Mizuho - AnCafe Drabbles
AnCafe Drabble
ОТКАЗ ОТ ОТГОВОРНОСТ:Отказвам се от всички права върху героите. И се извинявам, че използвам техните имена и изображения в моя фенфик.
Съседната къща е пълна с горящи прозорци. Ярките лампи осветяват стаята с топла светлина. Понякога можете да видите тичащи деца, суетеща се майка в кухнята, влюбена млада двойка, за която тази вечер е единствената. Такива прости, но в същото време родни и топли емоции. Толкова ми е скучно... Вероятно само в апартамента ми няма светлина, стоя, облегнат на студеното стъкло, и завиждам, гледайки живота на някой друг. Бих искал поне за миг да стана част от голямо и приятелско семейство, просто да се насладя на идващата вечер и да почувствам любовта на любимите хора. Имах всичко. Но по някаква причина си е отишло, толкова далече, че не можеш нито да протегнеш ръка, нито да уловиш неуловимото щастие. Тъжно е... Зад прозореца снежинките тихо се въртят в хоровод. Осветени от жълтите отблясъци на прозорците, те искрят, поглъщат уюта на дома и продължават своя неусложнен танц. Те не са сами. Мога ли да се слея със снега? Интригуващо... Отварям широко прозореца и навеждам тялото си напред. Зимен студен въздух духа върху лицето ми, снежинки, уловени от вихрушка, ме обгръщат в облак, утаяват се върху косата ми, дрехите, топят се върху лицето ми. Опитвам се да хвана няколко студени звезди в устата си. Но има толкова малко от тях, че дори не ги усещам на езика си. Жалко... Исках вкус на единство. Без прозорец снежните люспи изглеждат още по-красиви, а аз, очарован от танца на природата, замръзвам, гледам. Не ми е студено. Топло е, нали? Или просто изглежда... Гледам снега да вали. Снежна сцена… Снежен пейзаж… - Това е моята глупост! Чувам глас зад себе си и топли ръце обгръщат раменете ми. Решихте ли да замръзнете? - Не, просто обичам да гледам снега... - И през прозорецапробва ли да гледаш - Опитах. Бях самотен. - Прости ми, Мику. За тази нелепа кавга съжалявам! - Просто остани с мен... - Разбира се. Теруки ме прегръща силно, усещам топлината му да стопля тялото ми. Той стиска дланите ми в своите, снежинките се топят от топлината, но мокрите пръсти само се преплитат по-плътно един в друг. - Ти си моята снежна мечта, любов моя... Просто мечта...
Име:KneesFandom: AnCafe Pairing: Teruki/Miku Рейтинг: G Жанр: пух, романтика
- Теруки, спри! Е, щекотливо е. – възкликна Мику, когато барабанистът на AnCafe за пореден път погъделичка коленете на вокалиста. - Не мога да се сдържа. Те са толкова сладки! - Фетишист! - Аха! Мику се усмихна щастливо, когато Теруки отново притисна лицето си към красивите колене на любовника си.
Факт е, че нищо не привлече вниманието на барабанист в малък вокалист като коленете му. Първоначално Мику носеше широки панталони, но колкото повече, толкова по-откровени ставаха тоалетите му, панталоните отстъпиха място на къси шорти или дори карирани поли и тогава Теруки за първи път видя голите крака на приятеля си.
Кой би си помислил, че едно момче може да има толкова очарователни колене! Теруки не можеше да откъсне очи от заоблените, плавни извивки на капачките на коленете, те изглеждаха толкова спретнати, искаше да ги погали, наслаждавайки се на твърдостта им под дланите и усещайки топлата мека кожа. Как омагьосан Теруки следваше приятеля си, движенията му на сцената по време на концерти, в гримьорната, когато Мику седеше до него, с кръстосани крака, на фотосесията...
Коленете ми бяха полудели. Теруки почувства, че това е нездравословно привличане, но не можа да се сдържи, а просто продължи да се взира в стройните крака на вокалистката също толкова безсрамно.
Когато Мику случайно събори пластмасова чаша, пълна с минерална вода, Теруки пръв грабна кърпа и се втурна да избърше влагата от дрехите и голите му колене. По някаква причина вокалистът изобщо нямаше нищо против и когато движенията на барабаниста, предназначени да изсушат мокрите следи по кожата, се превърнаха в меки удари, Мику вече беше готов на всичко, само и само да не спре.
Оттогава цветните къси панталони бяха добавени към гардероба на Мику, а ярките високи колена и клиновете вече не се побират в скрин. Но си струваше. Особено когато вечер Теруки нежно галеше всяко коляно, покривайки ги с леки целувки и гъделичкане по ръба. Това се превърна в техен вид нощен ритуал.
