Мистериозна pCell или DIDO под микроскоп
И така, днес, след като прочетох преводната статия за pCell, се ударих няколко пъти с ръка в лицето. Защото няма да е трудно за всеки, който се е занимавал с физическия слой на мобилните комуникационни мрежи, да разбере каква е „мистериозната мотивация (!sic)“ на DIDO.
Да започнем отдалеч. Откъдето има растящи крака.
Ортогонални множества
Ортогонално множество в математиката е множество или подмножество от елементи, където за всекиxиyот това множество са изпълнени следните условия: 1)f(x,y) = 0акоx != y2)f(x, x) = 1
Където операциятаfе точков продукт, който изпълнява и трите свойства на точковия продукт
Освен това операцията f и елементите на множеството могат да бъдат всякакви. Така че f може да бъде както банална операция на скаларното произведение на вектори, така и интеграл. А елементите на едно множество могат да бъдат или вектори, или дори функции. Например, когато се апроксимират функции, често се използват системи от ортогонални полиноми. Но това е друга тема.
Да се върнем на нашите овце. Да предположим, че имаме две числа (скалари)aиbи ортогонално подмножество B от множество A. Взимаме 2 елементаxиyот B и съставяме такъв елемент (a*x + b*y), който ще принадлежи на A, но не и на B. Получаваме изпълнението на следните вериги от операции:
1)f( (a*x + b*y), x) = a*f(x,x)+b*f(y,x) = a*1 + b*0 = a, 2)f( (a*x + b*y), y) = a*f(x,y)+b*f(x,x) = a*0 + b*1 = b
По този начин, за да се получи начален скалар от съставен елемент, е достатъчно да се вземе скаларното произведение на този елемент и началния елемент на ортогоналното множество.
Ако все още не е ясно как това се отнася към темата, ще преформулирам предишнотооферта.
По този начин, за да се получи оригиналният сигнал от съставниясигнал, е достатъчно да се вземе скаларното произведение отприетия сигнали оригиналния елемент на ортогоналното множество.
Започва да се прояснява, нали?
Ортогонални кодове
Ортогоналните кодове са обичайният набор от ортогонални вектори. В телекомуникационните системи те се използват навсякъде. Например тяхното приложение може да се намери в технологиите CDMA и W-CDMA. Идеята е всеки бит, който се предава през физическата среда, да бъде кодиран с определен ортогонален код. Тук „кодиран“ означава баналната операция за умножаване на число по вектор. И по този начин, след кодиране, не бит се предава през физическата среда, а цял вектор, умножен по стойността на бита. И всеки елемент от такъв вектор се нарича чип. Самата операция на умножение се нарича канализиране, а ортогоналният код се нарича канализиращ код.
В действителност има много нюанси, като генериране на ортогонални кодове за предаване в движение, но това са подробности.
И така, какво може да бъде иновативното в приемането на сигнал от няколко радио точки едновременно, какво е декларирано в pCell? Точно така – нищо. Единствената разлика е, че чрез създаването на няколко отделни точки на предаване, разработчиците на системата получиха допълнителна караница, свързана със синхронизирането на времето на сигнала (предавателите трябва да изпращат началото на рамката синхронно, в противен случай ще има изместване между ортогоналните кодове и магията ще спре да работи).
Останалата част от пълнежа и теорията се използва отдавна и не мога да нарека всичко това освен маркетингово замъгляване на очите.