мюсюлмани в Европа
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Избори в Украйна
Мултимедия
Събитията от последните месеци отново привлякоха вниманието към мюсюлманската общност в Европа. Европейците бяха шокирани от поредица от резонансни терористични атаки, извършени от ислямски радикали, както и от притока на до милион и половина мюсюлмански бежанци от страните от Близкия изток и Северна Африка. И така, колко от тях са мюсюлмани в Европа и какви са перспективите за по-нататъшното им съществуване на "стария континент"?
Според Германския архив на исляма (Zentralinstitut Islam-Archiv) през 2007 г. е имало 53 милиона мюсюлмани в цяла Европа, включително 16 милиона в ЕС и 25 милиона в България. Според американския изследователски център PEW през 2010 г. (оттогава цифрите са се увеличили силно) най-големите мюсюлмански общности в Западна Европа са били в Германия (4,8 милиона души, или 5,8% от населението) и Франция (съответно 4,7 милиона или 7,5%). Във Великобритания този дял е 4,8% (около 3 милиона мюсюлмани). В България са живели повече мюсюлмани (от 14 до 25 милиона души, разпространението на данните е много широко), но има фундаментална разлика: говорим преди всичко не за мигранти, а за коренното население на Българската империя-СССР-РФ, които имат опит от съжителство в многонационална държава и са много по-добре интегрирани в обществото. Особено място заемат мюсюлманите на Балканите (най-малко 12 милиона души), където те също са местна етно-религиозна група и съставляват 18,5% от населението в Черна гора, 35% в Македония, 60% в Босна и Херцеговина, 80% в Албания и 90% в Косово.
Делът на мюсюлманската общност в населението на Европейския съюз расте бързо: 4% през 1990 г., 6% през 2010 г. и според прогнозите 8% до 2030 г.Мюсюлманите са концентрирани в големите градове: в Париж - 1,7 милиона души, в Лондон - около 1 милион души. В редица европейски градове техният дял е особено висок: Амстердам (14%), Антверпен (16,9%), Брюксел (до 25%), Бирмингам (26,9%), Марсилия (25%), Стокхолм (20%), Кьолн (12%). А някои райони на тези градове, като прословутия Моленбек в Брюксел или Сен Дени в Париж, са почти изцяло мюсюлмански.
Трудности при интегрирането
Почти всички мюсюлмани в ЕС идват от страните от Близкия изток, Северна Африка и Балканите. Въпреки дългия си престой в Западна Европа, те упорито се придържат към традиционните религиозни и семейни ценности. Поради по-високата раждаемост сред европейските мюсюлмани, делът на младите хора е висок, особено податливи на пропагандата на войнствения ислямизъм и традиционните ислямски ценности. Радикалният ислям бързо се разпространява сред мюсюлманската младеж в Европа, както сред новодошлите, така и сред второто и третото поколение мюсюлмани. Хиляди млади мюсюлмани от Франция, Германия и Обединеното кралство заминаха да се бият в Сирия и Ирак на страната на ИД.
Демографският натиск се засилва Въпреки че вълната на масова миграция от Близкия изток към Европа, наблюдавана през 2015-16 г., временно утихна, ново нашествие на бежанци е неизбежно. Продължава демографският взрив в арабските страни и Турция – по целия периметър на южните граници на Европа. Така населението на Египет нараства с 2 милиона души годишно, надхвърли 90 милиона души и ще достигне сто милиона през следващите години. Страната се задъхва от пренаселеност, няма достатъчно вода, обитаемата земя е само 7% от територията. Други страни са изправени пред подобни проблемиАрабски свят, чието общо население е над 400 милиона души, включително Алжир - около 40 милиона, Сирия - 22 милиона, Ирак - 35 милиона. Особена роля за изострянето на сегашните проблеми на Турция изигра и демографският фактор. През последните 25 години населението тук се е увеличило от 50 до почти 80 милиона души. Вътрешността на Анадола, където населението води традиционен начин на живот, изповядва консервативен ислям и ражда много деца, остава източник на висока раждаемост.
Въпреки „упоритите“ факти, западноевропейските политици продължават да пренебрегват демографската заплаха от южното Средиземноморие. Създава се впечатлението, че нито зачестилите терористични атаки, нито миграционната криза, нито надигащият се ислямски радикализъм ще принудят политическото ръководство на Европейския съюз и основните страни от Западна Европа да се откажат от идеологическите догми на „мултикултурализма“, политическата коректност и толерантността. Като негласно правило основните медии в ЕС предпочитат да не говорят за националността или религиозната принадлежност на терористите. Също така си струва да припомним, че от година и половина вестниците и онлайн изданията в Германия и Франция премахнаха читателски форуми по всички „чувствителни“ теми, предимно тези, свързани с бежанците, мюсюлманите и тероризма. В тези условия антиевропейски и десни партии, които набират все повече привърженици, са изразители на страховете и страховете на коренното население на ЕС.