няма достатъчно въздух или лично пространство, индивидът всъщност е „притиснат“ и изпитва когнитивен дисонанс. За всеки се изразява различно: някой показваагресия, някой стоически я приема за даденост, опитвайки се просто да оцелее.
За по-подробно обяснение нека симулираме типично пътуване във вагон на метрото. Повечето от пътниците са произволна колекция от хора, които се виждат за първи път и следователно не са в контакт помежду си; освен това те се отделят от тълпата, без да искат да получават никакви негативни емоции от нея. Изключение правят хората, които пътуват заедно в компании, обсъждайки нещо в своя кръг. Отчасти това е причината те да не се влияят от част от законите на тълпата.
Разбира се, пътниците ще започнат да взаимодействат в извънредни ситуации: ако някой от тях се разболее или вагонът спре по технически причини. Въпреки това е трудно да ги помолите да предложат маршрут или да помогнат за разрешаването на конфликт в дадена квазигрупа.
Тоест, човек е психически атакуван от непознати около него. Не всеки обича да бъде обект на голямо внимание, затова хората често вземат със себе си в метрото вестник, таблет, електронна книга и по този начин се опитват да избягат от реалността - в социологията този процес се нарича "бягство от реалността". Една малка бележка е интересен факт, който открих: след появата на безплатен Wi-Fi на кръговата линия хората все по-активно използват интернет джаджи.
Често има пътници, които не искат да бъдат част от сивата маса. Това се проявява в грима, начина на обличане, поведението. Ако по-рано имаше негласни правила на поведение, сега всеки се опитва да изрази своята индивидуалност по различни начини. Тийнейджъри, които са привърженици на различни субкултури или хора, които се опитват да се откроят по изтънчен начин, получават отрицателна оценка от пътниците. Въпреки това има много случаи на раздяла собщество, което получава положителна оценка.
Разбира се, в метрото няма да срещнете милионери. С оглед на факта, че таксите за обществен транспорт са много по-евтини от това да управлявате собствен автомобил, хората със средни или ниски доходи го използват. Тук няма да срещнете популярни звезди или бизнесмени, които предпочитат удобно пътуване с личен автомобил.
Заслужава да се спомене възрастовият състав на пътниците. Рано сутринта в метрото можете да видите забързаното население на страната, бързащо за работа, студенти и ученици. Около обяд метрото става по-свободно, а в късния следобед отново има голям наплив от хора, този път прибиращи се у дома.
Според Оксана Запорожец, водещ изследовател в Института за хуманитарни исторически и теоретични изследвания на името на А. А.В. Poletaev NRU HSE, метрото се превърна в символ на метрополията, гражданите все повече го използват като място за срещи или комуникация помежду си[3]. Това е вярно. Често виждаме хора, които стоят и гледат през очите на своите познати. Тук можете да видите и малки групи от приятели, които са се събрали, за да прекарат времето си заедно.
Голяма тълпа от хора в метрото дава възможност на бедните да получат своята милостиня. Често има хора с увреждания, афганистанци, стари жени, които искат хляб. Въпреки това, само около десет процента от тези, които искат, няма да могат да живеят без милостиня. Останалите са обикновени измамници. Според социологическо проучване 69 на сто от гражданите предпочитат да помогнат на тези, които искат, което показва съжалението на нашето население[2].
Разбира се, в метрото можете да забележите много проблеми, които държавните служители са длъжни да решават. Според мен правителството трябва да обърне много повече внимание на този проблем, отколкото сега. На първо място, създайте повече условияза комфорта на хората. Чрез отварянето на нови станции е възможно да се съкрати пътят за гражданите, живеещи в близките села, а пускането на нови автомобили, които отговарят на най-новите постижения на науката, ще направи пътуването по-удобно.