Михалков С
Пиещо врабчеСергей Михалков
Случи се По време на птичия банкет: Кълвачът-тамадата забеляза, Когато гостите вдигнаха чашите си, Какво има в чашата на Врабчето - Вода! плодова вода!! Гостите вдигнаха врява, всички започнаха да негодуват, - „Дузпа“ изсипа Спароу. И той все казва: „Не пия! Не пия! Не пия!“ "Не подкрепяйте приятелите си? Защо съм болен, - Крещи Бухалът, - но все пак пия до дъно!" "Къде си го видял да не пиеш за горите И за родните небеса?!" Гласове ехтят от всички страни на масата. Какво да направя? Спароу клъвна половин чаша. "Не! Не!", викат му те. Нашият скромен трезвеник не издържа дълго - Всички се разпръснаха, той остана под масата. Много години минаха оттогава, Но Врабчето няма откъде да мине, И където и да се появи, Навсякъде го гледат и шепнат след него: "Ох, как пие!", "Ох, как се разложи!", "Чу ли? Онзи ден пак се напи!", "Знаеш ли? Напуска семейството си!". Напразно Спароу вика: „Не пия-и! Не пия-и-и!!”
Други, случва се, ще пропуснат (Горкият не е доволен от това!), Ще се поправи, ще вземе акъла си, Никога повече няма да се спъне, Живее по-умно, по-скромно сто пъти. Но ако някой разговор го докосне някъде дори с една дума Има хора, които са готови за него. Но някъде, изглежда, веднъж Имаше нещо под масата с него.