Министерството на земеделието предлага да се въведат квоти за производство на птиче месо и яйца
След три години Министерството на земеделието възнамерява да приложи подобен механизъм и при птичето месо, чието годишно производство е 15-16%. Такива темпове, според Гордеев, ще позволят на домашните птицевъди през 2010 г. да доведат производството до нивото на продоволствена сигурност в страната, което предполага, че вносът трябва да осигури 20% от потреблението.
Всичко това, според идеята на министъра, трябва да предпази българския пазар от "проблеми със свръхпроизводство", както и да го предпази от падане на цените, за да "не трескат нашите производители".
Досега обаче тези тревожни явления не са наблюдавани на пазарите на яйца и птиче месо. Според експерти намеци за това на пазара на яйца е имало през първата половина на миналата година, но след това много птицеферми са преминали към производство на месо. Затова през втората половина на годината дори имаше недостиг на яйца. Това се потвърждава от динамиката на цените:
сред храните яйцата бяха сред лидерите по поевтиняване до средата на лятото, а след това станаха двигатели на инфлацията. В резултат на това годишното увеличение на цените за тях възлиза на 7,5%.
По отношение на производството на птиче месо България наистина е набрала добро темпо. „През 2008 г. за първи път надминахме цифрата от 1990 г., като произведохме 2,2 милиона тона птици (през 1990 г. - 1,8 милиона тона)“, казва Виктор Гушчин, директор на Всеруския научноизследователски институт на птицепреработвателната промишленост. Но са внесени още 1,2 милиона тона. „В момента всеки производител на птиче месо заема своя ниша. Има пазар, има търсене, а ние внасяме една трета от продуктите”, потвърждава Ирина Антушева, експерт по пазара на птиче месо в Института за пазарни изследвания на селското стопанство.
Но като цяло това все още не е свръхпроизводство. „Мисля, че нашият пазар е относително наситен. По покупателна способност - да, по отношение на потребление - не ”, смята Гушчин. „Обикновено човек трябва да усвоява 72 кг на година.месо сме 57–58 кг“, уточнява експертът. Разбира се, повечето от месото, което ядат българите, е пилешкото като най-евтиният вид. Но намаляването на производството му или дори спирането на производството на сегашното ниво означава, че българите просто ще бъдат недохранени.
Освен това не е ясно дали Министерството на земеделието е направило корекции за кризата в изчисленията си.
„Преразпределението вече е в ход - през последните шест месеца хората преминават от скъпи меса към по-евтино пилешко. Това ще увеличи търсенето на птиче месо. И вносът ще поскъпне,
отбелязва Антушева. Това е въпреки факта, че министерството на Гордеев наскоро въведе защитни мита върху вноса. Експертите се съмняват, че местното производство на други видове месо може да запълни тази ниша. „Малко вероятно е производството на говеждо месо да расте през следващите години, дай Боже да не спадне. Свинско - може би, но как кризата ще се отрази на месната индустрия, вероятно никой не знае сега ”, казва Гушчин.
Проблемът с падащите цени за производителите на птиче месо също все още не стои - пазарът бавно се увеличава. Но
дори да се повдигне въпросът за поддържане на рентабилността на домашните птицеферми, тогава това трябва да се направи по различен начин, настояват експертите. „Продажната цена на птицефермите е 64–68 рубли за килограм. На рафтовете - 100 рубли. Търговска надбавка - 1,5 пъти. Защо продажбите печелят повече от производството? Защо да не ограничим посредниците, вместо да ограничим производството”,
Самите производители смятат мярката за преждевременна. „Стратегическата посока на предложението е ясна, но все още не сме достигнали показателите, които гарантират националната продоволствена сигурност. Освен това, като се има предвид текущата финансова и икономическа ситуация, изпълнението на много инвестиционни проекти в птицевъдството просто е спряно от производителите ине е ясна съдбата на вече започнатите проекти. Въпреки че чувстваме подкрепата на държавата по този въпрос, все още няма реално финансиране на инвестиционни програми“, казва Ирина Острякова, представител на Cherkizovo Group.
Освен това, когато се постигне необходимото ниво на сигурност, България може просто да изнесе излишните птици. „Бихме искали да станем износители и да се конкурираме успешно с чуждестранни производители“, признава Черкизово.
Сега няма смисъл да се прилагат квоти, съгласна е Антушева: „В този случай предприятията няма да се развиват. Малките производители ще бъдат изкупени от големи компании. Икономистите също са против предложените от Гордеев мерки. „Мислех, че имаме пазарна икономика, най-доброто нещо за определяне на адекватни цени, в която е конкуренцията. Пазарната икономика трябва да бъде ориентирана към потребителите. В този смисъл той все още е слабо развит у нас и с такива мерки ние сме поканени да засилим това недоразвитие“, казва Игор Николаев, директор на отдела за стратегически анализи във ФБК.