И сега, възхитен от съкровището си, Теруки отпусна глава върху любимите колене на Мику и затвори очи блажено. - Толкова много обичам коленете ти! - Само те? - И без собственика на тези, аз просто не мога да живея! - каза Теруки и дръпна вокалиста към себе си, дърпайки Мику в дълга целувка.
Теруки се събуди с чувството, че го наблюдават. Лежеше и се вслушваше в тишината, забелязвайки и най-малките промени в полумрака на спалнята. Нещо явно не беше наред и Теруки искаше възможно най-скоро да разсее чувството на страх, което постепенно се прокрадваше в душата му. Той отвори очи. Мику спеше дълбоко с лявата си ръка, увита около него. Тихо подсмърчане приспиваше, Теруки искаше да се сгуши до спящия и да потъне в сън, но обезпокоителното чувство не го остави на мира. Обърна глава и се натъкна на погледа на горящи в полумрака очи. Когато паниката отшумя, Теруки различи куче, седнало на пода. „Ах, Nyappi-chan“, каза барабанистът с шумна въздишка. - Е, изплашихте ме! Кучето, доволно, че най-накрая е привлякло вниманието на един от собствениците, се завъртя и започна да скимти щастливо. - Просто недейкажи ми от какво имаш нужда накратко! Сякаш разбирайки всяка една дума, Nyappi стана още по-ревностен да призове човека към действие. - Проклет да си! Теруки изруга, освободи се от прегръдката на русия мъж и започна да се облича. Nyappi, очевидно възхитен от решителността на господаря си, изтича нетърпеливо до вратата и обратно към краката на Teruki, трескаво размахвайки рунтавата си опашка и изразявайки пълното си одобрение. - Да тръгваме вече, Бутон! - ухили се "стопанинът", вдигна кучето на ръце и излезе от стаята, като тихо затвори вратата. Младежът на леглото само похъркваше сладко и се зарови по-дълбоко в одеялото.
Връщайки се от разходка, Теруки внимателно избърса лапите на животното и го свали на пода. Часовникът показваше шест и половина сутринта. Теруки отиде в кухнята с чаша ароматно кафе точно сега. Тракането на нокти по паркета извести, че рошавото чудо предпочита компанията. Няпи си играеше с върховете на пръстите на Теруки, докато вареше кафе в голяма чаша. Мику му го даде, когато барабанистът реши да се премести в апартамента на вокалиста. От тази голяма жълта халба можете да пиете заедно, което и правеха - огромна халба димящо какао, тиха вечер и любим човек наблизо - щастието изглеждаше идеално. И тогава Няпи изтича и Мику си играе с него на пода дълго време, обръщайки се, скачайки и тичайки на четири крака. „Вие сте като две кученца“, усмихна се Теруки, наблюдавайки с вълнение кой ще се умори пръв.
И въпреки че кучето беше готово да започне играта точно сега, Теруки все още мечтаеше да се върне в топло легло. Взе чаша кафе и отиде в спалнята. Мику все още спеше, проснат на леглото. Теруки внимателно седна на ръба, съблече дрехите си, възнамерявайки да заспи отново, но тъжното хленчене близо до леглото натисна съжаление. - Всички сте в Мику, обидени и плачещи акополучавате малко внимание! - каза нежно Теруки, отвеждайки кучето до леглото. - Не е вярно, не плача - чу се съненият глас на вокалиста. - Добро утро! - Сутрин. Защо си станал толкова рано? — попита Мику. - Няпи, ела при мен - той протегна ръце към кученцето, виждайки, че то започна да се измъква от ръцете на барабаниста. - Разходихме се. - Вървяхте ли? Ти отново? - последното изречение беше отправено към кучето, което висеше в ръцете на Мику, радостно приветствайки втория си собственик. „Съжалявам, Теруки, трябва да излезеш с него. Още е малък... - Следващият път ще те събудя, така да бъде! - Е, не, не е честно. Няма да се изправя за нищо! - Мислиш ли, че се радвам да ставам всяка сутрин в невероятно ранни часове?! - Е, как можеш да устоиш на такава и такава шпионка ?! - Мику протегна и обърна лицето на кучето към Теруки. Два чифта големи, весели и искрящи очи се взираха в барабаниста, често примигвайки с мигли. Наистина е невъзможно да устоиш на този! - Ти си неподражаем! Nyappi-chan." Теруки посочи с пръст кучето. — И Няпи-кун — посочи той с пръст към Мику. - Обичаме те, нали, Nyappi?! Нека покажем на Теруки колко много го обичаме! Мику се наведе към тъмнокосия мъж, държейки кучето от другата страна на лицето на барабаниста. И тогава двамата едновременно близнаха Теруки по двете бузи. Последва изблик на смях, цялото трио падна на леглото, Няпи облиза лицето, носа, челото на Теруки, а Мику целуна тънките устни на любимата си. Така че можете да се събуждате всяка сутрин по всяко време!