Мислех, че не ми харесва
Дай Боже, няма да изгубя ума си И ще живея още един ден В тези лепкави здрачи и тъмнина Коя любов избрах вместо това
Душата се напоява със сълзи на скръб Прибоят на бушуващото море е в ушите ми Отново си спомних какво се случи За това как те измъчвах, не обичах.
Съдбата не ми позволява да правя корекции Някога, спомням си, бях обичан Сега съм оставен на произвола на съдбата - Ти издигна стена в сърцето си
А зад стената лежи друг Тя се топи в ръцете ти през нощта Улавяш погледа й с любов Не помниш докосването ми
Ще преживея този ужасен сън Ще прекъсна веригата на моето мъчение Кога? Не питай, няма отговор Вероятно, когато низът от неприятности бъде прекъснат
Но пътят напред е пълен с тях Животът без теб и пустотата на пътя Но аз вървях цял ден, И сянка падна върху очите ми
Не живея, само мизерно съществувам В сънищата, с ТЕБ само триумфирам Събуждам се, пак чакам нощта Все пак там ще ТЕ прегърна
Ще раздам градушка от целувки там И никога няма да забравя тези мигове Нека са само в съня Но щастието на мечтите ме привлича
Живея в ТЯХ, обичам ГИ, Но сърцето ми се съсипва ден след ден За това мразя само себе си И в болката на булото на душата си не виждам
Духът ми напусна, напусна тялото Когато те прогоних толкова смело И мислейки, че не те обичам, те пуснах Никога не си простих това.