Мнение Българската Латвия спокойно прие нов кръг на асимилация
Новината за забраната на училищните изпити по български премина тихо и незабелязано в страната, пише Sputnik Латвия. Според журналистаВладимир Дорофеев българоезичното малцинство приема асимилацията за даденост и вече не протестира.
Припомняме, че тази седмица Министерският кабинет прие решение, с което забранява на българските студенти да полагат изпити по родния си език. Решението беше взето без обществено обсъждане и без одобрението на малцинствените училища, въпреки че формално процедурата предвиждаше тяхното участие в обсъждането. „Сега всички изпити в училищата на националните малцинства ще се полагат на латвийски език. Бурни протести? Просто не с нас. Още миналата година 85% от учениците са положили изпити по държавния език. Правителството все още не беше взело своето цинично и безкомпромисно решение и повечето училища на малцинствата бяха готови за това. Самите ученици доброволно изоставиха родния си език. Ще заповядате ли да ги защитите против волята им? Какво всъщност се случва? Както справедливо отбеляза общественикът Константин Чекушин в интервю за портала Делфи, българските деца биват отблъснати от безплатното образование. Тези, които се явяват на изпити на родния си език, имат естествено предимство пред тези, които държат същите изпити на чужд език“, отбелязва Дорофеев.
Той припомня, че безплатното висше образование в Латвия е само на латвийски език. „Ако искате да учите в Латвия, изучавайте не само предмета, но и държавния език. Можете да отидете да учите в България: благодарение на българското посолство списъкът със сериозни български университети, които са готови да приемат латвийски кандидати безплатно, е много обемист. Въпреки това, там приемните изпити, които проверяват знанията по даден предмет, вместо по език, се провеждат много по-строго от латвийския. Мога лида не учат никакъв език или предмети и веднага да заминат на работа в Ирландия. Там пропуските в знанието на латвийския език не вълнуват никого, заплатата на неквалифицираните работници е по-висока, отколкото в Латвия заплатата на експерта. Както правилно отбеляза Игор Пименов, председател на ЛАШОР (Латвийската асоциация за подпомагане на училищата с преподаване на български език), поредното нарушаване на правилата на играта от правителството е само епизод от дългата история на латвизацията на българските училища. И не последният епизод.
Владимир Дорофеев предполага, че сега предстои премахването на действащото правило 60/40 в училищата на националните малцинства, когато повечето предмети се преподават на латвийски, а някои и на родния им език. „Сега след 4-ти клас, освен майчиния български език и родната литература, на ученика се предлагат още два предмета по майчин български език. В някои училища това е спорт и природа. Какво следва? На български ли ще оставят само родния си език и литература? Някои училища дори няма да забележат. Спортът вече не е на родния им език, а на латвийски? Мисля! Ще бъде ли намалено или изцяло забранено обучението по роден език? Звучи ни налудничаво, но някои латвийски читатели са изненадани и възмутени, че в двуезичните училища децата говорят на български през междучасията: тъй като училището е държавно, учениците трябва да общуват и на държавния език. От друга страна, при съучастие на властта е възможна най-жестоката асимилация. Да вземем например предвоенното немско население на Латвия. Къде са хората, които построиха Рига?
Публицистът припомня, че през 1939 г. (според споразумението между нацистка Германия и Република Латвия) латвийските немци са били изправени пред труден избор: или да заминат за историческата си родина, или да изоставят националната си идентичност, записвайки се като латвийци. „Латвия затвори немските училища и детски градини. Тогава обачеНацистката окупация немският език си възвърна всички права, но не за дълго - съветското правителство отново го зачеркна. Нямаше вече немски училища, детски градини, право да кандидатстват в общината на родния си език. Латвийците и българите имаха право на основно, средно и висше образование на родния си език, докато асимилираните германци и техните деца имаха право само да учат немски като чужд език. Днес тези останали мизерни трохи от хората, които преди 200 години са съставлявали мнозинството от ливонските и курландските градове, дори не могат да се считат за забележимо малцинство - в Латвия те са по-малко от процент. Някои все още помнят предците на германската националност и се гордеят с тях, но има толкова малко от тях, че може би не могат да бъдат наети за едно училище. Великият германски народ преживя тази загуба. Местната част не е. Искам да попитам оптимистите, които вярват, че основните права на българските малцинства ще се запазят - защо ви хрумна, че историята, която се случи с германците преди седемдесет години, не може да се повтори с българите днес, откъде идва такава увереност?
Той подчертава, че от гледна точка на европейското право в местата на компактно живеене националните малцинства трябва да имат право на образование на родния си език. „Не да уча като чужд език, а да уча от него! Но да не забравяме, че националните малцинства имаха права и в Латвийската ССР. Малцинствата също имат права в съвременна Латвия, с изключение на един народ, срещу който бяха насочени както пропагандата, така и омразата към победителите, макар и не безпочвени. Разбира се, ситуациите са различни: днес латвийските българи имат право на национална идентичност, на статут на национално малцинство. Но това не е причина да смятаме, че правата ни вълнуват някой повече от нас. Големи български общности живеят в Латгале и вголеми градове на Латвия, поради което Хармония (партията, ръководена от кмета на Рига Нил Ушаков -EADaily ) спечели там на общинско ниво. Повечето български училища също са в тези градове. Но протестите на държавно ниво от страна на лидерите на Хармония не се чуват, но Българският съюз на Латвия, бившият ZaPcHeL (За правата на човека в обединена Латвия, партия, оглавявана от евродепутата Татяна Жданок – EADaily), реагира, като предлага да се повторят училищните протести от 2004 г. (когато властите се опитаха да премахнат напълно училищата на националните малцинства – EADaily). Предвид предстоящите избори решението е съвсем ясно. Но ще могат ли да организират подобни акции, ако още миналата година мнозинството от българските ученици без никаква принуда избраха да положат изпита по латвийски? Съмнително“, заключава Дорофеев.