Мистерията на Бамбергския конник

Навигационно меню

Персонализирани връзки

Съобщение

Информация за потребителя

Вие сте тук » Заедно по света » Приказки: Германия » Мистерията на Бамбергския конник

Публикации 1 страница 10 от 44

Споделяне1 2012-05-10 17:02:00

  • Автор: Космари
  • Паганел
  • От: Москва
  • Регистриран: 2008-03-19
  • Покани: 0
  • Публикации: 5531
  • Уважение: [+144/-5]
  • Положително: [+49/-2]
  • женски пол
  • Награди:
  • Прекарано във форума: 2 месеца 11 дни

Кой чука, кой чука под прозорците, Смущава сънната нощ? Който зове: „О, хубава девойко, О, сестро, скъпа приятелко, Стани, отвори, побързай, любима моя!

Синът на царя, синът на царя на Всевишния, Първият и единствен, Аз слязох от небето в земния здрач Спасете душите на смъртните от плен, Приех смърт и много укори.“

Редактирано от CosMary (2012-05-10 17:03:04)

Споделяне2 2012-05-10 17:04:57

  • Автор: Космари
  • Паганел
  • От: Москва
  • Регистриран: 2008-03-19
  • Покани: 0
  • Публикации: 5531
  • Уважение: [+144/-5]
  • Положително: [+49/-2]
  • женски пол
  • Награди:
  • Прекарано във форума: 2 месеца 11 дни

Скоро краят на нощта. Зората вече се разсъмва. Сънлив средновековен баварски град. Всички спят, а само едно момиче не спи - не дреме. Тя седи на прозореца и чака звука на конски копита по старата настилка ...

Детайл от канонични столове в олтарната част на Императорската катедрала

Фрагмент от дървени павета на портите на Новаярезиденции.

И тогава се появява той – въплъщение на мечтите на красиви момичета от всички времена и поколения – мистериозният Ездач, (принц?!) на бял кон. Появява се и замръзва на третия стълб вдясно от главния кораб в императорската катедрала.

Тази конна статуя е голямата тайна на Бамберг. Никой не знае нито името на героя, нито името на скулптора. Никой не знае, но всеки иска да знае и излага хипотези с различна степен на съмнителност. Сред кандидатите са имената на св. Георги, цар Давид, император Константин, един от тримата влъхви, унгарският крал Стефан. В бъдеще ще обясня произхода на някои версии и ще обърна внимание на съществуващите аргументи, които са лесни за опровергаване (или можете да се съгласите с тях). Като цяло как ви харесва? Много харесвам този елегантен ездач и също толкова елегантния му кон.

Снимката е взета от тук, моята е станала зле

Редактирано от CosMary (2012-05-10 17:06:36)

Споделяне3 2012-05-10 17:08:48

  • Автор: Космари
  • Паганел
  • От: Москва
  • Регистриран: 2008-03-19
  • Покани: 0
  • Публикации: 5531
  • Уважение: [+144/-5]
  • Положително: [+49/-2]
  • женски пол
  • Награди:
  • Прекарано във форума: 2 месеца 11 дни

Когато летях до Виена (където започваше нашият баварски маршрут), прочетох статия в списание Skylines, наречена„Защо сме щастливи“. В самото начало журналистката признава, че е официално щастлива. Във всеки случай половината от нея определено е щастлива. Така гласи статистиката, която твърди, че 59 процента от австрийците се смятат за щастливи хора. От европейците най-щастливи са датчаните (77%), следвани от швейцарците (76%) и малко по-назад от финландците (70%).Тези данни не ме учудват. Представете си, че утре ще разберете, че ще живеете в Швейцария! Ще се почувствате ли по-щастливи? Може би още по-щастлива ще бъде новината за предстоящия живот някъде на островите Фиджи (85 процента от жителите там се смятат за щастливи). Но ето на какво се радват гражданите на Нигерия, не разбирам. Въпреки това тук статистиката нарича числото 84!

Бях изненадан от разликата в щастливата статистика на Германия и австрийската й съседка. 72 процента от германците не се оплакват от живота и се смятат за доста щастливи. Австрийците също са изненадани и се опитват да обяснят несъответствието със собствените си данни. Като че ли разликата между германец и австриец е като между боен кораб и валс. Разбира се, бронята на бойния кораб го предпазва по-добре от всякакви нещастия, шегуват се те.

