Мистерията на хората с феноменална памет - 17 март 2015 г., Земята - Хрониките на живота
Има само няколко десетки хора на цялата планета, които имат феноменална памет и могат да си спомнят дори най-малките детайли от ранна детска възраст, докато повечето хора не помнят себе си в толкова ранна възраст. Невероятно големият капацитет на паметта се дължи на синдром, който се свързва с концепцията за хипертимезия.
Хипертимезия или хипертимичен синдром е способността на човек да помни и възпроизвежда изключително голямо количество информация за живота си. Тази способност засяга само автобиографичната памет. В медицината все още не могат да определят състоянието на това явление и понякога го свързват с хипермнезия, т.е. подобна способност, която засяга всички видове и форми на паметта.
Терминът "хипертимезия" се появи не толкова отдавна, през 2006 г. След това група учени изложиха хипотеза за характеристиките на това нарушение. По този начин човек, който развива хипертиместичен синдром, прекарва необичайно дълго време в мислене за миналото си, поради което има способността да си спомня определени събития от живота си.
Докато феноменалната памет, развита с помощта на мнемонични техники, не се счита за патология, когато става въпрос за запомняне на необходимата информация и данни, учените смятат хипертимезията за отклонение. Пациентите с този синдром имат неконтролирани и несъзнателни асоциации, когато видят определени предмети или дати, в резултат на което човек си спомня с точност всеки ден от живота си.
Един забележителен човек, който е развил хипертимезия, е Мерилу Хенър (родена през 1952 г.), американска актриса и продуцент.
Що се отнася до Марилу Хенър, чийто феномен сега е активенЕксперти проучват, най-ранните й спомени датират от 18-месечна възраст. На този ден, както си спомня жената, тя играе с брат си. Интересното е, че по-рано се смяташе, че човек не може да си спомни какво му се е случило до двегодишна възраст.
След това събитие тя може да говори за това как е прекарала някой от дните си, за какво е говорила, какви програми са били по телевизията и т.н. Така че, ако през целия си живот един обикновен човек помни около 250 лица, тогава Хенър помни хиляди от тях. От това учените също заключиха, че дългосрочната памет не е селективна и всички събития, обработени от краткосрочната памет, се прехвърлят в дългосрочно съхранение.
Американка Джил Прайс - тя помни абсолютно всички събития от живота си, като се започне от 14-годишна възраст - ако посочите произволна дата, Джил ще възпроизведе какво се е случило с нея този ден, какво е било времето, какви важни събития са се случили в света. Нейните феноменални способности бяха потвърдени от учени от Калифорнийския университет в Ървайн през 2006 г. Оттогава, поради повишения интерес към изследванията в тази област, хипертимезия е потвърдена при още петима души.
Като цяло, според учените, до 2014 г. е възможно да се идентифицират около 50 души с такива невероятни способности да запомнят в детайли всеки ден от живота си. В момента учените не могат точно да идентифицират причините за този синдром, но това може да се дължи на факта, че при пациентите темпоралните лобове и опашното ядро в мозъка са увеличени по размер.
Невролозите изучават особеностите на мозъка. Като част от търсенето на хора с добра памет в Калифорнийския център по неврология са изследвани повече от две хиляди души. Зададоха им шестдесет въпроса, на които можеха да отговорят само хора, които помнят всичко.
Смята се, че на планетата има между четири и двадесет човека със супер памет. Най-известната от тях е жителката на Лос Анджелис Джил Прайс, която написа книга за себе си „Жена, която не може да се забрави“. Американският град се оказа богат на необичайни таланти: вторият собственик на абсолютна памет, Боб Петрел, също живее в Лос Анджелис.
Още двама души с официално призната супер памет също живеят в САЩ: Брад Уилямс и актрисата Марилу Хенър. Последният е забележителен с това, че помни себе си от 18-месечна възраст - това противоречи на мнението на учените, че човек не е в състояние да възпроизведе събитията от живота си, които са му се случили преди двегодишна възраст.
Поради факта, че има много малко хора с хипертимезия, практически няма данни за появата на тази способност. Някои учени смятат абсолютната памет за мит и желанието на хората да вярват в безграничните си възможности. Douwe Draaisma, професор по история на психологията в университета в Гронинген, пише в своята Книга на забравата, че "повечето от нашите преживявания не оставят следа в мозъка".
Доу отбелязва също, че „Хората са склонни да сравняват паметта с нещо, което за тях лично се е превърнало в символ на съхранение, като компютър или снимка. А за забравата се използват други метафори: сито, гевгир. Но всички те приемат, че запомнянето и забравянето са противоположни процеси и съответно единият изключва другия. Всъщност забравата се смесва в спомените ни като мая в тесто.
Професорът прилага към паметта средновековна метафора – палимпсест, т.е. парче пергамент за многократна употреба. „Пергаментът беше скъп и затова старите текстове бяха изстъргани или измити и отгоре беше написан нов текст, след известно време старият текст започна да прозира през новия текст.… палимпсестът е много добро изображение на слоевете спомени: идва нова информация, старата се изтрива, но по принцип старата информация се крие в новата. Вашите спомени също резонират във вашите преживявания и само поради тази причина е невъзможно да се опише спомен като пряко копие на това, което сте преживели. Те са погълнати от това, което вече е там. (Адаптирано от „Het geheugen is ongezeglijk.“ – de Volkskrant, 03.11.10, стр. 48-49.)
Повечето от нас обаче не са в опасност да имат абсолютна памет. И докато учените спорят дали хипертимезията е болест или семантична характеристика на тялото, в нашата власт е да направим паметта си добра, защото никой не оспорва възможността за нейното обучение.