МКБ-10 Инфекции, причинени от вируса на маймунската шарка - лечение, клиника, признаци според международния
МКБ-10 Категория: B04
Съдържание
Определение и фон[редактиране]
Едрата шарка е група зоонозни инфекциозни заболявания, причинени от вируси от семейство Poxviridae и характеризиращи се с треска и везикуло-пустулозен обрив. Те включват: маймунска шарка, кравешка шарка, болести, причинени от ваксиналния вирус и неговите подвидове, биволска шарка, както и псевдокравешка шарка (параваксина) и шарка на Тана. Причинителят на псевдококошката принадлежи към рода Parapoxvirus, едрата шарка на Тана - към рода Yatapoxvirus, останалите - към рода Orthopoxvirus. Маймунската шарка клинично наподобява едрата шарка и представлява най-голяма опасност, тъй като може да се предава от човек на човек, а патогенът е много близък генетично до вируса на вариола. Други поксвирусни инфекции се проявяват с единични везикуло-пустулозни елементи и регионален лимфаденит.
Маймунската шарка (англ. monkeypox, лат. variola vimus) е остро зоонозно естествено фокално вирусно инфекциозно заболяване, разпространено в тропическите гори и саваните на екваториалната зона на Централна и Западна Африка и характеризиращо се с интоксикация, треска и везикуло-пустулозен обрив.
Източник и резервоар на патогена са болни примати от 12 вида (церкопитеки, колобуси, гибони, горили, шимпанзета, орангутани и др.) и тропически катерици. Продължителността на периода на изолиране на вируса не е известна. Човек се заразява от болни животни чрез контакт (през конюнктивата и увредена кожа) и въздушно-капков път или въздушен прах (аерозолен механизъм на инфекция). Естествената чувствителност на хората не е известна. Болен човек може да бъде източник на инфекциозен агент.
Когато се идентифицират маймуни с едра шарка илипри съмнение за това заболяване се провеждат същите противоепидемични и превантивни мерки, както при естествената едра шарка, включително ваксинация с ваксина срещу едра шарка.
В тропическите райони на Централна и Западна Африка, където маймунската шарка е ендемична, се препоръчва рутинна ваксинация на населението.
Етиология и патогенеза[редактиране]
Причинителят е вирус от род Orthopoxvirus от семейство Poxviridae. По морфологични и антигенни свойства той е близък до вируса на вариола, но се различава от него по основни биологични свойства:
- върху хорион-алантоисната мембрана на пилешки ембриони при температура 34,5-35,0 ° C, вирусът се размножава с образуването на малки петна с централен кръвоизлив и единични големи бели петна; пределна температура на развитие - 39,0 ° С (фиг. 18-5);
- има изразена хемаглутинираща активност;
-няма цитопатичен ефект и не предизвиква феномена на хемадсорбция в клетките на трансплантираната линия от бъбреци на ембриона на прасето.
Устойчивост на факторите на околната среда - същата като тази на причинителя на едра шарка.
Фазите на патогенезата са същите като при естествената шарка, но с развитие на по-изразени възпалителни промени в лимфните възли.
Клинични прояви[редактиране]
Инкубационният период продължава от 7-ия до 21-ия ден.
Основната характеристика, която отличава маймунската шарка от едрата шарка, е развитието на лимфаденит при 86% от пациентите. Проявява се в продромалния период едновременно с повишаване на температурата до 38,0-39,5 ° C, главоболие, миалгия и артралгия. Лимфаденитът може да бъде двустранен или едностранен и в зависимост от входната врата на инфекцията се развива в субмандибуларните, цервикалните, аксиларните или ингвиналните лимфни възли. С появата на екзантема в 64%пациентите развиват генерализирана лимфаденопатия. При аерозолния механизъм на инфекция пациентите съобщават за болки в гърлото и кашлица. Периодите на обриви, нагнояване (фиг. 18-10) и възстановяване в клиничните прояви практически не се различават от естествената шарка, но обикновено протичат по-лесно и по-бързо (за 2-4 седмици). Според класификацията на Rao (Таблици 18-33), маймунската шарка при хората преминава в обичайната форма според дискретния вариант в 58% от случаите на заболяването, според полуконфлуентна и конфлуентна - съответно в 32 и 10% от случаите. Възможно е развитие на едра шарка пурпура (един случай при дете), дискретна разновидност на вариолоида, едра шарка без обрив, едра шарка без температура и инапарантна форма.
Инфекции с маймунска шарка: Диагноза[редактиране]
Основните диагностични мерки съответстват на тези при естествената шарка
Диференциална диагноза[редактиране]
Инфекции с маймунска шарка: Лечение[редактиране]
Почивка на легло (продължава, докато паднат коричките). Диета - механично и химически щадяща (таблица номер 4). Принципите на лечение са същите като при естествената шарка.
Превенция[редактиране]
Друго [редактиране]
При маймунската шарка по-често се появяват вторични усложнения, свързани с добавянето на бактериална инфекция: бронхопневмония, кератит, диария, флегмон, абсцеси и др.
Смъртността при маймунската шарка е средно 3,3-9,8% (в зависимост от възрастта на болните). Във възрастовата група над 10 години не са регистрирани смъртни случаи.
Зависи от клиничната форма и възрастта.
Източници (връзки)[редактиране]
Инфекциозни болести и епидемиология: учебник за студенти от медицински факултети по медицински науки. университети / Ред. В И. Покровски и др. - М.: ГЕОТАР-МЕД, 2004. - С. 422-429.
Инфекциозни болести: учебник за студенти по медицина. университети / Ред. Е.П. Шувалова. - М.: Медицина, 2005. - С. 412-419.
Финогеев Ю.П. и др. Инфекциозни заболявания с кожни лезии / Под общ. изд. Ю.В. Лобзин. - Санкт Петербург: Фолио, 2003. - 240 с.
Маренникова С.С., Щелкунов С.Н. Ортопоксвируси, патогенни за хората. - М.: КМК, 1998. - С. 40-65.
Ръководство по инфекциозни болести / Изд. изд. Ю.В. Лобзин. - Санкт Петербург: Фолио, 2003. - C. 470-473.
Тропически болести: Учебник за студенти по медицина. университети / Ред. Е.П. Шувалова. - Санкт Петербург: ЕЛБИ-СПб, 2004. - С. 79-87.
Turkington C., Ashby B. Енциклопедия на инфекциозните болести. - Факти по делото, 1998. - С. 63, 183, 249-250