За съжаление от Skylines не отчетоха радостна статистика за страната ни. Трябва някак да оправим ситуацията. Няма да издърпаме цялата страна, но поне в целия "целия свят" ... Смятате ли се за щастлив човек? Възможности за отговор: да/не.

И намерих тази формула на щастието на витрината на магазин за подаръци в Бамберг. Любов + подарък = усмивка. Формулата е международна, но защо те всички и навсякъде се усмихват, а ние не. Нещо не ни е наред или с любовта, или с подаръците?

Редактирано от CosMary (2012-05-10 17:47:17)

Споделяне4 2012-05-10 17:11:26

  • Автор: Космари
  • Паганел
  • От: Москва
  • Регистриран: 2008-03-19
  • Покани: 0
  • Публикации: 5531
  • Уважение: [+144/-5]
  • Положително: [+49/-2]
  • женски пол
  • Награди:
  • Прекарано във форума: 2 месеца 11 дни

И дори имат статуи, които се размиват в щастливи усмивки. Например статуята на Света Кунигундаусмивки, стоящи на Долния мост над река Регниц.

Кунигунда е дъщеря на Зигфрид от Люксембург и съпруга на Хенри Баварски, по-известен като императора на Свещената Римска империя Хенри II. Хенри и Кунигунда се женят през 999 г. Тогава булката навърши 19 години, а младоженецът - 26. Историците пишат, че бракът е щастлив, но бездетен. По каква причина не се получи с децата, не е ясно. Според една версия и двамата съпрузи са дали обет за целомъдрие в брачната си нощ. Според друга версия този обет е даден от една Кунигунда. Последната версия се потвърждава от информация за болестта на Хенри (той страдаше от уролитиаза) и, очевидно, обетът на Кунигунда служи като прикритие за импотентността на съпруга си.

Кунигунда едва ли може да се нарече щастлива жена, но средновековните крале вероятно са имали своя собствена формула за щастие. На сутринта след брачната нощ кралицата получи от съпруга си подарък, направен с любов (или като компенсация?) - град Бамберг. В отговор Кунигунда вероятно се усмихна на съпруга си и даде своя дар на Църквата. Причината за нейното поведение не ми е ясна. Може би, за да изкупи липсата на деца в брака си?

Както и да е, Кунигунде и Хайнрих живяха щастливо до смъртта си (Хайнрих беше 15 години по-рано). И след смъртта и двамата бяха канонизирани. В императорската катедрала на Бамберг между стълбите в олтарната част се издига императорската гробница (скулптор Тилман Рименшнайдер, около 1500 г.). На капака са изобразени двамата съпрузи в цял ръст, а на страничните релефи са изобразени сцени от живота им.

Изглед към императорската катедрала от странична улица

Редактирано от CosMary (2012-05-10 17:47:53)

Споделяне5 2012-05-10 17:21:15

  • Автор: Космари
  • Паганел
  • От: Москва
  • Регистриран: 2008-03-19
  • Покани: 0
  • Публикации: 5531
  • Уважение: [+144/-5]
  • Положително: [+49/-2]
  • женски пол
  • Награди:
  • Прекарано във форума: 2 месеца 11 дни

Докато животолекарят (вдясно) заспива до леглото на болния крал, Свети Бенедикт (вляво) се появява и премахва пикочния камък от Хайнрих.

Картината до него изобразява сън за претегляне на душата след смъртта, който Хайнрих е сънувал. Архангел Михаил с везни: върху по-светла купа има дявол, символизиращ лоши дела, но друга купа надделява, очевидно с добри дела.

И тук виждаме, че чудотворното изцеление на св. Бенедикт не помогна и мечтата се оказа „в ръката“. Хайнрих умира и неутешимата Кунигунда се сбогува с него.

От страната на Кунигунда е представено „чудото на пфенига“ (при плащането на пари занаятчиите на катедралата изложиха крадец, на когото монетата, топейки се, пронизва ръката му).

Най-интересният последен барелеф. Той изобразява сцената, в която Кунигунда е обвинена в изневяра. Не е ясно кой е обвинителят, но в кадъра присъства Хайнрих (със сурово лице). И така, Кунигунда, обвинена в изневяра, за да докаже невинността си, ходи боса по нажежени ножове и не се нарани (ножовете, за съжаление, не попаднаха в рамката). Да, вероятно не е имало друг начин да се установи невинността на една жена в такава пикантна ситуация през Средновековието.